Р Е Ш Е Н И Е № 245 София, 27.12.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 1049.. по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е по чл. 346 т.4 от НПК. Образувано е по частен протест на Апелативна прокуратура гр. Велико Търново и частна жалба на подсъдимите Б. И. и В. Ц., чрез повереника им адв. Г. Г. срещу определение от 17.09.2019 г. по внохд № 217 от 2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е спряно наказателното производство по делото. С частния протест се иска отмяна на определението с аргументи за отсъствие на предпоставките за спиране на наказателното производство. Изложени са съображения, че воденото срещу двамата подсъдими наказателно производство не е в нарушение на принципа „ ne bis in idem“, тъй като не е налице идентичност или сходство на деянията по внесения обвинителен акт и тези, санкционирани по административен ред. Предлага се определението да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба се отправят критики към въззивния съд, че не е изпълнил указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение. Повереникът мотивира становище, че е налице нарушение на принципа „ne bis in idem“ и тъй като административно- наказателното производство не може да бъде възобновено поради изтичане на преклузивните срокове за това, въззивният съд е следвало да прекрати, а не да спира наказателното производство. С тези аргументи се иска отмяна на определението и прекратяване на наказателното производство, без да се посочва коя съдебна инстанция да стори това. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: Подсъдимите Б. И. и В. Ц. са обвинени в извършване на престъпление по чл. 123 от НК при условията на независимо съпричиняване, за което са осъдени с присъда № 29/21.06.2016 г. по нохд № 118/2015 г. на Плевенския окръжен съд. Присъдата е била изменена с решение по внохд № 253/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, което от своя страна е отменено с решение на ВКС, първо н.о. по д. № 1000/2017 г. С присъда № 29/12.02.2018 г. по внохд № 3/18 г. подсъдимата Ц. е оправдана по обвинението по чл. 123 от НК, а подс. И. е оправдан за част от вменените му нарушения на трудовото законодателство. С решение № 74/ 25.06.2019 г. по к.д. № 259/19 г. ВКС, трето н.о. отменил присъдата и върнал делото на въззивния съд с конкретни указания за извършване на задълбочена и внимателна проверка в отговор на въпроса дали фактическите основания за започване, водене и решаване на административно- наказателното производство за нарушаване на нормативните изисквания по охрана и безопасност на труда и на наказателното производство по внесения обвинителен акт за престъпление по чл. 123 от НК произтичат от идентични обстоятелства и произнасяне по „предпоставките за приложение на чл. 25 от НПК и хипотезата на чл. 24 ал.4 от НПК“. Вторият по ред въззивен състав, с атакуваното пред ВКС определение приел, че воденото наказателно производство срещу подсъдимите е в нарушение на принципа „ne bis in idem“, поради което спрял производството на основание чл. 25 ал.1 т.5 от НПК и дал срок на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура гр. Плевен да упражни правомощията си по чл. 72 ал.1 пр.2 от ЗАНН. При така установените обстоятелства, касационният състав намира, че от формална страна атакуваното определение за спиране на наказателното производство е постановено при стриктно спазване на процесуалния закон. То е обявено в открито съдебно заседание, в присъствие на страните, след проведено тайно съвещание. Определението е мотивирано, като съдът е изложил аргументите си за наличие на приключило срещу подсъдимите административно производство с наказателен характер по смисъла на чл.4 § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, чийто предмет е идентичен по отношение на лицата и сходен по отношение на деянието, инкриминирано с обвинителния акт по воденото срещу тях наказателно производство. Приложил е съответния процесуален механизъм за предотвратяване и компенсация на нарушението на правилото за недопускане на повторно наказателно преследване, регламентиран в нормата на чл. 25 ал.1 т.5 от НПК. Доводите на прокурора, релевирани в частния протест не следва да се обсъждат в производството по настоящото дело. Основанието както за спиране на наказателното производство по чл. 25 ал.1 т.5 от НПК, така и за прекратяването му по чл. 24 ал.4, вр. ал.1 т.8а от НПК е едно и също, поради което преценката дали за деянието, предмет на обвинението, има приключило административно-наказателно производство с наказателен характер по необходимост се извършва двукратно от решаващия съд, като и в двата случая въззивните актове подлежат на касационен контрол. Съдебният акт за спиране на наказателното производство не е окончателен, като производството може да бъде възобновено от същия съд при отпадане на предпоставките за спиране. Затова решението за нарушаване на правилото „ ne bis in idem“, взето във връзка с чл. 25 ал.1 т.5 от НПК не е окончателно и не може да обвърже касационният състав, произнасящ се в последствие при проверка на решението за прекратяване на наказателното производство. Настоящият касационен състав счита, че след като предпоставките за спиране и прекратяване са идентични, становище по тяхната основателност може да бъде изразено след произнасяне на въззивния съд с акт, ползващ се със стабилитет, какъвто е актът по прекратяване на наказателното производство /Р№ 271/18 г. по к.д. № 1079/18 г. второ н.о., Р №118/19 г. по к.д. № 375/19 г. първо н.о./. Неоснователни са съображенията и в частната жалба на подсъдимите. Твърдението, че след като съдът е установил нарушение на забраната за двойно наказателно преследване за едно и също деяние срещу едни и същи лица, е бил длъжен да прекрати наказателното производство, а не да го спира, не се споделя от касационния състав. Позоваването на ТР №/2015 г. на ОСНК на ВКС е некоректно, тъй като спорният по делото въпрос е решен по законодателен път с измененията на НПК /ДВ бр. 63/ 2017 г./. В коментираната по делото хипотеза, законодателят е приел механизъм за предотвратяване и компенсация на нарушенията на правилото „ne bis in idem“. Този механизъм изключва незабавното приложение на чл. 24 ал.1 т.8а от НПК при констатиране на нарушение на правилото и допуска прекратяване на наказателното производство едва след изпълнение на процедурата по чл. 24 ал.4 от НПК. Изцяло в правомощията на прокурора е преценката дали да направи искане за възобновяване на административно-наказателното производство, а в правомощията на сезирания административен съд- дали искането е допустимо и/или основателно. ВКС намира за неоснователни доводите в частната жалба и отправеният към съда упрек, че е следвало да приеме, че е невъзможно възобновяване на административно-наказателното производство поради изтекли преклузивни срокове и да прекрати наказателното производство, а като не е стори това- недопустимо е възнаградил бездействието на прокуратурата. Както вече бе посочено, въпросите за допустимостта и/или основателността на искането за възобновяване на административното производството са от компетентността на друг съдебен орган, а не са в правомощията на въззивния съд. Атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА определение от 17.09.2019 г. по внохд № 217/2019 г. на Великотърновският апелативен съд, с което е спряно наказателното производство на основание чл. 25 ал.1 т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: