Р Е Ш Е Н И Е № 529 София, 26.11. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..деветнадесети ноември...... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря…..КРИСТИНА ПАВЛОВА.............…и на прокурора.....ПЕТЯ МАРИНОВА............изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 503 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите Г. С. А. и С. Г. С., подадена чрез защитника им, адв. С., срещу решение № 64/20.07.2010 г. по внохд № 20/10 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата и в съдебното заседание се поддържат трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като по същество се иска подсъдимите да бъдат оправдали или да бъде намален размера на наложеното на С. наказание и се приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Депозирана е и жалба от частния обвинител и граждански ищец Н. Ю. О. с оплаквания по трите касационни основания и искане за връщане на делото за ново разглеждане и осъждане на подсъдимите по чл.116 ал.1 т.11 от НК, съответно за увеличаване на наказанията. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите на страните са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 1/ 04.01.2010 г. по нохд № 489/09 г. Сливенският окръжен съд признал подсъдимия С. за виновен, че в съучастие с подс. А. е направил опит умишлено да умъртви Н. О., като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия и е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.118 вр. чл.115, вр. чл.18 ал.1вр. чл.20 ал.2 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Съдът признал подсъдимия А. за виновен, че в съучастие със С. и при превишаване пределите на неизбежната отбрана направил опит умишлено да умъртви О., като деянието останало недовършено по независещи от него причини и на основание чл.119 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимите са оправдани по обвинението по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Осъдени са да заплатят солидарно на Н. О. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 хиляди лева. С атакуваното решение Бургаският апелативен съд потвърдил присъдата изцяло. По оплакванията по касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. В жалбата на подсъдимите, доводите в подкрепа на оплакванията са, че въззивният съд е извършил формална проверка на присъдата, допуснал е нарушения при оценката на доказателствата и не е изяснил правилно фактическата обстановка. Защитата намира за недоказано участието на подс. А. в инцидента, което е довело до погрешния извод, че действията му са застрашили живота на пострадалия и представляват опит за убийството му. Счита, че неправилно са интерпретирани доказателствата досежно участието на подс. С., който защитавал другия подсъдим и е действал в състояние на неизбежна отбрана. Възраженията не намират опора в данните по делото и са неоснователни. Бургаският апелативен съд е извършил цялостна проверка на присъдата и е изложил подробни съображения за решението си да възприеме за правилни и обосновани фактическите изводи на първоинстанционния съд. Съдът не е изпълнил формално процесуалните си задължения като втора инстанция по фактите, както се сочи в жалбата, а е проверил събраната доказателствена съвкупност и е посочил кои доказателствени средства намира за достоверни и защо. Също както първоинстанционния съд, апелативната инстанция е констатирала наличие на две групи свидетели, всяка близка на една от страните в конфликта, които дават коренно противоположни показания за местопроизшествието, за причините за възникването му и за действията на подсъдимите и пострадалия. Анализът на тези гласни доказателствени средства, съпоставени с обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите- полицаи и заключенията на изслушаните съдебно-медицински експертизи, извършен добросъвестно, без извращаване на действителното им съдържание и подчинен на правилата на логиката е извел съда до извода, че индицентът се е разиграл на улицата, пред дома на пострадалия и е протекъл в две фази. Съдът е посочил защо не дава вяра на показанията на свидетелите, близки на пострадалия, относно мястото и лицата, участвали в нападение срещу него, както и на обясненията на подс. А., че след като е ударен по главата от О. е изпаднал в безсъзнание и не му е нанасял каквито и да било удари с нож. Изяснил е фактите, свързани с провокативното поведение на пострадалия и ответната реакция на подс. А., включително нанесените от него удари с ножа, въз основа на показанията на св. В., А., С., подкрепени от обективните находки- кървави петна на улицата, установените по експертен път наранявания по главата на подсъдимия и заключението, че няма медицински данни за изпадане в безсъзнателно състояние, от показанията на полицаите, както и от заключението за получените от О. прободни рани, причинени от нож. Въззивният съд е изложил съображенията си защо възприема за безспорно изяснен и втория етап от инцидента, свързан с действията на подс. С.. По отношение на този подсъдим, доводите в жалбата касаят правната квалификация, а не се отнасят до релевираното касационно основание по т.2 на чл.348 ал.1 от НПК. И това е обяснимо, защото по същество съдилищата са възприели твърдяните от този подсъдим факти- че когато чул виковете и отишъл на мястото, чичо му е бил паднал на земята, по лицето му имало кръв, пострадалият се насочил да удари и него и затова той взел брадвата и му нанесъл ударите в главата. Кои точно доказателства, “досежно участието на С. в инцидента са неправилно интерпретирани” не е посочено в касационната жалба. В жалбата на частния обвинител са изложени съображения, с които по същество се оспорват фактическите констатации на съда, че той пръв е нападнал и ударил подс. А. по главата. Намира тази версия за напълно недостоверна, тъй като имало много свидетели, че той е бил нападнатият и то от множество въоръжени лица, както и че А. нямал никаква рана на главата. Възразява и срещу приетите експертни заключения, тъй като те почивали на оборен доказателствен материал. Възраженията, касаещи приетите факти, са неоснователни по изложените вече съображения. Що се отнася до експертизите, те са изготвени въз основа на всички събраните по делото доказателства и медицинска документация, поради което са годно доказателствено средство за установяване на релевантните факти. Затова Върховният касационен съд намира, че Бургаският апелативен съд не е допуснал процесуални нарушения при проверката и оценката на събраните по делото доказателства, а фактическите му изводи са резултат от обективният им и логически издържан анализ. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт. По оплакванията за неправилно приложение на закона. Въз основа на приетите факти, изяснени при спазване на процесуалните изисквания и поради това не подлежащи на преоценка, касационната инстанция намира, че материалният закон е приложен правилно. Нанесеният от пострадалия удар с метална тръба по главата на подс. А. безспорно представлява непосредствено противоправно нападение спрямо личността му, срещу което законът му позволява ефективна защита. Защитата обаче следва да бъде в рамките на допустимото за отблъскване на нападението и тогава, ако при осъществяването й е причинена смърт на нападателя, деянието би било правомерно и обществено полезно и не би представлявало престъпление. Фактите по настоящия казус са такива, че безспорно сочат на превишаване пределите на неизбежната отбрана от страна на подс. А.. Той е нанесъл три удара с нож в тялото на О., причинили прободни наранявания, като два от тях са в областта на торса- в лявото подребрие отпред и в дясната половина на гърба. С оглед тази наранявания, както и предвид на използваното оръжие /нож с дължина 30-40 см., оприличен от свидетелите като “сабя”/ са мотивирали апелативният съд законосъобразно да приеме, че защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението и да квалифицира деянието, извършено от подс. А. като престъпление по чл.119 вр. чл.18 ал.1 от НК. Нараняванията безспорно са поставили в опасност живота на пострадалия, тъй като са локализирани в жизнено важна част на тялото, а обстоятелството, че той е претърпял и още по-сериозни увреждания от действията на другия подсъдим, не прави несъставомерно извършеното от А.. Правилна е квалификацията на деянието, осъществено от подс. С.. Той е нанесъл ударите с брадвата, след като нападението спрямо чичо му е било прекратено и след като самият пострадал вече е бил ранен. Защита срещу прекратено нападение не може да бъде основание за приложение на чл.12 от НК. Изложените от съда съображения в отговор на възражението, че С. е действал в състояние на неизбежна отбрана, са задълбочени и убедителни и изцяло следва да бъдат споделени. Съответстващ на фактите и на доказателствата за психическото състояние на дееца е изводът, че С. е осъществил опита за убийство в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.118 от НК. И в тази част мотивите на съда са пространни и разкриват законосъобразното разбиране на материално-правните предпоставки за приложение на законовия текст. Същностни възражения, касаещи посочената правна квалификация отсъстват в жалбите на подсъдимия и на частния обвинител, поради което ВКС няма какво повече на добави към доводите в решението. Липсват основания както за оправдаване на подсъдимите, така и за изводи, че са осъществили състава на чл.116 ал.1 т.11 от НК. По оплакването за явна несправедливост. Върховният касационен съд намира, че определените на подсъдимите наказания са справедливи както по размер, така и по начин на изтърпяване. Отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи вината им обстоятелства и мотивите за извършване на престъплението. Правилен е и изводът, че за поправянето и превъзпитанието на С., както и за постигане целите на генералната превенция е необходимо той да изтърпи наказанието ефективно. Неговият принос в настъпването на общественоопасните последици е значителен, а деянието е приключило във фазата на опита само поради навременната и адекватна медицинска помощ, оказана на пострадалия. Липсва основание за приложение на чл.55 от НК поради отсъствие както на многобройни, така и на изключителни смекчаващи вината му обстоятелства. Провокативното поведение на пострадалия е основание за преквалификацията на деянието и не следва да се взема предвид и при индивидуализацията на наказанието. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на обезщетението за вреди. Апелативният съд правилно е приел, че уваженият от първата инстанция размер на гражданската претенция съответства на претърпените от О. болки и страдания и на собствения му принос за настъпване на престъпния резултат. Присъденото обезщетение е справедливо и няма основание за увеличаването му. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/ 20.07.2010 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 20/2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: