О  п р е д е л е н и е   № 653 София, 18.11.2009 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Никола Хитров                                                                                             Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 581 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 623, ал. 6 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „П” АД-София, подадена чрез процесуалния му представител адв. М. С. от САК, против определение № 983 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 27. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 2505/08 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу разпореждане на СГС, ТК, с-в VІ-7, от 12.ІV.2008 г. по гр.д. № 695/07 г.: относно издаване на изпълнителен лист на основание чл. 624 ГПК във вр. чл. 20 и сл. от Р. на Е. парламент и на С. (ЕО) № 805/2004 г. от 21.ІV.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания в полза на „Т” Б. В. – К. Н. , на основание Решение на В. съд-отделение на К. съдилища, Търговски съд на Великобритания от 28.І.2005 г., постановено по дело 2003, стр. 596 и изменено на 21.ІХ.2006 г. за осъждането на „П” АД-София, Република България да заплати на холандския търговец сума в размер на 239 282.47 паунда, ведно с лихва в размер на 43 682.52 паунда за периода от 17. Х.2002 г. и до датата на решението и ведно със законната лихва, считано от началната дата на постановяване на решението /28.І.2005 г./ и до окончателното и пълно заплащане на дължимите суми по решението в размер на 62.02 паунда на ден. Оплакванията на търговеца-частен касатор са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради това, че САС неправилно бил възприел приложимост на Р. ЕО № 805/2004 г. „на територията на Република България”, като произтичащо от текста на неговия чл. 33, отнасящ се до влизането му в сила. С изключение на изрично посочените чл.чл. 30, 31 и 32, приложими от датата 21.І.05 г., всички останали негови разпоредби се прилагали, считано от датата 21 октомври 2005 г. - докато решението на Търговския съд на Великобритания, въз основа на което е било поискано издаване на изп. лист от страна на СГС, е било постановено точно 9 месеца по-рано – на 28.І.2005 г. Инвокиран е принципният довод, че влизането в сила на разпоредбите на цитирания Р. на територията на Република България не може да предшества приемането на страната ни в Е. съюз, за което е ноторно, че датира от 1.І.2007 г. С оглед това частният касатор „П” АД-София претендира касирането на атакуваното въззивно определение и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за отменяване първоинстанционното разпореждане на СГС за издаване на изп. лист по чл. 624, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 20 и сл. от горецитирания Р. в полза на ответното по частната касационна жалба холандско дружество за присъдените му от британския търговски съд суми. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „П” АД-София обосновава приложното поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че като е приел, че Р. № 805/04 г. на ЕО може да има обратно действие към правоотношения отпреди влизането на България в Е. съюз, т.е. досежно „правилното и законосъобразно прилагане на една съвсем нова процедура, свързана в новия статут на република България като страна членка на Е. съюз”, въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, но също така и за развитие на правото, доколкото решението на британския съд, което е било удостоверено като европейско изпълнително основание било несъвместимо с вече постановените и влезли в сила съдебни актове на надлежния български съд – и то както в исковото пр-во между същите страни, със същия предмет и на същото основание, така и в пр-вото за екзекватура на решението, което търговецът ответник по частната касационна жалба се домогвал да използва сега като европейско изпълнително основание. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба „Т” Б. В. – К. Н. писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. З. З. от САК както по редовността й: досежно пълнотата на съпътстващото я изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, така и по допустимостта въобще на касационното обжалване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, частната касационна жалба на „П” АД-София, ще следва да се преценява като процесуално допустима. По аргумент за по-силното основание от текста на чл. 623, ал. 6 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи и постановеното от САС определение, потвърждаващо разпореждането на първостепенния съд за издаване на изп. лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане. Служебно настоящият състав на ВКС констатира следното: САС е постановил обжалваното в настоящето производство определение при действието на новия ГПК в редакцията му към ДВ, бр. 69 от 5.VІІІ.2008 г. Поради това е следвало да съобрази – посредством систематичното тълкуване на текста на чл. 624, ал. 2 във връзката му с разпоредбата на чл. 623, ал. 5 ГПК, а и по аргумент за противното от текста на чл. 279 ГПК – че обжалваното пред него разпореждане също „има значението на решение, постановено в исков процес”, а оттам, че актът, с който самият той е следвало да се произнесе по жалбата срещу това разпореждане, следва да е решение, а не определение: арг. чл. 623, ал. 6, изр. 2-ро ГПК. Последното /въззивното решение/ на общо основание подлежи на обжалване пред ВКС – доколкото иначе сега постановеното от САС определение не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, нито е такова, с което да се дава за първи път разрешение по същество на друго производство. Във връзка с горнатата констатация се налага извод, че разгледана по същество частната касационна жалба на „П” АД – София е основателна, макар и по други, различни от релевираните от подателя й основания за касиране на атакуваното въззивно определение. Последното е процесуално недопустим съдебен акт и на основание чл. 281, т. 2 във вр. чл. 270, ал. 3, изр. 3-то и чл. 293, ал. 4 ГПК то ще следва да бъде обезсилено. При това положение частното касационно обжалване е допустимо, като след обезсилване на атакуваното в настоящето пр-во определение на САД, делото следва да бъде върнато за повторно разглеждане от друг негов състав, който да се произнесе с решение по жалбата срещу имащото характера на решение първоинстанционно разпореждане на СГС по чл. 624, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 983 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 27. ХІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 2505/08 г. ОБЕЗСИЛВА определение № 983 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 27. ХІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 2505/08 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, който да се произнесе с решение по жалбата на „П” АД-София срещу имащото характера на решение, постановено по исков процес, разпореждане на СГС, ТК, с-в VІ-7, от з.з. на 12.ІV.2008 г. по гр. д. № 695/07 г. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1     2                                                             Продължение от диспозитива на определението на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по частно търг. дело № 581 по описа за 2009 г.