Р Е Ш Е Н И Е №89 гр.София, 27.08.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Г. Н. гр.дело № 4290 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. М. М., представляван от адвокат Г. И. А. от САК срещу въззивно решение № 47 от 11.03.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 318/2013 г. на ОС – Силистра. К. поддържа, че въззивното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, както и е необосновано - основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация - Р. А. А., З. А. Р., О. М. Х. и М. М. А.. Касационното обжалване е допуснато, за да се провери допустимостта на въззивното решение. С посоченото решение окръжният съд, действащ в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК, е отменил решение на първата инстанция (№ 182 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 987/2011 г. по описа на РС – [населено място]), в частта, с която са определени квотите, при които е допуснато да се извърши съдебна делба на процесните по делото недвижими имоти. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че заявените за делба имоти не са изключителна собственост на касатора Е. М. М., а са съсобствени, като според РС – [населено място] права в съсобствеността притежават съделителките (ищци по делото) Р. А. А. и З. А. Р., чиито дялове общо формират ½ ид.част от имотите, а останалата ½ ид.част е притежание на Е. М. М.. Първоинстанционният съд е приел, че предвид извършеното от М. Х. М. в полза на Е. М. М. дарение (оформено с н.а.№ 7 от 09.12.2011 г., т.VІІІ, рег.№ 7046, д.№ 1149 от 2011 г. по описа на нотариус с рег.№ 351 на НК) на ½ ид.част от процесните имоти (т.е. целия дял в съсобствеността, притежаван от дарителя), братът и сестрата на Е. М. М. - О. М. Х. и М. М. А. нямат дял от процесните имоти, поради което същите следва да бъдат изключени от кръга на участниците при извършването на делбата. Последвало е депозирането на въззивна жалба от страна на Е. М. М., в която същият е претендирал отхвърляне на иска за делба с довода, че притежава не само признатата му с решението на РС – [населено място] ½ идеална част от процесните имоти, а е техен едноличен собственик. Неговите брат и сестра - О. М. Х. и М. М. А., не са подавали въззивна жалба, поради което по отношение на тях първоинстанционното решение е влязло в сила с изтичането на сроковете за въззивно обжалване (съответно на 15.11.2013 г. и на 16.11.2013 г.). Въззивна жалба не е подадена и от страна на Р. А. А. и З. А. Р. (по отношение на които сроковете за въззивно обжалване са изтекли на 13.11.2013 г.) и съответно на 14.11.2013 г. решението на районния съд е влязло в сила и по отношение на тях. Това препятства преразглеждането на постановеното от районния съд в частта, с която по отношение на Е. М. М. е признато право на собственост върху ½ ид.ч от имотите. Произнасяйки се по съществото на спора, окръжният съд е приел, че претенцията на Е. М. М. за разликата над признатата му с решението на РС – [населено място] ½ идеална част в съсобствеността е неоснователна, тъй като останалата ½ идеална част в съсобствеността принадлежи на Р. А. А. и З. А. Р. при равни права (изчислени от окръжния съд на по 3/12 ид.ч. за всяка една от тези две съделителки, които като математическа величина са равни на квотите, признати им от районния - съд по ¼ ид.ч.). Независимо от отсъствието на въззивна жалба от останалите страни в производството и без да отчете правилото на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, с решението си окръжният съд е признал право на участие при извършването на делбата и в полза на брата и сестрата на настоящия касатор - О. М. Х. и М. М. А. с права по 1/12 ид.ч. за всеки от тях. Като е приел, че с договора за дарение от 09.12.2011 г. М. Х. М. е прехвърлил на Е. М. М. половината от правата си в съсобствеността (½ ид.част от имотите), а не всички свои права в съсобствеността, по отношение на Е. М. М. въззивният съд е постановил, че действителните му права не надхвърлят 4/12 ид.ч., с каквато квота е допуснал да участва в извършването на делбата. Настоящият състав на ВКС намира, че в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е допуснато участие в делбата на лицата О. М. Х. и М. М. А., атакуваното въззивно решение е процесуално недопустимо. В. съд не е бил сезиран с жалба срещу правилността на решението на районния съд в частта, с която иска за делба е бил отхвърлен по отношение на О. М. Х. и М. М. А.. При отсъствието на надлежно сезиране по реда на чл.258 и сл. ГПК, като е отменил решението на първоинстанционния съд и е признал права в съсобствеността за О. М. Х. и М. М. А., въззивният съд се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано с чл.6 ГПК. След като е извършил проверка за валидността и допустимостта на решението на първоинстанционния съд, и е приел, че не са налице предпоставките по чл.270 ГПК за прогласяване на същото за нищожно или за обезсилването му като недопустимо, съобразно чл.269 ГПК въззивният съд е следвало да прецени правилността на акта в рамките на посоченото в жалбата. При отсъствието на оплаквания срещу правилността на решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на О. М. Х. и М. М. А., окръжният съд не е разполагал с правомощия да ревизира решението на районния съд в тази му част. Като е извършил такава проверка, въззивният съд е излязъл извън ограничението, регламентирано с чл.269 ГПК, допуснал е нарушение на забраната по чл.271, ал.1, изр.2 ГПК и е въздействал на съдебен акт, който (като необжалван) е влязъл в сила на 16.11.2013 г. Ето защо в посочената част въззивното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а решението на районния съд – да бъде обявено за влязло в сила. Поради отсъствието на въззивна жалба от страна на Р. А. А. и З. А. Р., решението на районния съд следва да бъде обявено за влязло в сила и в частта, с която по отношение на Е. М. М. е признато право на собственост върху ½ ид.ч от имотите. По основателността на касационната жалба в останалата й част, касационната инстанция намира следното: Обосновано - в съответствие със събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че с решение № 15 от 15.08.1994 г. и решение № 15 А от 11.06.2001 г. органът по поземлена собственост е възстановил правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] на наследниците на Х. М. М., б.ж. на [населено място], общ.Д. относно следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 55186, общ.Д.: нива с площ 34,001 дка, трета категория, местност К. Е., имот № 029011; нива с площ 11,697 дка, трета категория, местност КАНАРА АЛТЪ, имот № 014001 ; нива с площ 10,004 дка, трета категория, местност Б., имот № 022019 ; нива с площ 16,533 дка, втора категория, местност Д. О., имот № 120058 ; нива с площ 8,995 дка, трета категория, местност ПОЛЯНАТА, имот № 004039 ; нива площ 11,745 дка, втора категория, местност ПОЛЯНАТА, имот № 111260 и нива с площ 15,079 дка, четвърта категория, местност Д. О. имот № 121006. Х. М. М. е починал на 03.06.1966 г. и негови наследници по закон са дъщеря му Ю. Х. А. (починала на 31.01.1999 г. и наследена от децата си : ищците по делото Р. А. А. и З. А. Р. и сина Невен А. А., чиято смърт е обявена с дата 01.01.1990 г. и чиито наследници се явяват сестрите му – посочените ищци), както и сина му М. Х. М. (починал на 04.04.2012 г. и наследен от децата си – ответниците по иска Е. М. М., О. М. Х. и М. М. А.). Обосновано е прието още, че подписаното на 31.08.1993 г. от Ю. Х. А. и М. Х. М. „Писмено споразумение за доброволна подялба на недвижим имот” не удовлетворява изискванията, за да бъде зачетено като договор за доброволна делба, тъй като нито е сключено във формата по чл.35, ал.1 ЗС, нито съдържа разпоредителни клаузи относно конкретни самостоятелни вещи. Последното дисквалифицира споразумението и като акт на предаване на владението, който да постави началото на срока по чл.79, ал.1 ЗС. В съответствие с материалния закон, след точен анализ на събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд е формирал извод, че по делото не е установено собствеността върху имотите, възстановени на наследниците на Х. М. М., да е придобита при условията на чл.79, ал.1 ЗС от бащата на настоящия касатор М. Х. М. или от самия касатор Е. М. М.. Обосновано е прието, че не е проведено успешно доказване в подкрепа на твърдението за завладяване на имотите при условията на т.нар.„преобръщане на владението” (interversio possessionis) в период от време, най-малко предхождащ с 10 години датата на позоваване на давността, осъществено от М. Х. М. с депозирането на отговор на исковата молба на 22.12.2011 г., съответно – за установяване на владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в полза на Е. М. М. в период от време, най-малко предхождащ с 10 години датата на позоваване на давността, осъществено от него с депозирането на становището му по делото с вх.№ 623 от 07.02.2013 г. При преценката на свидетелските показания съдът правилно е приложил процесуалния закон. Формираните на тази база изводи кореспондират с разясненията по приложението на материалния закон, дадени с ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, като правилно е прието, че следващата се на Ю. Х. А. ½ ид.част от съсобствеността върху възстановените на името на баща й Х. М. М. имоти не е придобита по давност нито от праводателя на касатора - М. Х. М., нито от самия касатор. Така, по силата на чл.5, ал.1 ЗН и чл.8, ал.1 ЗН (относно дела на Невен А. А.) ответниците по касация Р. А. А. и З. А. Р. притежават при равни права общо ½ ид.част от имотите, както правилно е приел и окръжният съд. Съобразявайки ефекта на частично влязлото в сила като необжалвано решение на районния съд, делбата на процесното имущество следва да се извърши при квоти по ¼ ид.част за всяка от съделителките Р. А. А. и З. А. Р. и 2/4 ид.части за съделителя Е. М. М.. Воден от изложеното и на основание чл.293, ал.4 вр.чл.270, ал.3 ГПК и чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 47 от 11.03.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 318/2013 г. на ОС – Силистра в частта, с която е отменено решение № 182 от 18.10.2013 г. по гр.дело № 987/2011 г. на Районен съд – Дулово и е постановено делбата на процесните по делото имоти да се извърши с участието на О. М. Х. и М. М. А. при квоти по 1/12 ид.част за всеки от тях. ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛО В СИЛА на 16.11.2013 г. решение № 182 от 18.10.2013 г. по гр.дело № 987/2011 г. на Районен съд – Дулово в частта, с която предявеният от Р. А. А. и З. А. Р. иск за делба е отхвърлен по отношение на О. М. Х. и М. М. А. и в частта, с която по отношение на Е. М. М. е признато право на участие в извършването на делбата при квота 2/4 ид.ч от имотите. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 47 от 11.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 318/2013 г. на ОС – [населено място] в останалата част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: