Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * правен интерес * обяснения на страната

Р Е Ш Е Н И Е


№ 376

гр. София, 19.10.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков

при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 641 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290-293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Д. и Д. Д. Д. против решение №299/30.10.2009 година, постановено от Окръжен съд – Х., по гр.д.№ 173/2009 г.
Ответника П. Р. оспорва касационните жалби.
Ответникът Д. В. не взима становище по касационните жалби.
С определение от 20.05.2010 г., постановено по реда на чл.288 от ГПК, състава на ВКС е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Процесуалноправен въпрос, обусловил допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по наличието на правен интерес при предявяването на установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и противоречието на липсата на произнасянето по този въпрос със задължителната съдебна практика на ВКС, отразена в ТР № 1/1997 г. по гр.д.№1/1997 г., т.2 на ОСГК на ВС. Касационното обжалване е допуснато и във връзка с произнасянето на въззивния съд по допустимост на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на земеделски имот, възстановен с решение на поземлена комисия с план за земеразделяне, а не в стари, реални граници. Въззивния съд не се е произнесъл по допустимостта на така предявения иск, което негово разрешение на въпроса по допустимостта на предявения иск е в противоречие с възприетото от ВКС в Решение №409/31.05.2006 година на ВКС по гр.д.№2977/2004 г. на ІV г.о. Доколкото цитираното е представено решение не е задължителна практика на ВКС по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, същото е прието като основание за допускане до касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – поради противоречиво разрешаване на посочения процесуалноправен въпрос от съдилищата.
По процесуалноправните въпроси, обусловили допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд, ВКС приема следното:
Абсолютна процесуална предпоставка при предявяването на установителните искове, е наличието на правен интерес. За наличието на правен интерес при предявяването на установителен иск, съдът следи служебно и при липсата на такъв следва да прекрати производството по делото. При установителните искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, правния интерес се обуславя от наличието на висящо административно производство инициирано по искане на ищеца по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за възстановяване от административен орган собствеността върху спорния имот, по реда на чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или от възможността то да бъде образувано. Липсата на висяща административна и съдебна процедура, както и липсата на възможност, предвид изтеклите преклузивни срокове за това, води до липса на правен интерес от предявяването на установителния иск на това правно основание. При всички случаи, съдът дължи произнасяне относно наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка, при предявяването на установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Това становище е отразено и в задължителната съдебна практика, съгласно възприетото от ВС в ТР № 1/1997 г. по гр.д.№1/1997 г., т.2 на ОСГК на ВС.
По втория процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на установителен иск за собственост с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ тогава, когато собствеността е възстановена с план за земеразделяне, а не в стари, реални граници, настоящия състав счита за правилна съдебната практика, отразена и с представеното от жалбоподателя р.№409/31.05.2006 г. на ВС, ІV отд. на гражданската колегия, съгласно което имоти, възстановени с план за земеразделяне в нови реални граници, не могат да бъдат предмет на спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. В случаите, когато собственикът притежава доказателства за собственост на бившия си земеделски имот, не може със същите доказателства да се легитимира и като собственик на имота в новите реални граници, очертани с плана за земеразделяне, без същия да му е възстановен с решение на поземлена комисия.
По основателността на подадената касационна жалба, съдът приема следното:
За да приеме, че предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е основателен, въззивния съд не се е произнесъл по допустимостта на предявения иск, а е изложил мотиви единствено по отношение на основателността му, касаещи принадлежността на правото на собственост на спорния имот към минал момент. По изложените по-горе съображения, касаещи процесуалноправните въпроси, обусловили допустимостта на касационното обжалване, въззивния съд е дължал произнасяне по допустимостта на предявения иск. Безспорно е по делото, че ищците не са подавали заявление за възстановяване на спорния имот пред поземлена комисия /видно от отговорите на въпросите, поставени им по реда на чл.114 от ГПК /отм./, както и че липсва висяща административна процедура по възстановяването на собствеността върху спорния имот по тяхно искане. С оглед изтичането на преклузивните срокове за инициирането на такава административна процедура, към настоящия момент за ищците на съществува процесуална възможност да започнат такава. Липсата на висяща административна процедура по възстановяването на спорния имот в полза на ищците, както и липсата на процесуална възможност за започването на такава, води до липса на правен интерес от предявяването на установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Като е постановил решение по съществото на спора, при липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на установителния иск, въззивния съд е постановил недопустимо решение. Предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим. На основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр. първо от ГПК, постановеното от въззивния съд решение следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.
С оглед изхода на спора, в полза на ответниците следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, за всички съдебни инстанции, общо в размер на 430 лева за В. Д. и 430 лева за Д. Д..
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №299/30.10.2009 година, постановено от Окръжен съд – Х., по гр.д.№ 173/2009 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д. Я. В. и П. Я. Р. и двамата от гр.Х., ул.”М” №27 против Д. Д. Д. и В. А. Д. и двата със съд.адрес гр.С, ул.”А. М. П.” №45, вх.Б, ет.1, ап.7, чрез адв.М. Р. от САК иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, поради недопустимост на предявения иск.
ОСЪЖДА Д. Я. В. и П. Я. Р. и двамата от гр.Х., ул.”М” №27 да заплатят на основание чл.81 въ вр. с чл.78, ал.4 от ГПК на Д. Д. Д. и В. А. Д. и двата със съд.адрес гр.С, ул.”А.. М. П.” №45, вх.Б, ет.1, ап.7, чрез адв.М. Р. от САК по 430 лева за всеки един от тях, представляващи съдебни и деловодни разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.