4 Р Е Ш Е Н И Е №. 189 София, 04.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОНКА ЙОНКОВА при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 634/2010 година Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Н. М. и В. Г. М. срещу решение № 261 от 26.03.2010 г. по гр.д. № 40/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.11.2009 г. по гр.д. № 1757/2008 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите, предявени срещу [фирма] с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 80 000 лв. до пълните им размери от по 100 000 лв. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по касационната жалба. С определение № 581 от 15.08.2011 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: С обжалваното решение Софийският апелативен съд, като препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съдебен акт е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя - ответник по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за обезвреда на причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на сина им, настъпила в резултат на ПТП на 20.11.2007 г. по вина на Й. И. Б., чиято гражданска отговорност от своя страна е покрита от ответното застрахователно дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. При определяне размера на обезщетението въззивният приел, че сумата от по 80 000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на интензитета и тежестта на вредите и непрежалимата морална загуба за ищците, като е посочено, че преценката му е съобразена с възприетите от съдебната практика размери на обезщетенията, присъждани за аналогични случаи към разглеждания период. Касационната жалба е основателна. Правилно решаващият състав е очертал обема на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, но неточно е приложил въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, като е приел за относими към него обичайните размери, присъждани за аналогични по вид неимуществени вреди. Този извод не държи сметка за динамиката на икономическите процеси в страната, която изключва надеждността й като критерий за справедливост. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал.3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. Изложеното дава основание да се приеме, че при наличие на законовите предпоставки за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", застрахователната сума по нея следва да се има предвид като един от критериите за решението на съда по приложението на чл.52 ЗЗД. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г., II т. о., към която настоящият състав изцяло се присъединява. В противоречие с нея при определяне на паричния еквивалент на търпените от ищците неимуществени вреди, въззивният съд не се е съобразил с установените в § 27, ал.2 от ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди до 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лв. при две или повече пострадали лица. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищците, определен към момента на увреждането да се завиши с още по 20 000 лв., или общо по 100 000 лева, какъвто е и размерът на предявените искови претенции. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част, ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия. На касаторите - ищци по прекия иск по чл.226 КЗ следва да се присъдят допълнително още по 20 000 лв. за всеки от тях като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 20.11.2007 г. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, ответникът по касация следва да заплати държавна такса в размер на 1 600 лв. по сметка на ВКС. Касаторите не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по въпроса за отговорността им по чл. 78 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 261 от 26.03.2010 г. по гр.д. № 40/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която предявените от С. Н. М. и В. Г. М. искове по чл. 226, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. Н. М. и на В. Г. М. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ допълнително сумата 20 000/двадесет хиляди/ лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2007 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 1 600 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: