5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 571
София, 28 февруари 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на осми декември две хиляди и десета година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Евелина Стоянова
Николай Дърмонски
при секретар Аврора Караджова .......................... и с участието
на прокурора Руско Карагогов ............. изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев .............................. наказателно дело № 574/2010 год.
Подсъдимият Н. Д. Д. обжалва по касационен ред въззивно решение № 169/16.VІІ.2010г. по внохд 295/2010г. на АС-Пловдив с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане да му се замени ...„наложеното наказание доживотен затвор с алтернативно предвиденото лишаване от свобода”. Съображенията са, че не е отдадено съответното значение на смекчаващите обстоятелства, подбудите за извършване на престъплението, на обстоятелството, че е действал в състояние на физиологичен афект.
Жалбоподателят прави и искане решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане с оглед и той да посочи свидетели за разпит, между впрочем такива сочи в жалбата.
Частните обвинители и граждански ищци в писмено становище от повереника им изразяват несъгласие с жалбата.
Прокурорът е на становище решението да остане в сила поради неоснователност на жалбата.
В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата му за явна несправедливост на наложеното наказание, като заявява и ...„че гражданските искове са прекомерно завишени.”.
След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
С жалбата се атакува само наказателната част, поради което и в гражданската е влязла в сила и изявлението на защитника не следва да се обсъжда.
Не зависимо, че в жалбата се поддържа касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, изложените съображения от жалбоподателя налагат извод, че той поддържа и останалите касационни основания – допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
С потвърдената с настоящето решение присъда № 75 от 8.ІV.2010 год., постановена по нохд 409/2009 г. на ОС- Хасково подсъдимият Н. Д. Д. е признат за виновен и осъден за три престъпления – 1. по чл. 116, ал.1, т.12, предл. 1-во във вр. с чл. 115, чл.29, ал.1, б.б. "а" и "б" и чл.54 от НК на доживотен затвор за това, че на 1.ХІІ.2008г. при условията на опасен рецидив, в Д., обл. Х., умишлено умъртвил Б. Ю. М.; 2. по чл.116, ал.1, т.12, предл.І-во и предл.ІІ-ро във вр. с чл.115, чл.29, ал.1 б.б."а" и "б" и чл.54 от НК на доживотен затвор без замяна за това, че на 1.ХІІ.2008г. при условията на опасен рецидив, в Д., обл. Х., умишлено умъртвил Н. Х. М., починала на 04.01.2008г. в П., като деянието е осъществено след като подсъдимият е извършил друго умишлено убийство по чл.116 ал.1 т.12 предл. 1-во – на Б. Ю. М., за което не е постановена присъда; 3. по чл.339, ал.1 и чл.54 от НК на З (три ) години лишаване от свобода за това, че в периода месец август 2()08г. – 2.ХІІ.2008г. в Д., Х. и С. З. придобил и държал огнестрелно оръжие – пистолет, марка „Броунинг”, модел 1922, калибър 7,65 мм, фабричен номер 70560а и 19 броя боеприпаси (патрони) за него, без да има за това надлежно разрешение; на основание чл. 23, ал.1 от НК му е наложено наказанието доживотен затвор без замяна, което да бъде изтърпяно при първоначален „специален режим" в затвор.
Доводите и съображенията на жалбоподателя в настоящето производство, с изключение искането за нови доказателства, почти буквално, са били предмет и на въззивното. Обсъдени са внимателно и задълбочено и в съответствие с чл. 339 от НПК в решението са посочени основанията, поради които не са възприети.
Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Въпросите за пълнотата на доказателствата, за събирането и нова проверка на събраните се решават до приключване на съдебното следствие пред въззивната инстанция. Поради това и касационата инстанция няма правомощия да обсъжда и проверява основателността на искания за допускане до разпит на свидетели и изследване в психиатрично заведение по чл. 70 от НПК.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е действал спрямо Б.М. в състояние на физиологичен афект, поради което и да е нарушен материалния закон. След анализ и преценка на всички доказателства по делото при точно спазване на процесуалните правила съдът е приел за установено по несъмнен начин, че поведението на пострадалия не стои в причинно-следствена връзка с причинения от подсъдимия съставомерен резултат, поради което и възприетата правна квалификация по чл. 116, ал.1, т.12, предл. 1-во във вр. с чл. 115, чл.29, ал.1, б.б. „а” и „б” от НК съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му.
Правилни са и изводите, че наложените на подс. Д. наказания за всяко от престъпленията, включени в множеството, не са явно несправедливи. Първо, защото не е налице очевидно несъответствие на наложеното наказание и извършеното престъпление и второ – защото степента на обществена опасност на всяко от деянията е изключително висока, а тя, наред и със съдебното минало на подсъдимия, определя като такава и тази на личността му. Наказанията, и най-вече наложеното на основание чл. 23 от НК доживотен затвор без замяна единствено може да реализира целите по чл.36 от НК – специалната и генералната превенция.
По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о.Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 169/16.VІІ.2010г. по внохд 295/2010г. на АС-Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.Председател:
Членове: |