3 Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 05 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……….Аврора Караджова………и в присъствието на прокурора……….……Петя МАРИНОВА……..…изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело № 122 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на адв. Р. М. от САК – защитник на подсъдимия Я. С. П., срещу въззивно решение № 332 от 03.11.2011 г., по внохд № 853/11г. на Софийски апелативен съд, НО – 8 с-в, с което е потвърдена присъда № 34 от 08.02.2011 г., по нохд № 5277/10г. на Софийски градски съд, НО 6 с-в. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, като се настоява наложеното на П. наказание да бъде намалено. Изтъква се, че подсъдимият е изразил искрено съжаление за стореното, а причина за извършването на престъплението е алкохолна злоупотреба по конкретен житейски повод, както и че има малко дете за което следва да полага грижи. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи и искане. Подсъдимият в лична защита заявява, че желае наложеното му наказание да бъде намалено с една трета. Частният обвинител и граждански ищец К. Г. не се явява, редовно призована. Представителят на ВКП счита подадената жалба за неоснователна. Дава заключение, че при индивидуализацията на наказанието са били взети предвид всички обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия и наложеното наказание е справедливо. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакуваното решение на Софийски апелативен съд е потвърдена първоинстанционната присъда на Софийски градски съд, с която подсъдимият Я. С. П. бил признат за виновен в това, че на 10.09.2010г. около 07.45 ч. в [населено място], на [улица]пред № 8, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, отнел чужди движими вещи – дамска чанта, мобилен телефон „Нокия”, 2 бр. портмонета, очила с диоптър и сумата от 60 лв., всичко на обща стойност 109 лв. от владението на К. Г. Г. с намерението противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” и чл. 58а от НК му било наложено наказание от четири години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия П.. Със същата присъда подсъдимият П. бил осъден да заплати в полза на К. Г. Г. сумата от 109лв., представляваща обезщетение за претърпените от деянието имуществени вреди. В тежест на подсъдимия било възложено и заплащането на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Производството пред първата инстанция е било проведено при условията на глава ХХVII от НПК, като на основание чл.371 т.2 от НПК подсъдимият П. признал изцяло фактите по обвинението. Направеното от подсъдимия признание е преценено от двете съдебни инстанции като кореспондиращо със събраните на досъдебното производство доказателства – протоколът за разпит на пострадалата Г.; протоколът, удостоверяващ проведено по съответния процесуален ред разпознаване на лица, при което подсъдимият бил разпознат; заключение на оценителна експертиза; справка за съдимост и справка за неприключени досъдебни производства спрямо Я. П.. Наказанието на подсъдимия е било индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на шест години „лишаване от свобода”. При условията на чл.58 а от НК размерът на наказанието бил редуциран с 1/3 и на П. било наложено наказание от четири години „лишаване от свобода”. Възраженията в жалбата за явна несправедливост на наказанието са аналогични на тези, наведени във въззивната жалба. В решението на апелативния съд е бил даден адекватен отговор на изложените съображения в посока на смекчаване на наказанието – изразеното съжаление за извършеното; „спонтанното” извършване на престъплението под влияние на алкохол, употребен поради смъртта на бащата на П. и семейното му положение, свързано с необходимостта да се грижи за малко дете. Касационната инстанция напълно споделя изложените от въззивния съд съображения, че критичното отношение на подсъдимия към извършеното е основание за смекчаване на отговорността му по реда на чл.58 а от НК и не би могло да се отчита повторно, а извършването на деянието без предварителна подготовка под влиянието на алкохол е обстоятелство, което отегчава, а не смекчава отговорността. Последното изложено обстоятелство не е било обсъдено предвид липсата на доказателства в делото относно семейното положение на П.. В този смисъл се налага извод, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, тъй като не е налице несъответствие между наказанието и извършеното престъпление. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 332 от 03.11.2011 г., по внохд № 853/11г. на Софийски апелативен съд, НО – 8 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.