Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 590 гр. София, 25.06.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и трети юни през две хиляди и десета година в състав:  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1653 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 14.05.2009 г. по гр. д. № 1122/08 г. Софийски градски съд е оставил в сила решение от 23.01.2008 г. по гр. д. № 1929/97 г. на Софийски районен съд. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от К. К. К.. О. развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация Д. К. К. оспорва жалбата. Ответниците по касация Н. К. К. и О. К. К. не вземат становище. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 259 от 26.03.2010 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК на въззивното решение като е приел, че съществени въпроси са дали констативния нот. акт по § 149 ППЗПИНМ /отм./ има вещноправнодействие или има само установителен характер, както и за доказателствата с които може да се докаже факта на продажбата. По формулирания специфичен въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 55г ЗПИНМ /отм./ окръжните и градските народни съвети могат да продават жилища в построените сгради, като купувачът придобива собствеността на жилището и на съответните общи части от сградата, построена върху държавната земя. Нотариусите снабдяват купувачите с нотариален акт безплатно, по писмено искане на съответния народен съвет. Според § 149 ППЗПИНМ /отм./ окръжният, съответно градският народен съвет продава жилищата в новата сграда на нуждаещи се граждани преди започване на строежа, през време на строежа или след завършването му. Купувачът придобива собствеността на жилището и на припадащите се общи части от сградата, както и право на строеж върху държавна земя. Нотариусите снабдяват безплатно купувачите с нотариален акт по писмено искане на съответния народен съвет. Анализът на двата текста сочи, че когато страна по сделката е държавата, респективно строителните управления към градските народни съвети, правото на собственост преминава върху купувача от момента на сключване на договора за покупка на построен апартамент или за строеж на такъв, без да е необходимо сделката да бъде оформена с нотариален акт. Издаденият в последствие нотариален акт е констативен и няма вещноправно значение. Затова настоящият състав счита, че практиката в цитираните решения № 1* от 20.06.1967 г. по гр. д. № 587/1967 г., на ВС I ГО, № 1* от 06.05.1970 г. по гр. д. № 436/1970 г. на ВС I ГО, № 887 от 1105.1961 г. по гр. д. № 3110/61 г. на ВС ІІ ГО и № 311 от 14.04.1983 г. по гр. д. № 143/83 г. на ВС III ГО е правилна. По отношение на втория въпрос съдебната практика на ВКС е категорична, че продажбата на недвижим имот може да се доказва само с писмени доказателства, каквито представляват нотариален акт или договор за продажба. По основателността на касационната жалба: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че на 30.05.1969 г. наследодателят на страните К бил признат за собственик на процесния апартамент с констативен нотариален акт по § 55г ЗПИНМ /отм./. Бракът му с Р. К. бил прекратен на 11.06.1968 г., затова според съда тя няма дял в придобиване на собствеността, а от тук и касаторът не наследява дял от майка си, а само от баща си К. И. е съображения, че по делото няма доказателства които установяват друг момент на придобиване правото на собственост от К. К. въз основа на § 149 ППЗПИНМ /отм./, затова следва да се зачете доказателствената сила на констативния акт. В тежест на касатора било да докаже твърденията си за друг момент на придобиване. Описаният в акта протокол № 3 от 1964 г. за одобрение разпределението на отпуснати от МС суми и за отстъпване възмездно право на строеж на лица по списък не установявали твърденията на касатора. Спогодбата между Р от 1968 г. не доказвала кога е придобит имота, а и не била одобрена от съда. Затова съдът приел, че придобитият през 1969 г. апартамент бил съсобственост на наследниците на К. К. при квоти по ¼ ид. ч. за Н. , К. , Д. и О. К. . В касационната жалба се твърди, че съдът не обсъдил доказателствата по делото, включително протокол № 3 от 10.02.1964 г. на СГНС, с който било отстъпено възмездно право на строеж върху държавна земя, като към този момент К. и Р. И. били в брак. По реда на чл. 55г ЗПИНМ /отм./ ГНС продавал жилища на нуждаещи преди, по и след завършване на строежа, като снабдяването с нот. акт нямало вещноправно действие. Актът се издавал в последствие, но купувачът не ставал собственик от този момент, а придобил собствеността преди издаването му. Доводите в жалбата са неоснователни по следните съображения. Страните имат общ наследодател, К. Д. К. , починал на 18.01.1997 г. С влязло на 11.06.1968 г. в сила решение бракът между К. К. и Р. К. , сключен на 29.04.1961 г., бил прекратен. От брака си имали дете К. Р. починала на 16.09.2008 г. и оставила за наследник сина си К. К. К. На 26.09.1969 г. К. Д. К. сключил брак с Н. С. и от брака си имали две деца - Д. и О. Или наследници на К. Д. К. са втора съпруга Н синове К. , Д. и О. С нот. акт № 144 от 30.05.1969 г. К. Д. К. бил признат за собственик на процесния апартамент на основание чл. 55г ЗПИНМ /отм./. Спори се дали първата съпруга Р е била съсобственик на апартамента. Както беше посочено по-горе, нотариалният акт няма вещноправно действие. По делото обаче не е представен договор с който да бъде установена друга датата на придобиване. Теоретично, той е можел да бъде закупен както преди построяването му, така и след завършване на строителството, т. е. възможно е да е бил придобит както преди 11.06.1968 г., така и в периода от 11.06.1968 г. до 30.05.1969 г. Неоснователно касаторът твърди, че съдът не е преценил представените по делото то доказателства. Законосъобразно въззивният съд е приел, че те не са достатъчно доказателство въз основа на което да се приеме че има сключен договор преди 11.06.1968 г. Съгласно т. 2 от протокол № 3 от 10.02.1964 г., СГНС е отстъпил възмездно, срещу заплащане правото на строеж върху държавна земя за обекти по приложен списък на лицата закупили жилища в същите обекти. Съгласно таблица № 1 са разпределен отпуснати средства от бюджета за 1963 г. по намаление за жилищно строителство съгласно т. 8 от 83 ПМС. Тези доказателства не могат да бъдат свързани с конкретния обект и неговите собственици. За да се приеме че апартаментът е бил съпружеска имуществена общност е необходимо установяване на точната дата на сключване на договора, с оглед момента на прекратяване на брака между Р. Т. факт е следвало да бъде доказан от касатора. При тези данни и съгласно чл. 291 ал. 1 т. 1 ГПК следва да се приеме, че въззивно решение е правилно, поради което касационната жалба срещу него е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответникът по касация Д. К. К. претендира за разноски. С оглед представеното пълномощно касаторът дължи заплащане на 500 лв. разноски за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.05.2009 г. по гр. д. № 1122/08 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА К. К. К. да заплати на Д. К. К. 500 лв. разноски по делото за настоящата инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: