Ключови фрази
Унищожаване и повреждане * продължавано престъпление * умисъл * правна квалификация

Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
гр. София, 20 юни 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на осми април две хиляди и единадесета година
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА

при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 1115 по описа за 2011 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Т. М. Д. за възобновяване на ВНОХД № 501/2010 г. на Ловешкия окръжен съд и отмяна на постановената по него присъда № 27/06.10.2010 г. в частта, в която е потвърдена присъда № 65/23.06.2010 г. по НОХД № 1475/2009 г. на районен съд - Ловеч.
С тази част от първоинстанционната присъда Ловешкият районен съд е признал подсъдимия Т. М. Д. за виновен в извършването на престъпление по чл. 216 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че на 27.12.2008 г., около 00.20-00.30 ч., в района на транспортен мост в гр. Угърчин, при условията на продължавано престъпление, повредил противозаконно чужди движими вещи на обща стойност 1058, 65 лв. – лекотоварен автомобил „Опел Монтерей”, собственост на П. Ш. (116 лв.), лекотоварен автомобил „Хюндай С. Фе СМ”, собственост на П. Ц. (660, 65 лв.) и л. а. „Фолксваген Пасат”, собственост на С. К. (282 лв.), поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание 5 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. Оправдал е подсъдимия по обвинението за увреждане на лекотоварен автомобил „Тойота Хай лукс 2, 5 ТД” на сума 2 571, 89 лв. Осъдил е същия да заплати направените по делото разноски.
В жалбата, поддържана и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъкват доводи съотносими към основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НК. Оспорва се субективната съставомерност на деянието по чл. 216 ал. 1 от НК, като се твърди, че умисълът на дееца не е бил насочен към увреждане на чуждите вещи, като то представлява транспортно нарушение, за което се следва административна отговорност. Сочи се още, че неоправдано и в нарушение на процесуалните правила е била възприета оценката на повредите по автомобилите, извършена въз основа на втория оглед, а не първия, в който констатираните повреди са по-малко. В писмени бележки защитникът на осъдения релевира допълнителни възражения за несъставомерност и допуснати процесуални нарушения. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от ВКП намира направеното искане за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивната присъда в потвърдителната й част, която не е подлежала на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС намери, че то е НЕСНОВАТЕЛНО предвид следните съображения:
Преди всичко и с оглед изтъкнатите доводи за процесуални нарушения при оценката на доказателствата, съотносими към правилното разрешаване на въпроса за субективната страна на престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК, ВКС намира, че те са неоснователни. Съществените обстоятелства, включени в непосредствения предмет на доказване, включително по оспорвания въпрос, са правилно установени. За това, че подсъдимият е повредил автомобилите при двете маневри (първо назад, а после и напред, освобождавайки си пространство за преминаване поради особеното им разположение на пътя, ограничаващо преминаването на автомобил с по-големи габарити, какъвто той е управлявал) и че е сторил това, за да избяга, доказателствената съвкупност е била изцяло безпротиворечива. Както подсъдимият, така и всички останалите свидетели са излагали идентични данни относно времето, мястото и начина на извършване на маневрите, чрез които са били увредени автомобилите, като тези обстоятелства фигурират и в обвинителния акт. Не по-малко еднозначни са били и съобщените причини за извършването им, а именно намерението на подсъдимия да предприеме бягство от мястото, където всички са били спряли, след като някои от свидетелите са видяли натоварените в пикапа убити диви прасета, подозирайки, че са резултат на незаконен лов. В тази насока са изложени подробни и ясни съображения, кореспондиращи на действителното съдържание на анализираните доказателствени източници, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Спорна е била само интерпретацията дали Д. е причинил повредите по автомобилите умишлено или евентуално по непредпазливост, за което следва да носи административна отговорност, както и дали, след като фактически той е извършвал транспортна дейност, деянието му се обхваща от правна квалификация, различна от тази по чл. 216 ал. 1 от НК.
Няма място за споделяне на такива хипотези. Фактологията на деянието, такава каквато е установена при спазване на процесуалните правила, изключва възприемането им. Двете маневри са извършени съвсем преднамерено при ясно съзнаване на риска от увреждане на пречещите му да премине автомобили, което не е довело до промяна на взетото решение. За да ги разбута и премине подсъдимия е разчитал на характеристиките на своя мощен, тежък и обемен Хюндай Хайлукс. Очевидно е при това положение, че поведението му е умишлено, пък макар и при сочения евентуален умисъл, поради което и няма никакви разумни аргументи да се отчита като обикновено транспортно нарушение, за което е предвидена административна отговорност. От друга страна, фактът, че повредите са били причинени при управление на транспортно средство на други такива и евентуалната им връзка с нарушения и на правилата за движение, изводима от данните по обвинителния акт и мотивите на съдилищата, не обуславя извод за друга правна квалификация на извършеното. Хипотеза за умишлено причиняване на имуществени вреди вследствие нарушаване на правилата за движение се съдържа в чл. 342 ал. 3, пр. 3, б. „а” от НК. За да е съставомерно деянието по този текст обаче, освен, че е необходимо изчерпателно посочване на допуснатите нарушения по ЗДвП или ППЗДвП с оглед причинната им връзка с настъпилите вреди, е съществено необходимо и вредите да са значителни. На подсъдимия не са били инкриминирани подобни факти, а установената обща стойност на повредите по трите автомобила от 1058. 65 лв. явно не покрива критерия за значителни имуществени вреди (вж. Решение № 312/27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., ІІІ н. о. на ВКС), изискващ паричната им равностойност да не е по-малка от 14 минимални работни заплати към момента на деянието). Освен това, престъплението по чл. 342 ал. 3, пр. 3, б. „а” от НК (с предвидено наказание от 1 до 10 години лишаване от свобода) очевидно се явява по-тежко наказуемо в сравнение с това по чл. 216 ал. 1 от НК (до 5 години лишаване от свобода). Затова ВКС намира, че липсва основание за преразглеждане на въпроса относно правната квалификация, която при конкретно инкриминираните факти и установени обстоятелства е правилна.
Неоснователни са доводите за прилагане на чл. 13 от НК. Сред установените по делото фактически обстоятелства не се откриват такива, които да индицират, че подсъдимият е предприел двете увреждащи маневри, за да спаси свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която да не е могъл да избегне по друг начин. Никой от свидетелите и по никакъв начин не е застрашавал личността на подсъдимия или неговите спътници, както и тяхно имущество. Обратно, приети са факти, индициращи за неправомерно поведение на подсъдимия. Вероятността от търсене на отговорност за улова на двете диви прасета, които свидетелите (Ц. Ш. и Р. Е.) са видяли в товарния отсек на автомобила му и по който повод е възникнал словесен конфликт помежду им, е мотив за предприетото бягство, при което се е стигнало до увреждане на автомобилите, но не е основание за отчитане на поведението му като крайна необходимост.
Неоснователни са и възраженията за неправилна оценка на повредите, построена върху констатации от втория, а не първия оглед. В различие от първия оглед на 27.12.2009 г. (л. 11-14, т. 1 от ДП), който е проведен непосредствено след произшествието в 04. 15 ч. нощно време, при следващите такива, извършени на 08.01.2010 г. (л. 203-224) на дневна светлина подробно са били констатирани и заснети повредите по автомобилите. В с. з. на 18.02.2010 г. вещото лице К. е дал изчерпателен отговор на поставените му от обвинение и защита отговори.
Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. М. Д. за възобновяване на ВНОХД № 501/2010 г. на Ловешкия окръжен съд и отмяна на постановената по него присъда № 27/06.10.2010 г. в частта, в която е потвърдено осъждането му за престъпление по чл. 216 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК по присъда № 65/23.06.2010 г. по НОХД № 1475/2009 г. на районен съд - Ловеч.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.