О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15.
София, 12.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ
отделение, в закрито заседание на 07.01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 6 /2010 година
Производството е по чл.278 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Ц. А. Ц. от гр. С., подадена чрез особения му представител- адв. В против въззивното определение на Софийски градски съд от 10.09.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 5079/ 2009 год., с което са потвърдени следните съдебни актове на Софийски районен съд по гр.д. № 609/2006 год.: разпореждане от 26.02.2008 год. за връщане подадената от страната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на същия съд от 03.12.2007 год. с вх. № 4639/ 29.01.2008 год.; разпореждане от 11.04. 2008 год. за връщане частната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх. № 15484 / 11. 03.2008 год. и с вх. № 16694/18.06.2008 год./ последната заведена в СГС/ ; разпореждане от 3.06.2008 год. за връщане частна жалба вх. № 22084 / 29.04.2009 год. и с вх. № 30585/18.06.2008 год./ последната, отново заведена в СГС/ и разпореждане от 03.06.2008 год. за връщане частна жалба вх. № 22084/29.04.2008 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.50, ал.2 ГПК/ отм./, във вр. с чл.25, ал.1 ЗПП и чл. 21, , ал.1,т.3 ЗПП.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по същата в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираното оплакване и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че в хипотезата на чл. 274, ал.3,т.1 ГПК законодателят изрично е препраща към процесуалното правило на чл.280, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че допустимостта и на частното касационно обжалване е обвързана от наличие на установените със сочената закона разпоредба предпоставки - главна и допълнителна.
В тази вр., след дадените му от съда указания, настоящият частен жалбоподател в депозирано по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение е твърдял, че даденото от въззивната инстанция разрешение на процесуалноправния въпрос, обусловил крайния правен резултат по делото - за вменено на особения представител на страната, призована по реда на чл.50, ал.2 ГПК/ отм./, задължение да внесе следващата се държавна такса за предприетото в интерес на представлявания обжалване на постановения от първата инстанция съдебен акт е в противоречие с трайната практика на ВКС, поради което, на осн. чл.280, ал.1,т.2 ГПК частната касационна жалба следва да бъде разгледана по същество от касационната инстанция.
Искането за допускане на частно касационно обжалване е основателно.
За да потвърди горепосочените разпореждания на СРС въззивният съд е счел, че в разглеждания случай предпоставките на чл.200, ал.1, б. ”б” ГПК / отм./, респ. във вр. с чл.214, ал.2 ГПК/ отм./ са налице, тъй като в указания му от съда срок особеният представител адв. Х/с неправилно изписана в диспозитива фамилия Х. /, назначен по реда на чл.50, ал.2 ГПК/ отм./ на ответник по спора, не е отстранил както констатираната от въззивния съд нередовност на подадената от него срещу първоинстанционното решение на СРС от 03.12.2007 год. по гр.д. № 609/ 2006 год. въззивна жалба, така и недостатъците на отделните частни жалби срещу този съдебен акт, като не е внесъл съответната държавна такса за въззивното производство, респ. за частното производство пред СГС, поради което е приложил предвидената от законодателя процесуална санкция, основана на чл.200, ал.1,б.”б” ГПК/ отм./.
При обосноваване на крайния си правен извод Софийски градски съд се е позовал на разпоредбата на чл.63, ал.1 ГПК/ отм./ и на отсъствието на изрично предвидена от законодателя процесуална възможност за освобождаване от държавна такса назначения от съда о. представител на страната, който не попада в обсега на изчерпателно изброените хипотези.
Следователно въпросът за наличието на процесуална възможност да бъде задължен назначеният при условията на чл.50, ал.2 ГПК/ отм./ , във вр. с чл.16, ал.5 ГПК/ отм./ о. представител на страната да внесе следващата се при обжалване на постановения съдебен акт държавна такса, попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК - основна предпоставка за допускане на касационен контрол.
От своя страна обстоятелството, че даденото от СГС разрешение на този специфичен за делото въпрос на процесуалното право се явява в противоречие с възприетото в приложено по делото определение № 32 от 16.01.2007 год. по ч.т.д. № 330/2006 год. на второ търговско отделение на ВКС, което служебно известно е на настоящия съдебен състав, че изразява утвърдената съдебна практика на касационната инстанция по приложението на чл.50 ГПК/ отм./, във вр. с чл. 63, ал.1 ГПК/ отм./, обосновава правен извод, че и селективният критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК в случая е налице и частното касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Назначаването на о. представител в хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК/ отм./ е разпоредено императивно от закона . То е условие от името или срещу ответник с неизвестен или без постоянен адрес в страната, редовно призован чрез публикация в „Д”, да бъдат валидно извършвани съответните процесуални действия по делото, като по този начин и в съответствие с чл.6 ЕКПЧ се удовлетворява и изискването за справедливост на процеса.
Следователно доколкото представителната власт на адв. Х, произтича не от прякото му упълномощаване по правилото на чл.20, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./, а по изрично разпореждане на закона чл.50, ал.2 ГПК/ отм./, във вр. с чл. 25, ал.1 ЗПП, то отсъства основание в тежест на така назначения от специален орган процесуален представител да бъде възложено вмененото на страната задължение за заплащане на съответната държавна такса.
Вярно е, че назначеният от съда особени представител на страната не попада в кръга на изброените от чл.63, ал.1 ГПК/ отм./ лица, освободени от внасяне на държавна такса, но изключването му от задължените за държавна такса лица следва както от процесуално му качество на о. представител, така - от начина на оправомощаването му за извършване на съответните процесуални действия, а и от самата правна същност на отговорността за разноски, в които като самостоятелна част се включва и внесената държавна такса.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното се явява създадената с гл.VІІІ, раздел ІІ-ри от действащия ГПК уредба на дължимите за водене на делата държавни такси и разноски. Или обстоятелството, че изрично в чл.83, ал.1, т.5 ГПК законодателят възпроизвежда даденото в определение № 32 от 16.01.2007 год., по ч.т.д. № 330/2006 год. на второ търговско отделение на ВКС разрешение на поставения от касатора въпрос на процесуалното право, израз на утвърдената съдебна практика на ВКС е достатъчно, за да се отрече правилността на изразените в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения на СГС относно правилността на тази съдебна практика на касационната инстанция.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивното определение на Софийски градски съд от 10.09.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 5079/ 2009 год. по описа на с.с..
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за администриране и разглеждане по същество подадената от Ц. А. Ц. чрез адв. В. Х. – САК, въззивна жалба срещу постановеното от СРС решение от 03.12.2007 год., по гр. д. № 609/2006 год., по описа на с.с./с вх. №№ 4639/29.01.2008 год. и 56766/27.12.2007 год./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: