2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 96 гр. София, 30 септември 2015 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Евелина Стоянова дело № 1316/2015 година. Производството е инициирано от Районен съд – Дупница, който е повдигнал спор за подсъдност с Благоевградския районен съд по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в писмено становище, че делото следва да се разгледа от Районен съд – Дупница. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С Определение № 298 от 11.06.2014 г. по ч.н.д. № 542/2014 г. на Районен съд – Дупница лицето А. Ц. Т. е настанено на задължително лечение в Психиатрична болница – на основание чл. 89, б. „в” НК. Така определената принудителна медицинска мярка е изменена в такава по чл. 89, б. „б” НК съгласно Определение № 316 от 15.04.2015 г. на Ловешкия районен съд по ч.н.д. № 293/2015 г. На 27.08.2015 г. Благоевградският районен съд е бил сезиран от [фирма] с предложение принудителната медицинска мярка, наложена на А. Т., да бъде променена и спрямо него да се приложи чл. 89, б. „а” НК. С разпореждане от 28.08.2015 г., постановено по ч.н.д. № 1698/2015 г. на Районен съд – Благоевград, така образуваното производство е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Районен съд – Дупница. От своя страна Дупнишкият районен съд също е счел, че не е местно компетентен да разгледа изпратеното му дело, поради което с Определение № 839 от 17.09.2015 г. по ч.н.д. № 1022/2015 г. е прекратил образуваното пред него производство и е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд – Благоевград. Върховният касационен съд намери, че делото е подсъдно на Районен съд – Дупница. Съгласно чл. 428 НПК районният съд по местоживеене на лицето е компетентен да разгледа предложението за налагане на принудителни медицински мерки. Видно от наличната по ч.н.д. 1698/2015 г. на Благоевградския районен съд справка /л. 20 от делото/ постоянният и настоящият адрес на А. Т. е в [населено място], съответно в това населено място е и неговото местоживеене. Тъй като то попада в съдебния район на Дупнишкия районен съд, именно той е компетентен да се произнесе в настоящия случай съгласно нормата на чл. 428 НПК. Неправилно отричайки собствената си компетентност по делото, Дупнишкият районен съд се е позовал на чл. 432, ал. 3 НПК. Разпоредбата на чл. 432 НПК урежда хипотезите на продължаване, замяна или прекратяване на принудителните медицински мерки, но не дерогира определената от чл. 428 НПК местна компетентност, напротив – предвиденото служебно произнасяне предполага то да бъде извършено от същия съд, който е наложил мярката, т. е. компетентният съгласно чл. 428 НПК. Недопустимо е, освен това, подсъдността в производството по реда на чл. 432 НПК да се обвързва с лечебното заведение, в което се изтърпява наложената мярка, тъй като идеята на законодателя, изразена в чл. 432, ал. 3 НПК, е да се вземе становището на това лечебно заведение, но не и то да предопределя компетентността по делото. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА на Районен съд – Дупница прекратеното ч.н.д. № 1022/2015 г. по описа на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: