Р Е Ш Е Н И Е № 73 гр. София, 07 март 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесети февруари двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Татяна Кънчева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 39/ 2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения П. П. А. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 533 от 26.08.2010 год. постановена по НОХ дело № 727/2010 год. по описа на Пернишкия районен съд. В искането се поддържат основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 и 3 НПК, като се развиват доводи за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до осъждането му по обвинение, което не е доказано и за несправедливо завишаване на наказанието. Осъденият иска производството да бъде възобновено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание чрез защитника си поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си служебно провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 533 от 26.08.2010 год. постановена по НОХ дело № 727/2010 год. Пернишкият районен съд е признал подсъдимия П. П. А. за виновен в това, че на 22.01.2010 год. в гр. П. без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество- амфетамин с тегло 0.2224 грама, със съдържание на активен компонент 30% на стойност 6.67лв, поради което и на основание чл. 354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим и глоба в размер на 2000лв. На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно и наказанието лишаване от свобода за срок от 10 месеца, наложено му с присъда по НОХ дело № 119/2009 год. На основание чл. 69 ал.2 НК го е освободил изцяло от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 65 дни, наложено му с определение от 12.11.2009 год. постановено по ЧНД № 281/2009 год. С въззивно решение № 53 от 29.09.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 145/2011 год. Пернишкият окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с осъждането му въз основа на недостатъчно и негодни доказателства. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, като е включил в годната доказателствена съвкупност протоколът за оглед на местопроизшествието, съставен в отклонение с изискванията по чл. 156 НПК, без основание е кредитирал показанията на св. И. и К., а е отхвърлил показанията на св. М. и С. и не е изследвал посредством назначавенето на токсикологична експертиза дали намереното наркотично вещество обективно е в състояние да увреди човешкото здраве, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход. Абсолютно идентични доводи са поддържани от него като оплаквания при разглеждане на делото в Пернишкия окръжен съд. При цялостната служебна проверка на присъдата, извършена въз основа на самостоятелния анализ на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които сам е събрал в проведеното съдебно следствие, въззивният състав не е констатирал пороци при формиране вътрешното убеждение на съда при решаване на въпросите по чл. 301 ал.1т.1-3 НПК и не е имал основание да възприеме тезата на подсъдимия за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинение, което не е недоказано. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на възраженията му против нейната правилност и е изложил достатъчно съображения за отхвърлянето им като неоснователни. Убедителни са съображенията, с които съдилищата са отхвърлили наведения довод, че протоколът за оглед на местопроизшествието е негодно доказателствено средство и следва да бъде изключен от доказателсвената съвкупност. В съответствие с отразеното в него, преценено в логическата връзка с показанията на всички разпитани свидетели мотивирано е прието, че е спазен реда по чл. 156 ал.1 НПК, защото при извършването на процесуално следственото действие са присъствали поемни лица и е годно доказателствено средство за приобщаване предмета на престъплението към доказателствените материали. Като е отчел и непосредствените си впечатления за поведението на поемните лица Г. и Н. при разпита им, въззивният състав е обосновал извода си, че въпреки неясните и уклончиви отговори, не са оспорили присъствието си при извършването му и откриването на наркотика от полицаите, както и подписите си в протокола за оглед, макар да са поддържали, че не си спомнят подробности. В приетия от съда смисъл са оценени и показанията на посочените допълнително от подсъдимия свидетели М. и С., който също са установили намирането на пакетчето с наркотика от полицаите, а първият и факта, че по време на огледа са присъствали поемни лица. Не са допуснати поддържаните нарушения при оценката на показанията на разпитаните свидетели. Всеки от тях е установил фактите, които лично е възприел при извършения оглед и резултата от него. Противоречиви сведения са съобщили единствено по въпроса кой е пъхнал пакетчето с наркотика под диванчето, като св. И. и К. са поддържали, че лично са възприели това действие извършено от подсъдимия, а св. И. и С., че лично не са го възприели. Противоречието е констатирано и обсъдено още от първоинстанционния съд, който е мотивирал решението си кои от тях кредитира. Показанията на свидетелите, на които е дадена вяра са логични и последователни по въпроса, че въприели това действие, когато били вътре в помещението и имали видимост към сепарето, където седяла компанията на подсъдимия. Тези техни показания се оценяват превратно в искането и се навежда довод за недобросъвестност предвид невъзможност да се възприемат действията на подсъдимия от входа на заведението. Неоснователен е довода, че съдилищата не са изпълнили задълженията си за обективно изясняване на обстоятелствата включени в предмета на доказване, като не са събрали доказателства за изясняване на факта дали в конкретния случай намереното наркотично вещество е в състояние да увреди човешкото здраве. В досъдебното производсдтво е назначена съдебно химическа и съдебно оценителна експертиза, който е изследвала предоставеното от разследващия орган и иззето при огледа пакетче и е изготвила писмено заключение, което е приобщено към доказателствените материали и не е оспорено от страните. По експертен път е установено, че съдържа амфетамин, което го прави наркотично средство, увреждащо човешкото здраве, поставено под забранителен режим. Активният му компонент от 30% не е незначителен за да се преценява дали обективно може да оказва вредно въздействие. При приетите фактически обстоятелства материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимия. Извън довода за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, не се поддържат други доводи за неправилно приложение на материалния закон, на които настоящият състав е длъжен да отговори. Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Явната несправедливост на наказанието се преценява като се съпоставят размера на предвидената в наказателната норма санкция и наложената на дееца. За престъплението по чл. 354а ал.3пр.2 е предвидена възможност за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба в размер от две до десет хиляди лева. Преценявайки в тези граници какво конкретно наказание да определи за изтърпяване първоинстанционният съд не само е отчел наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение и като такива е преценил тези, на които осъденият в настоящото производство основава искането си за смекчаване на санкцията, но е приел, че относителната им тежест е толкова голяма, че обуслява налагането на минималното предвидено за престъплението наказание. По малко по размер наказание би могло да бъде определено само при условията на чл. 55 НК, а правилно двете решаващи съдебни инстанции са приели, че те не са налице. При престъпления от вида на инкриминираното количеството на предмета на престъплението няма решаващо значение за определяне степента на обществената опасност на деянието, защото крайните държатели на наркотични вещества обичайно не носят в себе си големи количества. Степента на обществената опасност на деянието е завишена и с оглед на факта, че наркотичното вещество е внесено в заведение по време на провеждане на детска дискотека. Обществената опасност на дееца също е завишена при приетото, че повод за провеждане на специализираното полицейско мероприятие е била оперативна информация, че разпространява в детската дискотека наркотични вещества, както и при наличието на влязла в сила предходна присъда за същото престъпление. Инкриминираното деяние е извършил в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказание лишаване от свобода за държане на различни видове на високорискови наркотични вещества /бюлетин за съдимост вх. № 27655 от 5.02.2009 год./ Очевидно това наказание, както и наложеното преди него наказание за грабеж извършен като непълнолетен не са се оказали достатъчни за превъзпитанието му и възпирането му от извършване на престъпления. Следва да бъде изолиран от обществото за приетия период от време за да му се отнеме възможността да върши престъпления и му се въздейства в пълна степен за преосмисляне на бъдещото поведение. Намаляването на наказанието няма да допринесе за постигане целите на генералната превенция по отношение на лицата, които биха са насочили към извършване на такива престъпления. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила осъдителна присъда на Пернишкия районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения П. П. А. нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения П. П. А. за възобновяване производството по НОХ дело № 727/2010 год. по описа на Пернишкия районен съд и отмяна на постановената по делото присъда № 533 от 26.08.2010 год., потвърдена с въззивно решение № 53 от 29.06.2011 год. по ВНОХ дело № 145/2011 год. на Пернишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: