5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 410 София, 16.05.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4890 по описа за 2021 год. за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Саав“ООД обл.София, [населено място] против решение № 262393 от 12.04.21г. по в.гр.дело № 13105/20г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 1.12.19г.по гр.дело № 34367/17г.на Софийски районен съд, ГО,87 състав в осъдителната му част за обезщетението за неимуществени вреди.С него жалбоподателят е осъден да заплати на Т. Л. И. сумата 39 356.20 лв,представляваща разлика между дължимото обезщетение общо в размер на 70 000 лв за неимуществени вреди,претърпени в резултат на станала на 1.03.16г.трудова злополука, в резултат на която е получил тежка черепно-мозъчна травма и полученото застрахователно обезщетение в размер на 30643,20 лв; ведно със законната лихва,считано от 1.03.16г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане; сумата 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ексцес – широко отлепване на ретината на дясното око и увреждане на зрението му; ведно със законната лихва,считано от 8.08.16г./датата на установяване на усложнението/ до окончателното изплащане;както и сумата 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди от претърпян ексцес вследствие на трудовата злополука – централен отоневрологичен синдром, съпроводен с пълна загуба на вкус и обоняние,ведно със законната лихва, считано от 16.05.16г./ датата на установяване на усложнението/ до окончателното изплащане. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и формулира следните правни въпроси: 1.Какво е значението на понятието „груба небрежност“ и еквивалентно ли е на понятието „самонадеяност“ ; Длъжен ли е съдът,сезиран с иск за трудова злополука и отправено възражение за съпричиняване от страна на работодателя да изследва интелектуалния момент на вината или преценката за наличие на груба небрежност се прави въз основа на обективен критерий,според обстоятелствата на в конкретния случай дали работникът е положил грижата, която би положил и най – небрежния човек; 2.Длъжен ли е съдът,сезиран с иск за трудова злополука и отправено своевременно възражение за съпричиняване да изследва механизма на осъществяване на трудовата злополука, за да установи наличието на груба небрежност,проявена от работника. Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение. Постъпила е и насрещна касационна жалба от ищеца Т. Л. И. срещу въззивното решение в отхвърлителните му части.Поддържа,че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД в противоречие с ППВС №4/2312.68г.и с множество решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.Счита,че решението противоречи на съдебната практика и по въпросите за формиране на обезщетението за имуществени вреди и за възможността за доказването им с всички доказателствени средства. В отговори по чл.287 ГПК жалбоподателите считат,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето г.о., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „снабдител,доставчик“.На 1.03.16г.около 11.30ч., след започване на работното време, Т. И. натоварвал листове ламарина на микробуса,като при качването му върху платформата на микробуса, за да укрепи тези листове, превозното средство се разклатило, натоварената ламарина паднала,при което го ударила и той паднал от платформата и си ударил главата.Оказана му била спешна медицинска помощ,при което са констатирани следните увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се във фактура на окципалната кост на черепа вляво, субдурален хематом вдясно темпоропариетално, множество мозъчни контузии,травматичен С.,малкомозъчна контузия.На ищеца е извършена живопоспасяваща операция, а впоследствие и костна трансплантация на черепа.От писмените доказателства и от заключенията на вещите лица по изготвените и приети по делото съдебно-медицински експертиза въззивният съд е приел, че впоследствие са констатирани още две увреждания : широко отлепване на ретината на дясното око и централен отоневрологичен синдром, съпроводен с пълна загуба на вкус и обоняние, които са в причинно-следствена връзка със злополуката.С разпореждане № 19135 от 13.04.16г.на НОИ злополуката е призната за трудова – настъпила в причинна връзка с изпълняваната от ищеца работа. При тези данни е направен извод,че са налице предпоставките на чл.200 ал.1 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя да обезщети пострадалия за вредите,претърпени вследствие на трудовата злополука.Във връзка с възражението на ответника за проявена от работника груба небрежност, въззивният съд е приел,че не е налице основание за изключване или намаляване на отговорността на работодателя с оглед поведението на ищеца,тъй като не е доказано по делото последният да е предвиждал възможността за настъпване на вредоносните последици. Посочено е още,че не са налице предпоставките за прилагане на чл.201 ал.2 КТ и относно увреждане на зрението му,както е твърдял ответникът.През целия период – от настъпване на травмата до установяване на увреждането, ищецът е бил под лекарско наблюдение и е спазвал предписания му от лекарите режим и лечение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид естеството и интензитета на тежките увреждания,получени от ищеца, извършените две мозъчни операции, острите болки и страдания, които е търпял,обстоятелството, че не е могъл да се движи и обслужва сам, получената вследствие на преживяната травма органично-мозъчна промяна на личността,както и обществено установените критерии, залегнали в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, и като е приспаднал полученото от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 30 643.20 лв, е приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение по 39 356.20 лв е справедлив размер да репарира претърпените неимуществени вреди. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси. Съдържанието на понятието груба небрежност при трудова злополука, поради липса на легална дефиниция, многократно е разяснявано в практиката. Съгласно решение № 79 от 27.02.2012г. по в.г.д.№ 673/2011г. на ІV г.о. на ВКС – то е налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Единна е практиката и относно изходната позиция, че „не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка”/решения № 977 от 14.01.2010г. по в.г.д.№ 298/2009г. на ІV г.о./ Пострадалият следва да е допринесъл за трудовата злополука, но вината му не може да се предполага. Доказателствената тежест за предпоставките на чл.201 ал.2 КТ е на работодателя /решение № 62 от 24.02.2015г. по в.г.д.№ 2798/2014г. на ІV г.о./ Небрежността в гражданското право е неполагане на грижа според един абстрактен модел – поведението на определена група лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й /решение № 348 от 11.10.2011г. по в.г.д.№ 387/2010г. на ІV г.о./ Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В хипотезата, при която работодателят е нарушил правила за безопасност на труда и работникът е допринесъл за настъпване на злополуката, работодателят отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с виновното му поведение, но не и за тези, които са последица от поведението на увредения /ТР №88 от 12.09.1962г. на ОСГК, решения № 302 от 7.10.2013г. по в.г.д.№ 3248/2013г. на ІV г.о., № 202 от 12.12.2014г. по в.г.д.№ 1298/2014г. на ІІІ г.о./ Във всички случаи преценката за наличието на груба небрежност е конкретна и зависи от установените факти по делото /решение № 194 от 21.06.2011г. по гр.д.№ 1248/2010г. на ІІІ г.о./ Обжалваното решение не се разминава по правни извод с тази практика. Преценката на доказателствата, въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение за това,че работодателят не е доказал работникът да е допринесъл за настъпване на злополуката в степен на груба небрежност, би могла да доведе до необоснованост на решението, което е касационно основание по чл.281 т.3 ГПК,но не е основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – т.1, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда,но не за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Релевираното основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на „Саав“ООД. На основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262393 от 12.04.21г.по гр.дело № 13105/20г.на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.