Р Е Ш Е Н И Е № 273 София, 28 август 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 183/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на адв. С. П. - защитник на подсъдимия К. С. У., адв. Г. С.- защитник на подсъдимия М. И. М. и жалба на подсъдимия Т. М. Д., подадена лично, срещу въззивно решение от 01.12.2014 г., постановено по внохд № 303/2014 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В жалбата на адв. П. са развити доводи в подкрепа на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В условията на алтернативност се правят искания за намаляване размера на наложеното наказание и отлагане на изпълнението му по чл. 66 от НК или отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание подсъдимият У. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. П., който поддържа жалбата по изложените съображения и моли същата да бъде уважена. В жалбата на адв. С. също се релевират и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като се правят искания за намаляване размера на наложеното наказание или отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане на първата инстанция. В писмена защита на адв.С. са изложени съображения за допусната техническа грешка в жалбата, като вместо искането за намаляване размера на наказанието следва да се счита искане за преквалификация на деянието съобразно чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК. Направеното искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото се поддържа в условията на алтернативност. В съдебно заседание подсъдимият М. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. С., която поддържа направените искания. В подадената жалба подсъдимият Д. е изложил доводи в подкрепа на трите касационни основания по чл. 348 от НПК, не е направил искания. В съдебно заседание подсъдимият Д., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б., който поддържа касационната жалба и прави искания за отмяна на съдебния акт и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, алтернативно иска намаляване размера на наложеното наказание. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите и моли за оставянето им без уважение. В съдебно заседание, представителят на гражданския ищец – адв.З. намира гражданския иск за основателен, поради което моли да бъде уважен в размера, в който е предявен. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 26 от 24.06.2014 г., постановена по нохд № 80/2014 г., Окръжен съд – Стара Загора е признал подсъдимия К. С. У. за виновен в това, че на 11.11.2013 г. в [населено място] в съучастие, като съизвършител с М. И. М. и Т. М. Д., отнел чужди движими вещи в големи размери - сумата от 51 760 лева от владението на Ю. М. И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от открит тип, като го е признал за невиновен и оправдал по повдигнатото обвинение по чл.196а от НК. На основание чл. 59 от НК е приспаднал времето, през което У. е бил задържан, считано от 13.11.2013 г. до влизане в сила на присъдата. С присъдата подсъдимият М. И. М. е бил признат за виновен в това, че на 11.11.2013 г. в [населено място], в съучастие, като съизвършител с Т. М. Д. и К. С. У., при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи в големи размери – сумата от 51 760 лева от владението на Ю. М. И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип, като го признал за невиновен и оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 196а от НК. На основание чл. 59 от НК приспаднал времето, през което подсъдимият М. е бил задържан, считано от 14.11.2013 г. до влизане в сила на присъдата. Със същата присъда подсъдимият Т. М. Д. е бил признат за виновен в това, че на 11.11.2013 г. в [населено място], в съучастие, като съизвършител с М. И. М. и К. С. У., при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи в големи размери – сумата от 51 760 лева от владението на Ю. М. И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип, като го признал за невиновен и оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 196а от НК. На основание чл. 59 от НК приспаднал времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан, считано от 14.11.2013 г. до влизане в сила на присъдата. С присъдата предявеният граждански иск е уважен в пълен размер, като тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно в полза на гражданския ищец [фирма] сумата от 37 018 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане, както и сумата от 1 640 лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. Подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на държавата сумата от 1 480.72 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск. С присъдата подсъдимият К. С. У. е осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 360 лева, представляваща направени по делото разноски. Осъден е и да заплати разноски и по сметка на Окръжен съд – Стара Загора - сумата от 135 лева. С въззивно решение № 741 от 01.12.2014 г., постановено по внохд № 303/2014 г., Апелативен съд – Пловдив е изменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която на подсъдимия К. С. У. е наложено наказание лишаване от свобода, като е намалил срока на наказанието от шест на четири години. Присъдата в останалата част е потвърдил. В тежест на подсъдимите са възложени деловодните разноски. Подадените три касационни жалби са процесуално допустими, но неоснователни. Неоснователни са доводите от страна на защитата на подсъдимите за допуснати нарушения на закона във връзка с правната квалификация на деянието. Изводът на въззивния съд, че установените по делото фактически данни обуславят признаците на извършено престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК от подсъдимия У. и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК от подсъдимите М. и Д. е правилен и законосъобразен. Механизмът на деянието и неговото авторство са безспорно установени въз основа на извършената съвкупна оценка на доказателствените материали – обяснения на подсъдимите, свидетелски показания, протоколи за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване, приемо-предавателни протоколи, фактури и други писмени доказателства. Обстоятелството, че тримата подсъдими са признали авторството на деянието е взето предвид от съда, като е съпоставено и ценено наред с всички останали доказателства по делото. Съдът е извършил интерпретация и оценка на доказателствения материал при съблюдаване на процесуалните правила. Относно фактическите си констатации е посочил, че споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. След като не е достигнал до различен извод по този въпрос и при наличие на аналитични и убедителни мотиви на присъдата в тази част, въззивният съд не е бил длъжен да ги обсъжда повторно, тъй като мотивите на първоинстанционния съдебен акт позволяват на страните и на контролните инстанции да проследят как е формирано вътрешното убеждение на съда. Въпреки това, въззивният съд е извършил прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствения материал. Фактическите констатации, до които е достигнал напълно кореспондират с правната квалификация на извършеното от подсъдимите. Впрочем, още с постановяване на първоинстанционния съдебен акт – присъда № 26 от 24.06.2014 г., съставът на Окръжен съд – Стара Загора е прецизирал квалификацията на деянието, като е приел /с. 13 от мотивите/, че не се касае за кражба по чл.196а от НК/каквото обвинение е повдигнала и поддържала прокуратурата/, предвид недоказаност на един от кумулативните елементи на този квалифициращ признак, а именно случаят да е особено тежък. Законосъобразно са отчетени обстоятелствата, че подсъдимият У. не е бил осъждан към датата 11.11.2013 г., както и че подсъдимите М. и Д. са извършили деянието в условията на опасен рецидив. Ето защо, въззивният съд не е допуснал соченото в касационните жалби нарушение на закона, което се твърди във връзка с правната квалификация на престъпното деяние. Не може да бъде споделен като основателен доводът, наведен в жалбите на защитата на подсъдимите У. и М., както и в тази на подсъдимия Д. за допуснати процесуални нарушения относно оценката на доказателствата, касаещи приетия за установен размер на предмета на престъплението, а именно сумата от 51 760 лева. С малки разлики в сумата, защитниците на подсъдимите поддържат, че безспорно доказано е отнемането на сума от около 30 000 лева, които твърдения обаче са неоснователни. Правилен е изводът на предходните инстанции, че предметът на престъплението е доказан в размер на 51 760 лева, която сума е част от имуществото на дружеството, конституирано като граждански ищец. За установяване действителния размер на предмета на престъплението по делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, достатъчни да обосноват извод, че към деня на извършване на престъплението отнетата сума, която е била във владение на Ю. И. е в размер на 51 760 лева. Въззивният съд е достигнал до правилен извод относно предмета на престъпното деяние, след като е извършил обстоен анализ и е съпоставил съдържащата се в доказателствените източници информация. В резултат от извършените по делото процесуално-следствени действия е безспорно установено, че отнетата сума е в размер, който не съответства на заявения от подсъдимите /около 30 000 лева/. Възраженията на подсъдимите, че паричните средства са били в значително по-малък размер се разколебават от собствените им показания. От съдържащата се в тях информация е установено, че след извършване на кражбата подсъдимите не са преброили изцяло отнетата от владението на Ю. И. парична сума, както и сумите взети от всеки един от тях, а просто са разделили банкнотите произволно на три части. Възраженията, основаващи се на съдържащата се в показанията на свид. М. информация за това, че два дни преди датата на извършване на престъплението наличната сума е била около 53 000 лева не могат да бъдат възприети, тъй като това обстоятелство е взето предвид и изяснено във въззивното решение. Изложени са ясни и логични съображения за обстоятелствата, на които се дължи сочената разлика в сумата два дни преди извършване на деянието. Не може да бъде споделена тезата, застъпена от защитата на подсъдимите У. и М. в касационните жалби, с която се оспорва собствеността на предмета на престъплението. Обстоятелството, че дадено плащане, към дружеството не е било отразено в неговото счетоводство не е решаващо по настоящото дело. Дали счетоводната дейност на търговското дружество се води надлежно, съобразно законовите изисквания, не е въпрос от предмета на доказване в конкретния наказателен процес, с възведено срещу тримата подсъдими обвинение за престъплението “кражба”. Това, че някои документи не са съставени в съответствие със Закона за счетоводството не означава, че в случая те не са достоверни източници на информация относно отразените в тях суми, получени от И.. От значение е обстоятелството, че съществуват писмени документи, които удостоверяват, че лицата, представляващи съответното читалище са предали паричните средства в размер на 9 642, 27лева и 14 117,25лева на Ю. И., като и, че тези данни са проверени по надлежен ред и са в кореспонденция с останалите доказателства. От свидетелските показания на Д. И. и И. И. се установява, че сумите са били предадени на св.И. в качеството му на упълномощен да представлява управителя на [фирма] и във връзка с извършени СМР. Следва да се отбележи, че никъде в мотивите си въззивният съд не е приел, че не е необходимо да се доказва принадлежност на отнетото имущество, както сочи защитата на подсъдимите У. и М.. Изводът на съда по отношение принадлежността на предмета на престъплението е формиран при правилна интерпретация на доказателствената съвкупност. Не може да бъде споделено и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Събраните доказателствени материали в първоинстанционното производство по делото са достатъчни за установяване размера и собствеността на предмета на престъплението. Въззивният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като е подложил на самостоятелна проверка и задълбочен анализ събраните доказателствени източници. Впрочем, съдебните актове и на двете решаващи инстанции са такива, че позволяват да се проследи начинът, по който са формирали изводите си по фактите и по приложените на закона. К. съд не възприема като основателно оплакването относно извода на въззивния съд, че сумата от 14 117,25 лева е предадена на Ю.И. на 04.11.2013 г., както и оспорването на датата на приемо-предавателен протокол, удостоверяващ извършеното плащане. В тази насока въззивният съд правилно е отхвърлил като неоснователни доводите на защитата, че протоколът, касаещ сумата от 14 117.25 лева е съставен на 31.11.2013 г. и е приел, че датата, на която е предадена сумата е 04.11.2013 г. Изводът за допусната техническа грешка в протокола е убедителен, тъй като се основава, както на показанията на съставителя на документа, така и върху лесно установимото обстоятелство, че единадесетият месец на 2013-та година не е имал тридесет и един календарни дни. Последното сочи към несъстоятелност на тезата на защитата, че документът е съставен именно на тази дата. Освен това, предвид информацията, съдържаща се в свидетелските показания на съставителя на оспорвания документ, както и на свидетеля И., то и твърдението на адв. С., обективирано в писмена защита, че за датата 04.11.2013 г. „няма и следа в материалите по делото” е голословно. К. състав намира, че наведените в жалбите на подсъдимите У. и Д. доводи за явна несправедливост на наложените наказания са неоснователни. Контролираната инстанция е намалила срока на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия У. от шест на четири години, като законосъобразно е отчетено, че здравословното състояние на подсъдимия се явява смекчаващо вината му обстоятелство. При това не е пренебрегнато и че деянието и дееца се характеризират със завишена обществена опасност. С оглед на изложените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че определеният от въззивния съд срок на наказанието лишаване от свобода от 4 години се явява съответен на смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Изводите на съда касателно индивидуализацията на наказанието на този подсъдим са аргументирани и съобразени с всички обстоятелства, визирани в чл. 348, ал. 5 от НПК. Предвид това наложеното му наказание е не само законосъобразно определено, но и справедливо отмерено. Неоснователни са и оплакванията на подсъдимия Д., че наказанието, което му е наложено е крайно завишено и явно несправедливо. Изводът на въззивния съд за справедливост на наложеното на Д. наказание е правилен. В мотивите на решението си съдът е отчел, че единственото смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство е неговото частично самопризнание. Предвид това и на фона на правилно ценените и изброени в мотивите на решението отегчаващи обстоятелства следва, че изводът на съда за липса на основание за намаляване на наказанието на подсъдимия е правилен. Твърдението на подсъдимия Д. за наличие на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства е несъстоятелно. Предвид всичко изложено, касационният съд прецени, че определеното и на подсъдимия Д. наказание не е явно несправедливо, а намаляването му би било неправилно и не би осъществило целите по чл. 36 от НК. Обстоятелства, касаещи действията на св.И. по незаключването на автомобила не са относими към въпросите за съставомерността на деянието, нито към тези, свързани с определяне на наказанието, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани. Неоснователно се явява и оплакването на подсъдимия Д., че е налично касационно основание с оглед на това, че му било отказано провеждане на производството по реда на глава двадесет и седма от НПК, въпреки направеното от него самопризнание. Въпросът за реда, по който следва да се разгледа делото се решава в първоинстанционното производство. Видно от протокол от 31.03.2014 г. в съдебно заседание за предварително изслушване на страните по реда на глава двадесет и седма от НПК, защитниците на подсъдимите са изразили несъгласие производството да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, като към тях са се присъединили и тримата подсъдими. С оглед на това и производството по делото се е развило по общия ред, което от своя страна дава пълна възможност за разгръщане на защитата на подсъдимите в процеса. В обобщение на изложеното може да се каже, че не са налице касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, които се релевират и в трите жалби, поради което атакуваното въззивно решение на АС-Пловдив следва да бъде оставено в сила. В хода на съдебните прения представителят на гражданския ищец направи искане за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция, което следва да бъде уважено предвид изводите са оставяне в сила на потвърдителното въззивно решение по отношение на осъдителната първоинстанционна присъда. Тримата подсъдими следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец направените от него разноски за адвокатско възнаграждение на повереника му в размер на 1640лева. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 01.12.2014 г., постановено по внохд №303/2014 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. ОСЪЖДА подсъдимите Т. Д., М. М. и К. У. солидарно да заплатят в полза на гражданския ищец [фирма] направените от него разноски по касационното производство в размер на 1640 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.