3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 408 София, 28.05.2012 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 339/2011 година Производство по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 9826 от 30.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 4723/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 16.03.2009 г. по гр.д.№ 35663/2008 г. на Софийски районен съд, 33 състав. С последното е обезсилена издадената на 20.11.2008 г. по заявление на частния жалбоподател Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че с въззивното определение е направен неправилния извод, че актът на съда, с която се произнася по молбата за продължаване на срока не следва да бъде съобщаван на страната. Иска се отмяната му като неправилно и постановяване на друго, с което да се дадат указания на въззивния съд да отмени първоинстанционното определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано съобразно изискването на препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса за задължението на съда да уведомява страните за разпорежданията, с които се уважава или отказва искането по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока, в подкрепа на което прилага определение от 27.05.2009 г. на Софийски градски съд без данни за номера на частното производство, по което то е постановено, както и определение от 26.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 3578/2010 г. на Софийски градски съд, но без отметка, че е влязло в сила. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в указания му от съда срок заявителят не е изпълнил в срок дадените му от първостепенния съд указания, не е взел издаденето му съдебно удостоверение и не е посочил актуален адрес на длъжника. Д. за допуснато нарушение на чл.63 ГПК е счетен за неоснователен по съображения, че в ал.2 от цитираната разпоредба аконодателят е определил от кой момент започва да тече продължения срок, а това е от изтичането на първоначалния, като е изтъкнал, че при това нормативно разрешение страната, която се ползва от продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл.63, ал.1 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда. Вярно е, че така представеното копие от определение на СГС не обосновава извод за наличие на сочения от жалбоподателя селективен критерий, но настоящият състав приема, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен служебно да съобщи на страната определения срок за извършване на процесуалните действия. В съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 2 ГПК е прието, че страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено, или е отхвърлено. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е изречение второ от цитираната разпоредба. След като с нея изрично е предвидено, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, а не от датата на съобщението за него, това означава, че актът, с който съдът се произнася по искането по чл.63, ал.1 ГПК не се съобщава, а страната е длъжна сама да следи за постановения по него резултат, респ. за началото и края на срока, в който следва да извърши указаното му процесуално действие. В посочения смисъл е разрешен поставения от частния касатор процесуалноправен въпрос, поради което обжалваното въззивно определение ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9826 от 30.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 4723/2009 г. на Софийски градски съд . ОСТАВЯ В СИЛА определение № 9826 от 30.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 4723/2009 г. на Софийски градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: