Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 151   София, 31 март 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на деветнадесети март 2009г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                        СЕВДАЛИН МАВРОВ   при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........И. ЧОБАНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 119/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на подсъдимия Б. Л. Г. и по жалба на частните обвинители и граждански ищци Б. П. С. , Н. П. С. и Н. В. Г. срещу въззивно решение № 519 от 17.12.2008 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 876/2008 г., с което е била изменена в наказателната й част първоинстанционна присъда № 27 от 28.05.2008 г., постановена от СОС, като подс. Г. е бил оправдан по обвинението да е нарушил правилото за движение по чл. 20 ал.1 от ЗДвП, а в останалата й част присъдата е била потвърдена. С първоинстанционната присъда № 27/28.05.2008 г., постановена по НОХД № 846/2007 г., подс. Б. Г. e бил признат за виновен по обвинението за това, че на 07.01.2007 г. при влизане в с. П., общ. Елин Пелин при управление на л.а. „Фолксваген Пасат” с ДК № С* нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на И. Г. Арангелов и на П. Н. П. и телесна повреда на Н. П. А. , като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343 ал. 4 вр. ал.3 пр.1 б. Б пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК и чл. 54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, за изтърпяването на което е бил определен първоначален „общ” режим, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем години. С присъдата са били присъдени обезщетения за претърпени неимуществени вреди от деянието на наследниците на починалите: Б. П. С., Н. П. С. и Н. В. Г. в размер на по 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, като исковете до първоначално предявените им размери съответно от по 60 000 лева от първите двама и 80 000 лева от трития са били отхвърлени. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия, релевира касационни доводи по чл. 348 ал.1 т.1 - т.3 от НПК - нарушение на материалния и на процесуалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. В обхвата на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се визира допускането на съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, неотстранено от въззивния, изразило се в неоснователен отказ от приложението на процедурата за провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК, както и непроизнасяне от въззивния съд по един от защитните доводи във въззивната жалба - неизясняване на реда за носене на кръвната проба на подсъдимия за изследване в лабораторията. По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон се излагат съображения за наличие на несъставомерност на престъплението по закона, по който подс. Г. е бил признат за виновен, доколкото липсват доказателства за точната алкохолна концентрация на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието, а с довода за явна несправедливост се изтъква, че наказанието не съответства на броя на допуснатите нарушения на правилата за движение, което с оглед изменителното решение на САС е само едно, както и на наличието само на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно постановяване на решение, с което да бъде изменено въззивното решение, като бъдат определени наказания при условията на чл. 55 от НК и приложена разпоредбата на чл. 66 от НК. В срок е постъпила касационна жалба и от гражданските ищци и частни обвинители, които обжалват решението само в потвърдителната му част относно гражданската част от присъдата, като изразяват несъгласие с размера на присъдените обезщетения предвид неправилно приетото съпричиняване от страна на пострадалите и молят касационния съд да увеличи същите до пълните им предявени размери. Пред касационната инстанция защитата на подс. Г. поддържа жалбата с всички изложени съображения в нея. Повереникът на гражданските ищци поддържа тяхната жалба с направеното искане за пълното уважаване на гражданските им претенции. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като счита, че основателно съдът е отказал приложението на процедурата по чл. 371 т.2 от НПК, тъй като тя предполага липса на доказателствени искания относно фактите, описани в обвинителния акт, с което защитата не се е съобразила , а е поискала събирането на доказателства за реда, по който е установена алкохолната концентрация у подсъдимия. Намира, че „пияното състояние” е безспорно доказано, поради което материалният закон е приложен правилно, като липсват основания за приложението на чл. 55 от НК, поради което наказанията, наложени на подсъдимия, не са явно несправедливи. Застъпва становището, че е възможно увеличение на размера на обезщетението, присъдено в полза на гражданската ищца Н. Г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Жалбата на гражданските ищци е неоснователна.   1. По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения: По същество се твърди от защитата, че едно от съществените процесуални нарушения се изразява в неоснователен отказ на първата инстанция да приложи процедурата за провеждане на съкратено съдебно следствие, посочена в чл. 371 т.2 от НПК, което не е било констатирано и отстранено от въззивния съд. Видно от съдебния протокол от съдебно заседание, проведено на 30.04.2008 г., подсъдимият е направил изрично изявление, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тях /протокол на л. 78/. При изслушване на становището на останалите страни по това изявление, направено с оглед приложението на процедурата по чл. 371 т.2 от НПК за провеждане на съкратеното съдебно следствие, защитникът на подсъдимия изрично е поискал събирането на доказателства относно условията, при които кръвната проба, взета от подсъдимия, е била получена и депозирана в лабораторията на УМБАЛ „Св. Анна” – София. /л. 79 от протокола/, като е заявил, че не оспорва факта, че е доказано наличие на алкохол в количество 1,5 промила. Към доказателственото искане се е присъединил и подсъдимият. При констатацията, че подсъдимият и защитата му предявяват искане за събиране на доказателства по факти от обстоятелствената част на обвинителния акт , СОС е отказал провеждането на съдебно следствие по процедурата на чл. 371 т.2 от НПК. Този отказ е законосъобразен и с постановяването му не е допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът се е съобразил със законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК и като е констатирал липсата на едно от тях – съгласие да не се събират доказателства за факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, е отказал провеждането на такова съдебно следствие. Особената процедура на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 371 т.2 от НПК и произтичащата от нея материалноправна последица – определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, е приложима само при условие, че подсъдимият се съгласява с всички факти от обстоятелствената част на обвинението, внесено срещу него от прокуратурата, за сметка на процесуалните ограничения да не може да спори по тези факти и да иска събиране на доказателства за тях. Поради това и доказателствените искания от негова страна и от страна на неговия защитник са изключително стеснени и могат да касаят само факти, които не са предмет на обстоятелствената част на обвинителния акт. Случаят не попада в тези от последната категория. В обстоятелствената част на обвинителния акт срещу подс. Г. на л. 5 от делото изрично са били посочени следните факти: в протокола за медицинско изследване е вписано, че той е консумирал алкохол в 02 часа на 07.01.2007 г.; на подсъдимия е била взета кръв за определяне на алкохолна концентрация; при извършено изследване от химик е установено, че в кръвта на Б. Г. има наличие на етилов алкохол 1,5 на хиляда. Тази съвкупност от факти е обосновала впоследствие и правната квалификация на престъплението като такова, извършено в „пияно състояние”. Доказателственото искане на защитата, с което подсъдимият се е съгласил, е касаело установяване на реда, по който е пренесена кръвта на подсъдимия, за да бъде изследвана. Този ред няма никакво самостоятелно значение за обвинението, по което е внесен обвинителен акт, а е част от процедурата, по която експертът е стигнал да заключението си за точната алкохолна концентрация. Оспорването на реда рефлектира върху факт от обстоятелствената част – наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия и нейната точна концентрация. Това оспорване е несъвместимо с предпоставките по чл. 371 т.2 от НПК, защото сочи на формално признание на фактите, съчетано с искане за събиране на доказателства, които евентуално да опровергаят съответния факт за наличие на установена по надлежния ред алкохолна концентрация. Процедурата по чл. 371 т.2 от НПК е насочена към опростяване на съдебното следствие и постигане на бързина на процеса, когато подсъдимият не спори по никой факт от обвинението, съчетано със съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Оспорването на някой факт или желание да се събират доказателства за някой от фактите /както е в конкретния случай/ обосновава липса на действително направено самопризнание при условията на чл. 371 т.2 от НПК и е пречка за провеждане на производство по тази диференцирана процедура. За подсъдимия и защитата му в случая остава възможността да поискат провеждане на съкратено съдебно следствие, но при условията на чл. 371 т.1 от НПК, както законосъобразно е процедирал в случая първоинстанционния съд. Като е отказал провеждането на процедура на съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, но е провел такава по чл. 371 т.1 от НПК, първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение и не е накърнил процесуалното право на подс. Г. да се ползва от съкратено съдебно следствие. Потвърдителните аргументи на въззивния съд в тази насока, изложени на л. 40-42 от въззивното дело, се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което ВКС не намира да е налице нарушение, допуснато от предходните инстанции по фактите, което да е касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Не намира опора в изготвения въззивен акт и твърдението в касационната жалба, че въззивният съд не се е произнесъл по довода за недоказаност на правната квалификация - деянието да е извършено в „пияно състояние”. На л. 43 от въззивното делото съдът е изложил съображенията си за несъгласие с доводите на защитника и пълната си подкрепа на аргументацията на първоинстанционния съд, която като изчерпателна и законосъобразна настоящата инстанция не намира за необходимо да повтаря. По този начин констатира, че и в тази насока не се открива нарушение, попадащо в касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.   2. По отношение на твърдяното в жалбата на подсъдимия нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на материалноправните разпоредби на НК. На първо място, оспорва се правилната квалификация на деянието по чл. 343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 от НК – деянието да е извършено от подс. Г. „в пияно състояние”. Този довод е правен пред двете предходни инстанции, които подробно са обсъдили наведените възражения и са дали обстоен отговор на същите в мотивите на съдебните си актове. Фактът, че инстанциите, компетентни да събиран доказателства, са направили извод по отношение на квалифициращото обстоятелство „пияно състояние”, без да са назначили експертиза, за да установят точната концентрация на етилов алкохол към момента на деянието, не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като те са обосновали по съответния процесуален ред своите фактически изводи за алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия. Видно от материалите по делото ПТП е станало на 07.01.2007 г. в 04,40 часа, а съгласно протокола за медицинско изследване, приложен на л. 22 от досъдебното производство, д-р Я от ФСМП е удостоверила, че в 06,30 часа на същата дата е взела кръв от подсъдимия. Изследването й чрез химическа експертиза /л.21/ е установило наличие на етилов алкохол 1,5 промила. Безспорно е, че това е концентрацията на алкохол у подсъдимия към 06,30 часа. При наличието на потвърдени от самия подсъдим данни за консумация на алкохол в 02 часа на инкриминираната дата е безспорно, че в 04,40 часа концентрацията на етилов алкохол в кръвта вследствие на употребата на алкохол, който е в процес на елиминация, ще е по-висока отколкото в 06,30 часа. Вярно е, че органите на досъдебното производство са имали възможност да я установят с точност посредством експертни знания, но след като те не са сторили това, съдът не би имал процесуалната възможност да установява нови фактически положения при забраната на чл. 287 ал.1 от НПК. Този пропуск обаче е изцяло в полза на подсъдимия, поради което не е нарушено негово право, нито материалният закон е бил приложен неправилно. За разлика от нормата на чл. 343 Б ал.1 от НК, тази по чл. 343 ал.3 от НК не изисква определен точен параметър на алкохолна концентрация, като е достатъчно тя да е над 0,5 на хиляда, за да е налице квалифициращият признак „пияно състояние”. По този начин приетите фактически обстоятелства от инстанциите по фактите относно „пияното състояние” на подсъдимия правилно са били подведени под нормата на чл. 343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 от НК и той е бил признат за виновен по тази квалификация. Не е налице касационното основание на чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, поради което доводите на защитата в тази насока за прилагането на друг материален закон се оставят без уважение.   3. По отношение на твърдението на жалбоподателя - подсъдим за явна несправедливост на наложените наказания:   В жалбата се сочи, че съдът е наложил несправедливо наказание, тъй като не е отчел недоказаността на завишената концентрация на алкохол, както и фактът, че въззивният съд е оправдал подсъдимия по обвинението да е нарушил правилото за движение по чл. 20 ал.1 от ЗДвП. С оглед на това се претендира определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК. С оглед приетото от настоящата инстанция по отношение на приложението на материалния закон и липса на нарушение относно неговото прилагане от въззивния съд, то несъстоятелна се явява претенцията на защитата за налагане на по-леко наказание предвид липсата на доказателства за точния размер на концентрацията на алкохол към момента на ПТП. Това, което и двете предходни инстанции са имали предвид при обсъждане на концентрацията на алкохол като критерий за индивидуализацията на наказателната отговорност на подс. Г. , е бил фактът, че установената концентрация е надвишавала три пъти тази, която е законово установена с оглед удовлетворяване на признака „пияно състояние”. Липсват каквито и да е съображения за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, нито пък намаляване на наказанието при условията на чл. 54 от НК до предвидения законов минимум. При извършения анализ на обстоятелствата, влияещи на индивидуализацията на наказанието АС е отчел всички фактори, влияещи на наказанието и е приел напълно обосновано, че целите на чл. 36 от НК биха се постигнали именно с наказание „лишаване от свобода” в размер на пет години и „лишаване от правоуправление” за срок от осем години. Оправдаването на подсъдимия по обвинение да е нарушил и друго правило за движение не може да се противопостави на факта, че с деянието си е причинил смърт на две лица /след като за правната квалификация, по която е признат за виновен, е достатъчно да е причинена смърт само на едно лице/, както и множество тежки и средни телесни повреди на трето лице. Това обстоятелство, както и високата алкохолна концентрация определят високата обществена опасност на деянието и на подсъдимия, поради което целите нито на индивидуалната, нито на генералната превенции биха се постигнали с наказания, определени към минималния размер, предвиден в закона /три години лишаване от свобода/, а още по-малко - под този размер. Защитата не е посочила наличие на каквото и да е друго обстоятелство, което да влияе на индивидуализацията на наказателната отговорност и да не е било отчетено от предходните съдилища, а служебната проверка на касационния съд не сочи да е било налице такова, което да не е взето предвид. Не се открива каквото и да е изключително обстоятелство, нито пък наличните такива да сочат на многобройност, което да е основание за приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. С оглед на това не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание, поради което касационния съд, ненамирайки основания за намеса с оглед разпоредбата на чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, не коригира наказанието в посоката, желана от жалбоподателя –подсъдим.   4. По отношение на жалбата на гражданските ищци:   Не са несправедливи и обезщетенията, присъдени в тяхна полза като наследници – родители на починалите при ПТП И. Арангелов и П. П. Те са определени с оглед вътрешното убеждение на съда за критерия за справедливост, напълно съответстват на константната съдебна практика на съдилищата в тази насока и в присъдените им размери са достатъчни, за да обезщетят болките и страданията на родителите от загубата на техните деца. При тяхното определяне и индивидуализиране и двете съдебни инстанции са взели предвид значителната степен на съпричиняване на вредите от престъпния резултат от пострадалите Арангелов и П. , което обосновано е намерило отражение в намаляване на размера на обезщетенията, които обичайно биха били определени в случаите на смърт по непредпазливост. В този смисъл предходните инстанции са се съобразили с нормата на чл. 52 ал.2 от ЗЗД и не могат да бъдат упрекнати в определяне на несправедливи обезщетения. Въззивният съд особено задълбочено е обсъдил довода за липса на съпричиняване, изложен от повереника на гражданските ищци и пред САС /л. 44/, и е посочил изчерпателни правни аргументи за неоснователност на исканията за увеличаване на размерите на присъдените обезщетения по гражданските искове за неимуществени вреди. Съдебният състав е направил ясно разграничение между съпричиняване на престъпния резултат и съпричиняване на вредите от него. Към последните безспорно и двамата загинали младежи имат принос, доколкото те са били в дискотеката заедно с подсъдимия, имали са видимост към неговите действия, включително и употребата на алкохол, отказали са превозването им с друго превозно средство до местоживеенето им и са настояли да бъдат транспортирани от подсъдимия, въпреки съзнанието им, че той е употреби алкохол. Поведението на загиналите пътници правилно е преценено при определянето на справедливия размер на обезщетенията на техните родители. Присъдата и потвърждаващото я решение на САС са справедливи и в гражданската им част и следва да бъдат потвърдени. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на касационната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности не се налага ВКС да упражни правомощията си за отмяна или изменение на постановения въззивен съдебен акт. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 519/17.12.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 876/2008 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.