Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 386
София, 24.06.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа в закрито заседание на 30.05.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2239 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

С решение на Софийски апелативен съд е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните по въззивен ред части, с които са уважени предявените от ДФ „Земеделие“ срещу С. В. искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основани на неизпълнение на задълженията на ответника по договор за безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД.

Въззивното решение е обжалвано от назначения особен представител на ответника. Ищецът оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел от правна страна, че е налице неизпълнение на поетите от ответника задължения по сключения между страните договор, а именно неподдържане на създаденото с отпуснатата помощ лозово насаждение за уговорения 5-годишен срок, прехвърляне на придобити със същата помощ активи (селскостопанска техника) в рамките на същия срок и несключване на застраховка на активите, предмет на инвестицията.

Въз основа на извода за неизпълнение съдът е приел, че на основание чл. 8.1 от договора ответникът дължи да върне на ищеца получената финансова помощ. Приел е, че наличието на такава изрична уговорка изключва необходимостта от разваляне на договора от страна на ищеца като условие за възникване на правото му да иска връщане на помощта, поради което е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника в този смисъл.

Допускане на касационно обжалване се обосновава с вероятна недопустимост на въззивното решение (чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК), и с противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) по въпроса „Каква е правната квалификация на иска за връщане на платеното по договора поради неизпълнение на основни задължения на неизправната страна в случай, че в раздел отговорност на същия договор, в чл. 8.1, е предвидено, че при неизпълнение неизправната страна – ползвател връща платената му финансова помощ – дали по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение/респ. за обезщетение за неизпълнение или по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД? Дължи ли се връщане на полученото по договора, без ищецът да е развалил/прекратил договора поради неизпълнението му?“.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Вероятна недопустимост на въззивното решение се обосновава с твърденията и доводите, че с разпореждане от 20.03.2019 г. при първото разглеждане на делото от въззивния съд на ищеца е било указано да внесе депозит от 600 лв. за възнаграждение на особения представител на ответника за предстоящото касационно производство, какъвто не е бил внесен по депозитната сметка на съда. С разпореждане от 15.03.2021 г. при второто разглеждане от въззивния съд ищецът отново е бил уведомен да внесе депозита именно по депозитната сметка, но внасяне отново не е последвало. Невнасянето на разноски като пречка за развитието на производството е налагало обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството, вместо което въззивният съд постановил недопустимо решение по същество.

Така изложените твърдения и доводи не обосновават вероятна недопустимост на въззивното решение. Същите се опровергават от данните по делото, доколкото посоченият депозит е бил внесен на 12.07.2021 г., доказателство за което е било представено на 16.07.2021 г. (л. 63-64 от въззивното производство), като на 26.07.2021 г. на особения представител е бил издаден и РКО за сумата (л. 65).

Не се обосновава и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед приетото от въззивния съд, че в конкретния случай развалянето на договора не е необходимо условие за връщане на получената финансова помощ. Не е налице обаче специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Практиката, изразена в посоченото от жалбоподателя решение № 2/09.07.2012 г. по т. д. № 154/2011 г. на ВКС, II т. о., е изолирана и следва да се счита преодоляна с установената впоследствие последователна практика (решение № 28/01.08.2018 г. по т. д. № 2667/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 239/08.04.2015 г. по т. д. № 4590/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 228/07.02.2018 г. по т. д. № 424/2017 г. на ВКС, I т. о.), според която в случаите, аналогични на разглеждания, доколкото страните по договорен път в т. 8.1 от договора са уредили последиците от неизпълнението, не е налице основание за приложение на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като задължението за връщане на финансовата помощ възниква от момента на установяване на нарушението. С така установената практика въззивното решение е съобразено.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На особения представител следва на основание чл. 47, ал. 6 вр. чл. 77 ГПК вр. чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. да се определи възнаграждение за касационното производство в размер на 600 лв., което да се възложи в тежест на ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 ГПК на последния следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 439/27.04.2021 г. по гр. д. № 2490/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Осъжда ДФ „Земеделие“, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на адв. Е. Ф. М., [населено място], [улица], [жилищен адрес]0, на основание 47, ал. 6 вр. чл. 77 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Осъжда С. Ц. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. № А, ап. 1, да заплати на ДФ „Земеделие“, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 600 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Осъжда С. Ц. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. № А, ап. 1, да заплати по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 30 лв.
Определението не подлежи на обжалване.



Председател:



Членове: