Р Е Ш Е Н И Е № 60162 гр. София, 02 ноември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурора от ВКП Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 730/2021 г. по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по протест на прокурор от Апелативна прокуратура –Бургас срещу решение № 19 от 14.06.2021 г. по внохд № 36/21 г. на Апелативен съд- Бургас. В протеста са заявени касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Настоява се за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд, с указания за признаване на подс. М. за виновен в извършване в реална съвкупност на престъпленията, за които е обвинен. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста на АП-Бургас. Счита, че съдебният акт не е постановен в нарушение на посочените в протеста основания. Оплакванията за това са декларативни и неподкрепени с доводи. Несъгласието в протеста с установените факти, намира за субективно, непозволяващо излагането на съображения в неговата подкрепа. Съдът е изпълнил задълженията си произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК и не е допуснал нарушение на закона, поради което постановения от него акт следва да остане в сила. В съдебно заседание пред ВКС подс. А. А. М. не се явява. Неговият защитник адв. Т. пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Той също счита, че протестът е декларативен и не съдържа съображения в какво се състои нарушението на процесуалния и материален закон. Въззивният акт според него не страда от пороци, които да налагат отмяната му, тъй като направения в него доказателствен анализ е детайлен и са обсъдени всички противоречия. Изведените правни изводи за невиновност на подс. М., счита за напълно законосъобразни. ВКС трето наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото, изслуша доводите на страните, в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното : Протестът е неоснователен. С присъда № 16 от 6.08.2020 г. ОС-Сливен признал подс. А. А. М. за невиновен в това, че на 2.02.2018 г. в [населено място], принудил Г. Л. Т. инспектор по приходите в ТД на НАП –/населено място/ да извърши нещо противно на волята си, като употребил за това заплашване, като принудата е упражнена по отношение на орган на приходите при изпълнение на службата и функциите му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 143, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Със същата присъда признал подс. М. за невиновен в това, че на същата дата и място противозаконно попречил на орган на приходите в отдел „Оперативни проверки“ в ТД –НАП /населено място/, Г. Т. и В. Т. да изпълнят своите законови задължения, като деянието е извършено чрез заплашване, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 258,ал.2 вр. ал. 1 от НК. По протест на прокурор от ОП-Сливен е образувано внохд № 36/21 г. пред АС –Бургас. С решение №19 от 14.06.21 г. АС- Бургас потвърдил присъдата на ОС- Сливен. Касационният протест срещу въззивното решение, макар и процесуално допустим, не е в състояние да послужи за осъществяване на пълноценна касационна проверка, съобразно очертаните в чл. 347, ал.1 от НПК предели. Заявените касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК не са подкрепени с конкретни доводи, съгласно изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. Протестът съдържа информация за процесуалното развитие на делото- от внасянето на обвинителния акт, постановяването на присъдата и въззивното решение, след което на няколко реда прокурорът се е опитал да изложи съображенията си срещу аналитичната дейност на съда. Основното възражение е насочено срещу приетата фактическа обстановка, която въззивният съд е преповторил в решението си. Твърди се, че анализът на гласните доказателства е едностранчив, като част от тях са били напълно игнорирани. Крайният извод за недоказаност на обвиненията е направен без да са изследвани всички относими факти. Предметът на касационната проверка се очертава от съдържанието на процесуалния документ, който я инициира. В случая, изложението му, не съдържа текст, от който може да се разтълкува в какво според прокурора се състои недостатъка на извършената аналитична дейност и допуснатото нарушение на материалния закон. Процесуалният закон не позволява разширително тълкуване на съдържанието на протеста или служебно извеждане на релевираните в него доводи, с които се поддържат заявените касационните основания. След като касаторът не ги е посочил конкретно, касационната проверка става невъзможна, тъй като ВКС не е в състояние да даде отговори на твърденията за допуснати нарушение на процесуалния и материален закон. За това, обобщено следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, приемайки фактическите изводи на първата инстанция. Извършената от него аналитична дейност не е дистанцирана от изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като анализът на доказателствените източници е обективен и задълбочен. Не се констатира избирателен или тенденциозен подход в оценката на гласните доказателства по делото. Показанията на св. Н., С., Д. Г., М. Г., Д. Д., Б. Б. и Г. Т. не са интерпретирани едностранчиво или в услуга на защитната теза. Съдът им се е доверил, поради техния вътрешен синхрон и последователност при излагане на релевантните за обвинението факти. Обстоятелството, че всеки един от свидетелите познава подсъдимия от преди това/с изключение на двамата полицейски служители/ не ги превръща в заинтересовани от изхода лица, след като при оценката за достоверност, съдът не се е натъкнал на данни, които да ги дискредитират. За това твърдението в протеста за тяхната предубеденост се явява голословно. В заключение вътрешното убеждение на съда е изведено при съблюдаване на процесуалните правила и волята му е обективирана по ясен и недвусмислен начин в съдебния акт, поради което не е налице заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. На базата на установената фактическа обстановка, съдът е формирал законосъобразни изводи относно недоказаност на обвиненията по чл. 143, ал. 3 от НК и чл. 258, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което е оправдал подс. М., с което не е допуснал нарушение на материалния закон. След всичко изложено, ВКС не намери основания да сподели оплакванията на прокурора срещу атакувания съдебен акт, поради което счете протеста за неоснователен. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 14.06.2021 г. по внохд № 36/21 г. по описа на Апелативен съд- Бургас. Решението е окончателно. Председател : Членове: 1. 2.