Р Е Ш Е Н И Е № 273/2011 гр. София 14.03.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 13 октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 1597 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника [община], чрез адв. Г. И. срещу решение от 10.06.20010 г. по в.гр.дело № 339/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 48/17.02.2010 г. по гр.дело № 443/2009 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на касатора, че наследниците на П. Г. С., б.ж. на [населено място] , поч. на 15.09.1983 г. са били собственици на недвижим имот с площ от 300 кв.м. при съседи – улица, М. Г. и Д. К., съставляващо имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] към момента на одобряване на кадастралния план на [населено място] със заповед № 300-4-12 от 23.03.2004 г., както и че е допусната грешка в плана от 2004 г., като погрешно собствения им недвижим имот не е нанесен в него като самостоятелен имот. Жалбоподателят поддържа доводи за недопустимост на обжалваното решение и за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, както и по нередовна искова молба, съответно по предявен установителен иск без да е налице правен интерес от търсената с иска защита. Ответника по жалбата М. П. М. не е изразила становище по касационната жалба. Решението на Пазарджишкия окръжен съд е влязло в сила в частите както следва - в частта, с която е обезсилено решение № 48/17.02.2010 г. по гр.дело № 443/09 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е прието за установено, че към момента на одобряване и действието на кадастралния и регулационен план от 1983 г. на [населено място] П.М. и наследници на П. С. са собственици на недвижим имот с площ от 300 кв.м. с пл. № * в кв.* по плана на [населено място] и е прекратено производството по делото и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение по гр.дело № 443/09 г. на В., с която е уважен предявен иск от М. П.М. с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР и е отхвърлен предявения иск от М.М. за признаване за установено по отношение на [община], че към момента на влизане в сила на кадастралния план на [населено място] от 2004 г. е собственик на недвижим имот пл. № * в кв.*по плана на града. Подадената касационна жалба от М. П. М. с вх. № 3431/16.07.2010 г. против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд в отхвърлената част на предявения иск и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото е върната с разпореждане от 22.11.2010 г. по гр.дело № 339/2010 г. на ПОС, влязло в сила на 07.12.2010 г. С определение № 796/22.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси за редовността и допустимостта на исковата молба и заявяване правата на трети лица, които не участват в процеса, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: С въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на О. [населено място], че към момента на влизане в сила на кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 300-4-12 от 23.03.2004 г. наследниците на П. С. са собственици на недвижим имот с пл. № * в кв.* с площ от 300 кв. м. Прието е, че ответницата по жалбата М. М. и останалите наследници на П. Г.С., б.ж. на [населено място], поч. на 15.09.83 г. се легитимират като собственици на недвижим имот дворно място от 300 кв.м., находящо се в [населено място], съставляващо имот пл. № * в кв.* при съседи – улица, М. Г. и Д. К. на основание наследяване. В полза на наследниците на П. С. е издаден констативен нотариален акт № */12.06.1987 г. за право на собственост, издаден възоснова на обстоятелствена проверка. Със същия наследниците на П. С. са признати за собственици на процесния имот на основание давностно владение и наследяване. Възоснова на заключението на в.л. по назначената СТЕ и приложения по делото констативен нотариален акт № */1933 г., издаден на наследодателя П. С. е прието, че по плана на града от 1957 г. процесния имот е бил с площ от 510 кв.м., нанесен като имот пл. № * и в разписната книга на[жк]и е записан на името на П.С. на основание посочения нотариален акт. С плана от 1957 г. южната част от имота с площ от около 154 кв.м. е включена в терен с отреждане „Ц.о.” в кв.*, около 274 кв.м. попадат в [улица], проектирана по западната фасада на кв.* и [улица], проектирана по северната фасада на кв.* и около 82.5 кв.м. попадат в терен северно от [улица],1132. Прието е, че улицата е реализирана на място. Съдът е приел, че в [община] и СГКК [населено място] няма данни за отчуждаване на имот пл. № * за предвидените мероприятия по плана, съответно не са представени доказателства за извършено обезщетяване. Прието е, че в последващия регулационен план на [населено място] от 1983 г. имот пл. № * не е нанесен в кадастралната основа. Със заповед № 300-4-12/23.03.2004 г. на Изпълнителния директор на АК е одобрен нов кадастрален план за тази част на [населено място], съответно с решение № 229/04.08.2004 г. на ОбНС [населено място] и нов регулационен план. В кадастралния и регулационен план от 2004 г. имот пл.№ * не е нанесен. Западната част от процесния имот попада в улица, западно от кв.*, а останалата му източна част в УПИ *. – за озеленяване, УПИ * и УПИ * в кв.*. Въззивният съд е приел, че имот с пл. № *, чието попълване в кадастралната основа на действащия план в кв.* е отказано с решение № 221/2008 г. на ОбНС [населено място] на ищцата е част от имот пл. № * и е с площ 294 кв.м. При така установените факти съдът е направил извода, че предявеният иск е с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР и касае установяване право на собственост в полза на наследниците на П. С. към минал момент – момента на одобряване на кадастралния план на [населено място] от 2004 г. Прието е, че процесният имот е бил отчужден по силата на одобрения със заповед № 4326/06.08.1955 г. уличнорегулационен план при действието на ЗПИНМ/отм./. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.39,ал.1 от ЗПИНМ/отм./ в редакцията, обнародвана в Изв. бр.227/1949 г. и е приел, че имота, отреден съобразно улично-регулационния план за мероприятие на народните съвети се счита отчужден по силата на самата регулация, че отчуждаването е произвело действие и при неизплащане на обезщетение, но само ако имота е зает от съответното мероприятие. Относно частта от имота, отреден за „Ц. о.” съдът е приел, че мероприятието не е осъществено и не може да се счита за отчуждено, като се е позовал на разпоредбите на чл.74а ЗПИНМ/отм./, според които разпоредбата на чл.39,ал.1 ЗПИНМ/отм./ се прилага и по отношение на улични регулации, влезли в сила до 09.07.1956 г., ако до същата дата недвижимия имот не е зает за съответното мероприятие. Прието е, че за частта от имота, предвиден за оранжерии не е установено в полза на наследодателя на ищците да е изплащано обезщетение при действието на ЗПИНМ/отм./, съответно ППЗПИНМ/отм./. С оглед на това съдът е приел, че наследниците на П. С. са останали собственици на процесната част, тъй като Държавата не е придобила правото на собственост, поради отчуждаване. Прието е, че процесната част от имота от 274 кв.м., представляващи източната част от имот пл. № * не е имало основание за заснемане в границите на парцел * За оранжерии с плана от 1983 г. За тази част от имота съдът е приел, че планът от 1957 г. не е приложен и регулационните граници по него не могат да служат за имотни граници на имотите по новия кадастрален план. Прието е, че в кадастралната основа на плана от 1983 г. е допусната грешка, като процесната част от имота не е заснета и нанесена в него, като имот на ищците. При заснемането на кадастралната основа през 2004 г. според въззивния съд е следвало да се отчете собствеността върху тази част от имот пл. № *, което не е било направено и нанесените кадастрални граници на имотите са неверни. При тези съображения съдът е приел искът за основателен. По правния въпрос: С ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.4-та е застъпено становището, че при констатирана нередовност на исковата молба от въззивният съд, последният като инстанция по същество може сам да приложи чл.100 ГПК/отм./, за да отстрани нередовността на исковата молба и в зависимост от изпълнение на указанията в тази насока да разгледа основателността на въззивната жалба или да обезсили първоинстанционното решение и постанови прекратяване на производството. Прието е също, че отстраняването на дефектите на исковата молба пред въззивния съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл.98 и чл.99 ГПК/отм./ при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитума или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл.116 и чл.117 ГПК. Настоящият състав споделя тълкуването, дадено в т.4-та от посоченото ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и преценява, че същото е приложимо и при действието на новия Граждански процесуален кодекс. Съгласно разпоредбите на чл.26, ал.2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР не е сред изключенията на установеното правило на чл.26,ал.2 ГПК. Ищцата М. П. М. е предявила иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР за установяване по отношение на О. [населено място], че към момента на влизане в сила на кадастралния план на [населено място] от 2004 г. наследниците на П. Г. С. са били собственици на недвижимия имот с площ от 300 кв.м., съставляващ имот с пл. № * в кв.* по плана на [населено място]. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за наличие на право на собственост върху процесния имот както на ищцата, като наследник на П. Г. С., б.ж. на [населено място], починал на 15.09.1983 г. на основание наследяване и давностно владение, така и за останалите наследници. Петитума е формулиран за признаване право на собственост върху процесния имот към момента на влизане в сила на кадастралния план на [населено място] от 2004 г. в полза на всички наследници на П. С.. Като ищец в исковата молба е посочена само М. П. М., а останалите наследници на П. С. не са посочени и не са конституирани като страни по делото. Въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявения иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР по отношение на всички наследници на П. С.. Обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум сочат на нередовности по смисъла на чл.127,ал.1,т. 2 и т.6 ГПК. Въззивният съд не е констатирал посочените нередовности на исковата молба и не е дал задължителни указания за отстраняването им. Като се е произнесъл по основателността на предявения иск по отношение на всички наследници на П. С. при нередовна искова молба съдът е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото да се върне на въззивната инстанция. Така както е предявен иска ищцата М. П. М. е заявила от свое име чужди права, като хипотезата на чл.53,ал.2 ЗКИР не попада в изрично предвидените от закона случаи по смисъла на чл.26,ал.2 ГПК. Въззивният съд следва да приложи разпоредбите на чл.129,ал.2 ГПК и да даде задължителни указания на ищцата да отстрани посочените нередовности в едноседмичен срок. След отстраняване или не на нередовностите като инстанция по същество въззивният съд следва да прецени редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР. Тази преценка обуславя произнасянето на въззивния съд с решение по основателността на въззивната жалба. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Обезсилва въззивно решение № 311/10.06.2010 г. по в.гр.дело № 339/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 48/17.02.2010 г. по гр.дело № 443/2009 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на О. [населено място], че наследниците на П. Г. С., б.ж. на [населено място], поч. на 15.09.1983 г. са били собственици на недвижим имот с площ от 300 кв.м. при съседи – улица, М. Г. и Д. К., съставляващо имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] към момента на одобряване на кадастралния план на [населено място] със заповед № 300-4-12 от 23.03.2004 г., както и че е допусната грешка в плана от 2004 г., като погрешно собствения им недвижим имот не е нанесен в него като самостоятелен имот. Връща делото на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: