Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   № 945/09 гр.София 15.03.2010г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на  втори декември през две хиляди и девета година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА  ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА                                                   при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 3026/2008  г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК от 2007 г. С определение по чл. 288 ГПК са допуснати до разглеждане поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба на Д. Г. Т. и насрещната касационна жалба на „Н” ООД , гр. Т. срещу решение № 27/20.02.2008 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 31/2008 г. Т. , който е ответник, обжалва въззивното решение в частта му, с която е осъден да заплати по чл. 45 ЗЗД на търговското дружество сумата в размер на 2997,73 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2007 г. Излага съображения за неправилност, които следва да се квалифицират като такива за нарушение на материалния закон – чл. 45 ЗЗД, на съдопроизводствените правила – чл. 127 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и необоснованост. Иска отмяна въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на иска. В отговора си „Н” ООД, гр. Т. поддържа, че жалбата на Т. е неоснователна. Изводите на въззивния съд за наличие на деликт от действията на Т. са обосновани и почиват на решенията по адм. дело № 8876/2004 г. на Върховния административен съд и по нахд № 89/2007 г. на РС Търговище. Насрещната жалба е срещу съдебния акт в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 2997,73 лв. до 5997,73 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2007 г. Поддържат се оплаквания за нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, необоснованост и липса на мотиви в съдебния акт за възприетите от съда фактически и правни изводи. Срещу нея е възразил Д. Т. в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК и в съдебно заседание чрез адв. И. Поддържа, че вредите не са настъпили пряко от неговото деяние – съставянето на неверните фактури, а от пасивното поведение на ползващия ги търговец. Страните претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе по жалбите, взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове и намира следното: „Н” ООД, гр. Т. е предявил против Д. Г. Т. иск чл. 45 ЗЗД за сумата от 5997,47 лв. , представляваща сбор от довнесени данъци за 2002 г. с лихвите поради непризнати от данъчните органи разходи на търговското дружество по неистински фактури, съставени от Т. Претендират се още и лихви, считано от датата на подаване на исковата молба. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично това на първата инстанция, е уважил иска до размер на 2997,73 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2007 г., като е отхвърлил иска за разликата до 5997,47 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че между страните по спора са били налице търговски отношения, като търговското дружество е получавало от Т. механизми за ел.табла. Заплатените от последното суми за стоката са негов разход и щом той не е признат от данъчните, довнесените данъци представляват вреда за „Н” ООД, гр. Т.. Тя е резултат от съставянето на фактури, предмет на ревизионен акт, за чийто издател се сочи трето лице, с което дружеството няма търговски отношения. Фактическият им съставител, обаче, е ответникът Т. , който следва да отговаря за имущественото увреждане, но до размер на 1/2. Съдът е приел съпричиняване от страна на дружеството с ограничена отговорност, защото то е знаело, че Т. няма фирма и не може да издаде фактура за извършената от него работа. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: за кого е тежестта на доказване на причинно-следствената връзка и противоправността на деянието при деликта, , съставът на Върховния касационен съд намира следното: В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена-връзка между поведението на деца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. За да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД е нужно освен това, увреждащото деяние /действие или бездействие/ да е противоправно. Противоправността на общо основание също е факт, подлежащ на доказване и той не се презумира, като доказателствената тежест е отново за ищеца. Всяко поведение, което е инкриминирано като отношение към публичнозначими ценности, е противоправно. Деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца поведение, т.е., явява се защита на неговото субективното материално право и правнозначими интереси. Ето защо, за да е противоправно деянието по отношение на ищеца, предявил иск по чл. 45 ЗЗД , не трябва да има негово съгласие за увреждането му – директно или потенциално възможно. Щом един резултат се желае от пострадалия, той не може да се оплаква, че е настъпил. В обобщение, едно действие или бездействие може да в нарушение на установения правопорядък, поради което дори да съставлява престъпление, административно нарушение или дисциплинарна простъпка, за което деецът ще носи съответната наказателна, административна или дисциплинарна отговорност. То може и да е увреждащо за един или повече правни субекти, но те не могат да търсят обезщетение за деликт, ако извършителят е действал според даденото от тях съгласие. При съпричиняването по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД вредата е резултат не само от противоправното поведение на ищеца, но и от действие или бездействие на ответника. По жалбата на Д. Г. Т.: Основателно е оплакването за обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните в нарушение на чл. 127, ал. 1 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, което е довело, както до необоснованост – нарушение на чл. 188, ал. 2 ГПК /отм./, така и до нарушение на материалния закон. Самият факт на предоставяне от Т. на фактури в счетоводството на търговеца, при положение, че нито с него лично или като представител на едноличните търговци – издатели на фактури, съществуват търговски отношения, даващи основания за осчетоводяването им, не е противоправно спрямо дружеството действие. Такова ще е то, ако последното действително е извършило плащане, съответстващо на естеството на договорните си отношения с Т. , стига уговорката да не е била при знание у ищеца /приет от него риск/, че предоставените фактури са неистински. Съдът изобщо не е изяснил характера на взаимоотношенията между търговеца и Т. , как, по какъв повод и при какви обстоятелства са предоставяни, съответно приемани и осчетоводявани въпросните фактури. От мотивите на обжалваното решение и не става ясно какво е приела втората инстанция – с кого е договарял ищеца „Н” ООД, Търговище: с едноличните търговци, сочени като издатели на фактурите „Н” и „Н”или с Т. Въззивният съд в поредица изречения използва различна терминология - изработка, продажба, доставка, услуга и общо приема, че между страните по делото – търговското дружество с ограничена отговорност и Т. били налице търговски отношения. Съдът е достигнал до този извод въз основа на „приложените писмени доказателства” и обстоятелствената част на исковата молба. Правораздавателният орган следва да установи правилно фактите, като ги прецени от гледището на закона и конкретно, точно и ясно посочи какво приема за установено върху кои доказателства основава фактическите си изводи, като ги обсъди по правилата на чл. 188 ГПК /отм./. Исковата молба е твърдение на ищеца, което подлежи на доказване. Само, ако в нея се съдържа признание на неизгоден на самия ищец факт, то тогава съдът може да го ползва /признанието/ като доказателствено средство. Решението на Върховния административен съд, постановено по жалба на „Н” ООД, Търговище срещу данъчноревизионен акт, не съдържа информация с кого точно и за какво е договаряло търговското дружество – ищец, нито за характера на отношенията между насрещните страни по настоящия спор. Т. не е и страна по него, за да го обвързват фактическите констатации по посочените обстоятелства. Решението по наказателното дело, водено срещу Д. Т. по чл. 308, ал. 1 НК има обвързваща гражданския съд сила само в обема на определеното в чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./. В случая, че Г. Т. е съставил 10 бр. неистински документи /описаните в акта фактури/ с цел да бъдат използвани. Не е спорно, а и от административното дело се установява, че тези фактури са осчетоводени като разход от ООД - ответник, който не е признат. Не е изяснено, обаче, доколко единствено деянията на Т. /съставяне на неистински фактури и предоставянето им в счетоводството на търговското дружество/ са предпоставки за настъпване на увреждащия резултат. Съдът не е изискал от ищеца да изясни каква е връзката му с ответника и при какви обстоятелства се е стигнало до осчетоводяване на въпросните 10 фактури. Те имат отношение към правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на така предявения иск, поради което и към редовността на исковата молба, а и без тях не може ясно да бъде очертан предмета на спора. В съдебното заседание, проведено във въззивна инстанция са записани изявления на адв. Д, като представител на ищеца, че „Д. не е имал фирма, това е известно”, но не е ясно, дали признава, че дружеството е знаело това при осчетоводяването или се позовава на вече установен при започване на процеса факт. Записано е, още, че „за дейността, която извършва Т. няма писмен договор, а само устен”, но не е пояснено каква дейност има предвид и в каква връзка ищеца е приемал фактурите. Съдът, в нарушение на чл. 109, ал. 2 ГПК /отм./ не изяснил какви са твърденията на ответника Т за съществувалите между него и ищеца взаимоотношения, по каква причина е съставил и съответно предоставил неистинските документи, имало ли е поръчка за това и ако да от кого, как са предоставяни фактурите в счетоводството на ищеца. Всъщност, никоя от страните така и не е изразила ясно становище за същността на отношенията между тях. В заключение, касационната жалба на Д. Г. Т. е основателна и въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната от него част. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводтвените правила са от такова естество, че се налага връщане на делото за ново разглеждане в касираната част от друг състав на въззивния съд.   По насрещната жалба на „Н” ООД, Търговище Тя е също основателна. Въззивният съд не е посочил кое точно поведение на ищеца е допринесло за настъпването на деликта, нито какви са съображенията му да намали обезщетението, дължимо от ответника именно до ½ от общия размер на вредата. По изложените вече съображения, предметът на иска и предмета на спора са останали неизяснени, поради което и настоящата инстанция няма възможност да извърши преценка за действителните материални права на страните, както и дали действително ответникът е допринесъл за увреждането и да изброи всички възможни хипотези, при които би се стигнало до съпричиняване в случая. По изложените съображения, въззивното решение следва да бъде изцяло касирано и върната за ново разглеждане от друг състав на Търговищкия окръжен съд, който да извърши процесуалните действия, указани в мотивировъчната част на настоящото решение. Като изясни предмета на иска и предмета на спора трябва да прецени дали поведението на Т. е противоправно спрямо търговското дружество и има ли пряка причинноследствена зависимост между него и деликта, ако да - дали с действия или бездействия на ищеца се е стигнало да увреждането на имуществото му. На осн. чл. 218з, ал. 4 ГПК /отм./ по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд, ще следва да се произнесе въззивния съд при повторното разглеждане на спора от него МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ решение № 27/20.02.2008 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 31/2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: