Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      №  123      гр. София,  17 юни   2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев          2. Жанина Начева     при секретаря … Кр. Павлова ……………………………………......... в присъствието на прокурора …Гебрев ………………………………………...... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………......... наказателно дело № 69 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Т. К. чрез защитника (адв. Елдъров) против въззивно решение № 225 на Пловдивския апелативен съд от 24.10.2008 г. по в. н. о. х. д. № 357/08 г. В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК в подкрепа на искането за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Според жалбоподателя съдът не е изследвал въпроса за разположението на автомобила, успоредно на пътната ос и за липсата на адекватна реакция на пътя от страна на пострадалия мотоциклетист. Подсъдимият К. твърди също, че Пловдивският апелативен съд е игнорирал процесуалните си задължения да обсъди в пълнота показанията на св. С на св. Т, както и неговите обяснения, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение. Като алтернатива прави искане за изменяване в гражданско-осъдителната част на решението с оглед прекомерно завишения размер на присъденото обезщетение. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и счита, че подсъдимият не е допуснал нарушения на правилата за движение, които да са в причинна връзка със съставомерните последици. Повереникът (адв. Илчев) на частния обвинител и граждански ищец Д. Б. Б. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение № 225 на Пловдивския апелативен съд от 24.10.2008 г. по в. н. о. х. д. № 357/08 г. е потвърдена присъда № 64 от 16.04.2008 г. по н. о. х. д. № 2443/07 г. на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимия И. Т. К. е признат за виновен в това, че на 12.05.2007 г. в с. Р., Пловдивска област, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фиат Темпра” с ДК№ Р* е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 49 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. К. Б. , поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. На основание чл. 343г НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години. С присъдата подсъдимият И. Т. К. е осъден да заплати на Д. Б. Б. сумата от четиридесет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици, като в останалата част гражданският иск е отхвърлен до пълния размер. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Жалбата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА. Пловдивският апелативен съд е приел съществените фактически положения, установени и от първоинстанционния съд, че на 12.05.2007 г. в с. Р. подсъдимият И. Т. К. управлявал лек автомобил, марка „Фиат Темпра” с ДК№ Р* по земен път, който образувал нерегулирано кръстовище с двупосочен асфалтов път. Подсъдимият спрял пред кръстовището, предприел завой наляво и навлязъл в пътя с предимство. По същото време там се движили един след друг със скорост около 102 км/ч. двама мотоциклетисти – св. Т пострадалият Б. К. Б. . Св. Т. намалил скоростта и успял да заобиколи колата на подсъдимия. Пострадалият отклонил вляво, но поради това, че лекият автомобил се намирал на територията на кръстовището, разположен косо спрямо пътната ос, последвал сблъсък между двете превозни средства. В резултат на удара Б. Б. получил тежки увреждания, които довели до неговата смърт. Фактическите положения въззивният съд е приел за установени, след като прецизно е подходил към своите задължения по събиране, проверка и оценка на наличния обем от доказателства. Вътрешното си убеждение е формирал без логически противоречия и без да изкривява техния истински смисъл и значение. Подробно е констатирал доказателствените различия, посочил е кои от доказателствените материали и защо приема като достоверни и кои от тях и защо приема като недостоверни, а обясненията на подсъдимия и показанията на посочените от жалбоподателя свидетели (св. Стойнов и св. Т) е преценявал с достатъчна степен на аналитичност и задълбоченост. Лансираната версия от подсъдимия, че непосредствено преди да настъпи удара лекият автомобил е бил разположен успоредно спрямо пътната ос, въззивният съд е отхвърлил като неправдоподобна въз основа на съвкупността от кредитираните други доказателства и становището на експертите. Мотивите на въззивното решение не страдат от противоречия или непълноти. Те съдържат подробни и логични разсъждения, включително изчерпателния отговор на същите доводи, които отново се навеждат в касационната жалба на подсъдимия. Поради това не е налице съществено процесуално нарушение, което да обуславя отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Пловдивският апелативен съд законосъобразно е приел, че подсъдимият И. Т. К. е допуснал нарушение на правилото за движение по чл. 49 ЗДП в причинна връзка със съставомерните последици - при преминаване през съответното кръстовище той не е спазил задължението си като водач на пътното превозно средство, който излиза от земен път на път с настилка да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства (и пешеходци). Подсъдимият обективно е имал възможност от достатъчно разстояние да забележи мотоциклетистите и следователно е бил длъжен да изчака преминаването на пострадалия Б. , осигурявайки неговото предимство. Тезата, че пътнотранспортното произшествие се дължи изключително на пострадалия е неприемлива. Обстоятелството, че макар да е имал възможност, мотоциклетистът не е взел предписаните му от чл. 20, ал. 2 ЗДП мерки за безопасност, не изключва виновното поведение и наказателната отговорност на подсъдимия. Поначало тези действия на мотоциклетиста могат да се отчитат единствено като съпричиняване на резултата, респективно те да имат значение при индивидуализация на наказанието и при разрешаването на въпроса за гражданско-правните последици от престъпното деяние. Следователно правната квалификация по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК отговаря на приетите за установени по делото факти и материалният закон е приложен правилно. Жалбоподателят се противопоставя на въззивния съд и с възражението за несправедливо завишен размер на присъденото по гражданския иск обезщетение. Изтъква сериозния принос на пострадалия, който сам е допуснал поредица от груби нарушения на правилата за движение. Доводите са неоснователни. Обезщетението на гражданския ищец Д. Б. Б. (майка на пострадалия) е определено в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Размерът на уважената част от гражданския иск за неимуществените вреди адекватно държи сметка и за голямата степен, в която пострадалият Б. е допринесъл за своето собствено увреждане. Жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 225 на Пловдивския апелативен съд от 24.10.2008 г. по в. н. о. х. д. № 357/08 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: