Р Е Ш Е Н И Е № 251 София, 11.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОЛГА КЕРЕЛСКА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1775/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от К., представлявана председателя П. Д. и процесуални представители -главни инспектори К. Н. и Г. Д.-Т. срещу решение № 1362/15.11.2012 г. по гр.д.№713/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр.състав. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд,че деянието по чл.339 ал.1 НК за което е осъден ответника , не обосновава вероятността престъпната му дейност да е довела до придобиването на процесното имущество.Касаторът изразява становище,че ЗОПДИППД /отм./ не изисква имуществото да е придобито от престъпната дейност, за която е осъдено лицето,т.е. че не е необходимо наличието на причинна връзка. Твърди, че след като липсват доказателства за законни източници на доходи на ответника, а същевременно са налице данни,че се е занимавал с незаконна дейност, макар имуществото да не е пряко придобито от престъпното деяние, е налице логическа взаимовръзка между престъпната дейност и придобиването .Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество,като бъде постановено отнемане в полза на държавата на процесното имущество.Претендира разноски за всички инстанции. Ответниците по касационната жалба А. Д. Т. и Д. А. А. чрез пълномощника си адв. Г. Г. я оспорват. Претендират разноски за всички инстанции. Участващият по реда на чл. 30 ЗОПДИППД/отм./прокурор предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. С определение № 856/09.07. 2013 г.по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос: какви са критериите за формиране на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.С протоколно определение от 10.10.2013 г. производството по делото е било спряно до постановяване на ТР по тълк.д.№ 7/2013 г. ОСГК, а с определение № 201/03.07.2014 г. същото е било възобновено , доколкото с приемането му са били отстранени пречките за движението . По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира следното: С ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк.д..№7/2013 г. на ОСГК е консолидирана съдебната практика по въпросите: -необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл.3 и придобитото имущество,за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД /отм./; -достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на ЗОПДИППД /отм./,за да е налице основателно предположение,че имуществото е придобито от престъпна дейност. С ТР е прието,че законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема и то именно с установената по чл. 3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ конкретна престъпна дейност, като тази връзка е необходимо условие за уважаване на искането за отнемане. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко,така и косвено от престъпната дейност.Връзката трябва да е установена или да може да се направи предположение за съществуването й. Тя е пряка,когато имуществото е директно придобито от престъпното деяние.Косвена е когато придобиването не произтича от конкретното престъпление, а е опосредено чрез други действия.Достатъчно е и основателно предположение за наличие на връзка, ако не е установен законен източник за придобиване на имуществото.Предположението е основателно когато по правилата на логиката, науката и опита може да се направи заключение за връзка между престъпното деяние и придобитото имущество. Неустановяването на законен източник за придобиването му обаче не може да замести основателното предположение за връзка,а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. С приетите в него разрешения се дава отговор и на въпроса, за който е допуснато касационно обжалване. По делото касационният съд констатира следното: С мотивирано искане комисията е претендирала отнемане в полза на държавата от ответника А. Д. Т. на единадесет недвижими имота и осем леки автомобила и от неговата майка Д. А. А. на лек автомобил „Мерцедес,както и осъждане на първия ответник да заплати равностойността на отчуждено имущество за 29 289,40 лв. и сумата 20 80 лв. придобита от престъпна дейност.В искането се съдържат твърдения за наличие на предпоставките по чл.4 ал.1 и 2 ЗОПДИППД /отм./,но без конкретизиране относно съществуването на връзка между извършеното от ответника А. Д. Т. престъпно деяние по чл. 339 ал.1 НК и придобитото имущество, както и относно нейния вид- пряка, косвена или основателно предположение,обосновано с логични,научни или опитни правила.За установяването на такава не са събирани доказателства, въпреки че ответникът е оспорил наличието й с отговора по чл. 130 ГПК. В него той е посочил липсата на твърдения от страна на комисията и е изложил аргументи,че държането на огнестрелно оръжие-пистолет без надлежно разрешение по никакъв начин не е свързано с имуществото, което е придобил .Становището на комисията във връзка с това възражение е било,че е налице оборима законова презумпция за придобиване на имуществото от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник./с.з. от 24.11.2008 г./То се поддържа и в касационната жалба. При първоначалното разглеждане на спора и при все още неуеднаквена съдебна практика ,мотивираното искане на комисията е било уважено.С решение № 160/01.06.2012 г. по гр.д.№787/2011 г. на ІІІ г.о. е било допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос за предпоставките, при наличието на които се отнема в полза на държавата имущество по ЗОПДИППД/отм./ и делото е било върнато за ново разглеждане. В своя съдебен акт, напълно кореспондиращ с приетите разрешения в ТР по тълк.д.№ 7/2013 г. на ОСГК , касационният съд е приел,че когато не е установен законен източник на доход за придобиване на имуществото, изводите за наличие на връзка между престъпната дейност и доходите послужили за придобиването му следва да бъдат изградени въз основа на конкретиката на случая при собствено изследване на обстоятелствата.Тези негови изводи се споделят от настоящия съдебен състав. Посочил е също така, че съдебните инстанции поради неправилно възприето становище за наличие на законова презумпция за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество са отказали да включат това обстоятелство в предмета на делото и подлежащите на установяване факти. При новото разглеждане на делото въззивният съд е указал на комисията,че не сочи доказателства за установяване на спорното обстоятелство относно връзката между извършената престъпна дейност и придобиването на имуществото и на основание чл. 266 ал.3 ГПК е дал възможност на страните да представят доказателства във връзка с това обстоятелство . Доказателствените искания на комисията са оставени без уважение, тъй като са имали за предмет събирането на неотносими такива, напр.характеристика на ответника А. Д. Т..С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е отменил решение № 6/02.02.2010 г. по гр.д.№119/2008 г. на Хасковския окръжен съд и вместо него е постановил отхвърляне на искането на комисията.Въззивният съд е аргументирал постановения от него съдебен акт с извода, че осъждането на ответника за извършено престъпно деяние по чл.339 ал.1 НК не обосновава вероятността престъпната му дейност да е довела до придобиването на процесното имущество, независимо че не е доказан законен източник за това, доколкото разходите превишават доходите му. Приел е, че той е работил в стопанисвано от баща му заведение още преди да навърши пълнолетие, занимавал се е със селскостопанска дейност-отглеждане на земеделска продукция, крави, производство на кисело мляко, ресторантьорство, покупко-продажби на недвижими имоти и автомобили и макар да не е декларирал доходите си , не може да се направи обоснован извод за наличие на връзка между тях и престъпната му дейност, тъй като държането на пистолет не е от естество да генерира приходи. Счел е, че вероятно по тази причина извършеното от него престъпно деяние вече не е в приложното поле на новия ЗОПДНПИ, а само квалифицирания му състав. При така дадения отговор на поставения въпрос, следва да се приеме, че решението на въззивния съд е правилно, съобразено със задължителната съдебна практика и поради това следва да бъде оставено в сила. Не са представени доказателства , с които да бъде установена пряка или косвена връзка между престъпното деяние извършено от ответника и придобитото от него имущество. С оглед характера на това престъпление не може да бъде направена и логическа връзка , опираща се на опитните или други правила, реално почиваща на създадена корелация между деянието и придобитото имущество. Касаторът не е изложил убедителни доводи в подкрепа на един такъв извод,което ще има за резултат неуважаване на касационната му жалба. При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски за касационното производство. Разноските за останалите инстанции са присъдени с решението ,постановено от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1362/15.11.2012 г. по гр.д.№713/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр.състав. ОСЪЖДА К. да заплати на А. Д. Т. сумата 10 000 /десет хиляди/ направени разноски по делото. ОСЪЖДА Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност да заплати на Д. А. А. сумата 2000 /две хиляди/ лв. направени разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдия О. К. по гр.д. № 1775/2013 г. на ВКС, 3-то г.о. Считам, че въззивното решение е постановено при нарушение на процесуалните правила. При новото разглеждане на делото въззивният съд неправилно не е приел представеното от К. писмено доказателство - характеристика на А. Д. Т. и е отказал да приложи по делото НОХД №16/2002 на РС Харманли. Тези доказателствени искания са били в съответствие с указанията в отменителното решение на ВКС, 3-то г.о. по гр.д. № 787/2011 год. с оглед необходимостта да се извърши преценка за наличие на връзка между престъпната дейност на лицето и придобитото имущество. Като не е допуснал тяхното събиране поради неотносимост, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение. Последното обосновава отмяна на постановеното решение при условията на чл. 295,ал.2 ГПК и извършване на съответното процесуално действие от ВКС, а именно приобщаване на сочените доказателства към доказателствения материал по делото. Тяхното обсъждане в съвкупност с другите данни по делото / свидетелски показания установяващи лихварска дейност/биха могли да обосноват друг извод относно наличие на косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество и съответно постановяване на решение, с което искането на К. за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, да бъде уважено. Подписал с особено мнение :