Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * споразумение * определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1 НК


1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

София, 17 март 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар: Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 1168/2011 година
На основание чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 420, ал.2 от НПК осъденият И. Е. И. е направил искане за изменение по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение от 27.01.2011г. по НОХД № 2262/2010 г. на Районен съд – Сливен, с което на основание чл. 382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия И. Е. И..
Искането за възобновяване се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Счита се, че наложеното наказание от една година лишаване от свобода е явно несправедливо.
В съдебното заседание осъденият И. Е. И. не се явява, редовно призован, искането се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното :
І. С определението, предмет на контрол, осъдените И. Е. И., Б. Е. К. и А. А. С., са се признали за виновни в това, че на 10.08.2010 г. в[населено място], подсъдимият И. – в условията на опасен рецидив, подсъдимите К. и С. – в условията на повторност, а подсъдимият С. и като непълнолетен, след предварителен сговор, са отнели чужди движими вещи на обща стойност от 75 лева от владението на собственика – С. И. С., като кражбата не представлява маловажен случай – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 5 от НК за подсъдимия И.; по чл. 195, ал.1, т. 5 и т. 7 от НК за подсъдимия К. и по чл. 195, ал.1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК за подсъдимия С.. Наложеното наказание е при условията на чл. 55 от НК, а именно – за подсъдимия И. лишаване от свобода за срок от една година, за подсъдимия К. седем месеца лишаване от свобода и за С. пробация със съответните пробационни мерки.
ІІ. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, се свеждат до недостатъчна оценка на факта, че вещите, предмет на кражбата, са върнати на собственика, както и че не е оценено здравословното състояние на осъдения И..
Не се установява явна несправедливост на наложеното наказание една година лишаване от свобода. Няма очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца от една страна и тежестта на наложеното наказание, от друга. Санкцията е определена при условията на чл. 55 от НК значително под законоустановения минимум, който е три години лишаване от свобода. Твърденията, за влошено здравословно състояние са напълно голословни. Фактът, че вещите, предмет на кражбата, след издирването им от надлежните органи са върнати на собственика няма придадената му от осъдения тежест, значима за определяне на наказанието. Освен това, криминалното минало на осъдения И. е значително по обем, като в основаната част санкционирането му е за престъпления с идентично съдържание на това, предмет на настоящето дело. Последното сочи на трайно установено асоциално поведение. Налаганите му до сега наказания “лишаване от свобода”, които е търпял и ефективно, очевидно не са предизвикали целения превъзпитателен и възпиращ ефект. Ето защо настоящият съдебен състав не намира основания за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. Смекчаването на санкцията, в каквато насока е отправеното искане, би било проява на неоправдана снизходителност.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Е. И. за възобновяване на НОХД № 2262/2010 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.