Р Е Ш Е Н И Е № 25 Гр. София, 10 януари 2024 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА с участието на прокурора ДАНИЕЛА МАШЕВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 843/2023 година по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационната жалба на подс. М. П. И. срещу решение № 117/08.08.2023 година по в.н.о.х.д. № 147/2023 година на Варненския апелативен съд. С него е потвърдена присъда № 8/06.03.2023 година по н.о.х.д. № 23/2023 година на Варненския окръжен съд. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, но са изложени подробни съображения единствено в подкрепа на заявеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Според касатора извършеното с присъдата групиране на наложените му наказания по н.о.х.д. № 23/2023 година на ОС Варна и н.о.х.д. № 493/2020 година на ОС Варна не било извършено в най-благоприятното за подсъдимия съчетание. Постановено било той да изтърпи ефективно по-тежкото от двете наказания лишаване от свобода – три години, наложени с присъдата по н.о.х.д. № 493/2020 година, чието изтърпяване е било преди това отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години. Счита, че апелативният съд не е взел предвид всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, свързани с неговата личност – че е докторант в **„****“, студент по „Психология“ и очаква назначение като главен асистент в **„****“. Сочи, че целите на наказанието биха се постигнали и при отлагане на изтърпяването на определеното общо наказание по реда на чл. 66 НК. Моли върховната инстанция да измени обжалваното решение на Апелативен съд – Варна и да приложи чл. 66, ал. 1 НК. В касационното производство жалбоподателят и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Депозирали са молба с искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба и излага съображения за липса на касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Счита, че наложеното на подсъдимия И. наказание е справедливо и съответно на извършеното от него престъпление. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство, финализирано с присъда № 8/06.03.2023 година по н.о.х.д. № 23/2023 година на Варненския окръжен съд, е второ по ред, след като с решение № 4/03.01.2023 година по н.д. № 969/2022 година по искане на главния прокурор ВКС отменил по реда на възобновяването присъда № 37/08.06.2022 година по н.о.х.д. № 481/2022 година на ОС Варна и решение № 134/14.09.2022 година по в.н.о.х.д. № 199/2022 година на АС Варна в техните наказателни части и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Едно от основанията за възобновяване на наказателното производство е било неправилното приложение от решаващите съдилища на чл. 66, ал. 1 НК. Престъпната деятелност, осъществена от И. в периода от 01.07.2015 година до 15.04.2016 година, е във време, в което той се явява лице, осъдено на лишаване от свобода за престъпление от общ характер с присъда № 143/27.05.2010 година по н.о.х.д. №89/2010 година на ОС Варна, за което осъждане не е настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 2 НК. С новата присъда № 8/06.03.2023 година по н.о.х.д. № 23/2023 година, след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, ОС Варна признал подс. М. П. И. за виновен в това, че в периода от 01.07.2015 година до 15.04.2016 година извършил данъчно престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл.55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „Общ“ режим. Със същата присъда Варненският окръжен съд групирал наложеното наказание с наказанието от три години лишаване от свобода по присъда № 39/29.06.2020 година, постановена по н.о.х.д. № 493/2020 година на ОС Варна и постановил общото най-тежко наказание от три години лишаване от свобода да се изтърпи от подс. И. при първоначален „Общ“ режим. По жалба на подс. И. чрез защитника му срещу постановеното ефективно изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание, присъдата била проверена от Апелативен съд – Варна и потвърдена с решението, предмет на касационния контрол. Основната част от оплакванията на касатора са насочени срещу разсъжденията на въззивната инстанция, която не е споделила доводите на решаващия съд да индивидуализира наказанието на подс. И. по реда на чл. 58а, ал. 4 НК. Доколкото въззивната проверка е била инициирана само по жалба на подсъдимия и апелативният съд не е разполагал с процесуална възможност да утежни положението на жалбоподателя, което резонно е отбелязано във въззивното решение, заявеното в касационната жалба недоволство срещу аргументите на въззивния съд нямат отношение към главния въпрос, поставен със сезиращия процесуален документ – налице ли е касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК поради неправилен отказ на решаващите съдилища да приложат условно осъждане. Оплакването в касационната жалба, че с определянето на общо наказание от три години лишаване от свобода по н.о.х.д. № 493/2020 година на ОС Варна и н.о.х.д. № 23/2023 година, което да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим съдът не бил взел предвид най-благоприятното положение за подсъдимия, е неоснователно. Въпросът за най-благоприятното третиране на подсъдимите лица има значение при наличието на усложнена форма на престъпна дейност, когато някои от престъпленията, извършени от дееца, са в съотношение на съвкупност помежду си, други - на рецидив и е възможно образуването на различни съвкупности. Конкретният случай очевидно не е такъв – касае се за две отделни престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК, които са в условията на съвкупност – всяко от тях е извършено преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Същевременно всяко едно от тях е извършено след влизане в сила на присъдата по н.о.х.д. № 89/2010 година на ОС Варна, с която подс. И. е бил наказан с две години лишаване от свобода за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК и условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка на наказанието от пет месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от шест месеца. Това осъждане е пречка за прилагането на чл. 66, ал. 1 НК за деянията, извършени в периода от 01.07.2015 година до 15.04.2016 година, предмет на производството по н.о.х.д. № 23/2023 година, тъй като подс. И. е лице, което е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, но не е било пречка за условното му осъждане за деянията в периода 14.06.2016 година до 15.05.2017 година по н.о.х.д. № 493/2020 година. Когато за едно от деянията, включено в съвкупността, осъденият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 66 от НК, а за другото тези условия не са налице, отлагането на изпълнението на общото наказание е невъзможно (Решение № 33/19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 614/2008 г., II н. о.). По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117/08.08.2023 година, постановено по в.н.о.х.д. № 147/2023 година по описа на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.