7 Р Е Ш Е Н И Е № 288 гр. София, 15 януари 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Ст.А. от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1130 по описа за 2018г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – В.Търново, срещу решение № 192/26.09.2018г. по ВНОХД № 238/2018г. по описа на Апелативен съд – В. Търново С това решение е потвърдена присъда № 9/13.02.2018г. по НОХД № 7/2017г. на ОС- Габрово, с която подс.С. А. С. е бил оправдан да е извършил престъпление по чл.123, ал.1 от НК, както и по чл.134, ал.1, пр.2-ро, т.2-ра от НК. С протеста се релевира касационно основание, свързано с допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като съдът не взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Съдът от въззивната инстанция бил игнорирал някои от доказателствата по делото, като не е проявил необходимата обективност. Твърди се липса на доказателствено обсъждане от страна на въззивната инстанция в необходимата взаимосвързаност, с изключване на част от доказателствата. Също така с отказа да събере други доказателства съдът бил накърнил правото на държавното обвинение да докаже тезата си като страна в процеса. Основно се поддържа защита на прокурорската теза, че изтичане на газ в един по-ранен период, това количество е било значително и то е станало причина за последвалия взрив. В тази връзка бил поискан нов разпит на св.П., документация от газоразпределителното дружество и от ВИК за ремонт по трасето в близост до инцидента, за подмяна на части и др. Твърди се, че убеждението на съда било предварително насочено към дефектирала тръба вследствие на ремонт на ВИК дружеството, каквато теза се обосновавала в решението. Държавното обвинение се позовава на свидетелски показания, които отчитали наличието на мирис на газ, което означавало загуба на синьо гориво в периода м.ІІ-ІІІ на 2014г. и проникването му в каналите за отходни води. Прокурорът твърди, че течът е локализиран по място и определен по интензитет на навлизане във взривената къща, както и по механизма на навлизане на газта. В нито една от експертизите според прокурора не е било възможно да се определи време на нагнетяване на взривоопасната концентрация в къщата. Според него обаче било ясно, че това се е случило в относително дълъг период, в който контролът над тръбопровода е следвало да се извърши по подходящ начин, за да бъде предотвратен крайния резултат. Организацията и спазването на изискванията за ефективен и ежедневен контрол според държавното обвинение били възложени на подсъдимия С.. В протеста се прави позоваване и на заключение на експерта от счетоводната експертиза, назначена по НОХД № 7/2017г. на ОС-Габрово, относно това, че то дава основание за разсъждение дали данните, на които са били базирани изчисленията за разход, са достатъчно достоверни и стабилни. Това позоваване е във връзка с твърдение, че въззивният съд е подходил избирателно при оценката на доказателствата, игнорирайки част от тях и акцентирайки на други. Според обвинителя от АП-Велико Т. неправилно съдът е приел, че нарушенията на закона за енергетиката, на наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията,инсталациите и уредите за природен газ, както и на правилата за управление на газоразпределителните мрежи, приети от ДКЕВР, са неотносими към дължимото от подсъдимия поведение и не обосновават причинно следствена връзка с последвалия вредоносен резултат. Според прокурора това становище на въззивната инстанция е в резултат на неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, основано на задълбочен анализ на доказателствата и тяхната взаимовръзка. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че поддържа подадения касационен протест по изложените в него съображения. Определя мотивировката на въззивната инстанция за отказ да бъдат уважени доказателствени искания на държавното обвинение като недостатъчна, в решението също не били посочени допълнително аргументи за отказа, поради което били нарушени правата на прокуратурата. Поддържа, че е нарушен чл.171, ал.1, т.3 от Закона за енергетиката, като дружеството оператор има свои служители, които фактически осъществяват контрол, а това е било вменено именно на главния инженер, подс.С.. Моли да се уважи протеста, да се отмени решението на въззивния съд и делото да се върне за ново разглеждане. Подс.С. се явява лично, представлява се от защитник, който моли да се остави без уважение подадения касационен протест. Заявява, че не е нарушено правото на държавното обвинение да се събират доказателства в негова подкрепа. Защитникът твърди, че правилно са отхвърлени направените доказателствени искания от страна на прокуратурата, като са изложени подробни аргументи в тази връзка. На досъдебното производство били предявявани същите веществени доказателства, които прокурорът от въззивната прокуратура е поискал да бъдат предявени, различната им номерация не означавало, че не са били предявени. По отношение на изисквани документи съдът бил отбелязал, че те са налични по делото, като защитата посочва, че не е допуснато процесуално нарушение, което да води до отмяна на решението. По отношение на доводи за неизпълнение на задължения по своята длъжностна характеристика защитата изтъква, че са събрани доказателства по делото, че подс.С. е изпълнявал стриктно своите задължения и не е допуснал нарушения, които да са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото събитие. Моли да се остави в сила въззивния акт, а протеста- без уважение. В лична защита подс.С. поддържа становището на защитата си. При последната си дума моли да се остави без уважение протеста и в сила решението на въззивния съд. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Касационното разглеждане на делото е първо по ред. С присъда № 9/13.02.2018г. по НОХД № 7/2017г. на Габровски окръжен съд подс.С. е бил признат за невинен и съответно оправдан по обвиненията му по чл.123, ал.1 от НК и по чл.134, ал.1, пр.2-ро, т.2 от НК. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и с разноските по делото в съответствие с чл.190, ал.1 от НПК. С атакуваното въззивно решение тази присъда е потвърдена изцяло. Касационната инстанция констатира, че касационният протест е подаден в срок и се явява процесуално допустим. Изложените в него доводи обаче не се възприемат от касационната инстанция, а направените възражения се определят като неоснователни. По време на съдебното следствие е установена дейност на св.Х., която се извършвала под надзора на св.М., технически ръководител, във връзка с изграждане на канализационна мрежа. Наличието на газопреносна мрежа в близост до дома на св.А.-А. наложило преместване на намираща се там канализационна шахта. Съдилищата са възприели въз основа на показанията на св.А. и А. за засягане от св.Х.-багерист, на тръба от газопреносната мрежа. Възприели са и неоспорени факти относно изграждането на връзка с канализационната мрежа, неснабдена със съответни сифони (предпазни възвратни клапани), до дома на св.А.-А., както и такива факти относно наранена муфа от единия край на тръба от газопреносната мрежа с дължина 3.90м. Въззивната инстанция е изложила достатъчно съображения относно съдебносчетоводните експертизи, на които се позовава в касационния си протест прокурора, които могат да бъдат напълно споделени. По начало е твърде несигурно да се установяват факти въз основа само на счетоводни извлечения относно потреблението на газ, но и нещо повече, те не могат да бъдат противопоставени на детайлно обсъдените показания на свидетелите по делото-л.7 и 8 от мотивите. Много обстойно са обсъдени първоначалната пожаротехническа и повторната такава експертизи, които са изследвали установените със свидетелски показания факти и действителното състояние на газопреносната мрежа в района на взрива , следствие на механичната увреда на тръбата, резултат от нецентричен опън с последващо удължаване, при което се е получило шийка с дължина от 4 см. Не може да бъде укорявана аналитичната дейност на съда от въззивната инстанция, който логически безукорно е достигнал до единствено възможната причина за взрива на пренасяния газ по мрежата, ползвайки процесуалните си правомощия по смисъла на чл.316 от НПК, за разлика от възприетото от първоинстанционния съдебен състав. Всички други възможности за предходно изтичане на газ в един продължителен период от време са отхвърлени и с основание – натрупване на взривоопасно количество газ на друго място и в преходен период не е имало, има само на конкретното място и време. Това е така, защото е извършвана повторяема дейност (използване на външно запалване с открит огнеизточник, какъвто е кибрита), която е предизвикала запалване именно на инкриминираната дата, но не и преди това, което обезсмисля доводите на обвинението. Тези обстоятелства са изяснени подробно и аргументирано от съда от въззивната инстанция, като в тази връзка е необходимо да се отбележи, че са изследвани всички възможни обстоятелства, но изводите са направени въз основа на разумното изследване и съпоставяне на отделните хипотези – л.11-13 от мотивите на въззивната инстанция. Безспорно установените факти изключват необходимостта от събиране на претендираните от държавното обвинение доказателства, тъй като те не биха могли да се противопоставят на веригата от логически съждения, които са обусловени именно от тези безспорни обстоятелства. В подобен аспект са и фактическите констатации относно неизпълнение на задължението на дружеството, реализирало проекта по водния цикъл на [населено място], да съгласува трасето , включително и по отношение на изкопните работи на [улица]– стр.14 от мотивите. Това не е сторено, като подсъдимият е бил лишен от възможността да разбере за технически проблем при експлоатацията на тръба от газопреносната мрежа в този район, за разлика от подобен случай на 15.01.2014г. със спукана тръба, която е била и сменена. Разбира се, че е задължение на съда да изследва всеобхватно всички възможни доказателства, стига те да са относими и от значение за изясняване на обективната истина. Не е недостатък на аналитичната дейност на съда обаче, ако е избрана една теза и една насока за изследване, ако от текущия доказателствен анализ става ясно, че те са единствено възможните и в случая е точно така. Параметрите на виновното поведение по това обвинение са законово дефинирани в чл.11, ал.3 от НК и при така правилно установените факти, следвайки единствено възможната причина за възникналия инцидент, съдилищата са били длъжни да отговорят дали деецът е предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Няма никакво съмнение по делото, че дейността на св.Х. е останала скрита за подс.С. и в този смисъл е било невъзможно да се предвиди възможна неблагоприятна последица от засягане на тръбата, която е била и засипана с едра фракция- св.А.-А.. Скритият дефект е останал такъв и за подсъдимия не е било възможно да подложи на контрол и преглед така засегнатия участък. Това означава, че е нямал задължение да съобрази чуждо противоправно поведение, което е във висока степен непредвидимо и не може да попадне в категорията на разумно прогнозируемите възможни дефекти на газопреносната мрежа. Доводите относно законово определени задължения във връзка със сигурното и безопасно използване на газопреносната мрежа на въззивната инстанция могат да бъдат напълно споделени. С оглед липсата на възможност да бъде установено дефектирането на мрежата в конкретния участък, дори и да имаше неизпълнени задължения във връзка с безопасността по принцип, то е очевидно, че те не могат да са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия инцидент. Иначе задълженията на оператора в посочените в обвинителния акт разпоредби следва да бъдат делегирани на конкретни физически лица, наети от дружеството и които да бъдат изпълнявани съобразно утвърдените им работни или длъжностни характеристики. Задълженията, формирани по силата на законовите разпоредби, следва да се транслират към конкретните физически лица по посочения по-горе начин и няма пречка наетите да отговорят при неизпълнението им. В заключение касационният състав не откри в атакуваното с протест въззивно решение недостатъците, които се претендират от прокурора. Последният се е опитал да насочил вниманието към други обстоятелства, които могат да показват наличие изтичане на газ в по-ранен период от време и които били неизследвани в пълен обем от съдилищата по същество, но това възражение попада извън обхвата на чл.102, т.1 от НПК. Подобно виждане не може да бъде споделено, то не отговаря на установените по делото факти, които имат безспорен и сигурен характер и като възражение е изцяло неоснователно. Твърдението, че според експертите не можело да се установи времето на нагнетяване в къщата на взривоопасното количество газ от газопреносната мрежа, но това било станало според фактите по делото в относително дълъг период, през който контролът върху изтичането следвало да се извърши по подходящ начин, страда от вътрешен алогизъм и е в противоречие с установените правни принципи – „in dubio pro reo“, тоест не могат да се черпят обвинителни доводи от предположения и несигурна доказателствена основа, в противовес на разумните доводи за липса на доказателства за виновността на дееца. Същите доводи се отнасят и позоваване на изводи на експерт по назначената счетоводна експертиза по време на първоинстанционното съдебно следствие. Липсата на възможност на експерта да разчете счетоводните записи, както и позоваване на несъответствие между тях и счетоводните книги от една страна, а от друга с декларираните данни с акцизни данъчни декларации не променя по никакъв начин изводите за мястото, времето и причините за възникване на инцидента и има според прокурора илюстративен характер, без обаче да съдържа в себе си реален недостатък на аналитичната въззивна дейност по оценката на доказателствата, който да е довел до опорочаването й, до ползването на негодни доказателства и превратна оценка на съществуващите. Може да се заключи с положителност, че претенцията на държавното обвинение е насочена към разколебаване на оправдателните доказателства, което в този случай съвсем не е достатъчно, а не към установяване на необорима обвинителна теза. Липсата на доказателства, които да установяват виновно поведение на подсъдимия логично и законосъобразно са довели до извода, че възникналия инцидент не се дължи на действие или бездействието му, макар и именно човешка дейност да стои в основата на причинената смърт и телесна повреда. В този смисъл оправдаването на подс.С. е съобразено със закона и протеста в обратна насока е изцяло неоснователен. По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваното въззивно решение, при липса на основания за неговото изменение или отмяна. Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 192/26.09.2018г. по ВНОХД № 238/2018г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: