10 Р Е Ш Е Н И Е № 112 София, 02 април 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 147/2012 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия И. Р. Р. и по жалба на неговия защитник, против въззивно решение № 445/28.11.2011 г., постановено по ВНОХД № 930/2011 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена осъдителната присъда на Софийски градски съд. С присъда № 195/16.06.2011 г. по НОХД № 2612/2010 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият И. Р. Р. е бил признат за виновен в това, че на 28.02.2009 г. умишлено умъртвил Т. А. С., като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин – престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6 във вр. с чл. 115 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 54 от НК – седемнадесет години лишаване от свобода. Със същата присъда на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Р. е осъден да заплати на гражданския ищец Н. К. С. сумата от 50 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейната дъщеря Т. А. С.. Касационните жалби, подадени лично от подсъдимия Р. и от защитата му, се позовават на всички основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Отправени са алтернативни искания за отмяна на решението и ново разглеждане на делото в предходен процесуален стадий, прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, съответно намаляване на наложеното наказание, както и размера на присъденото обезщетение. В съдебното заседание подсъдимият Р. и неговият процесуален представител поддържат жалбите. Гражданският ищец Н. К. С. не се явява, редовно призована, явява се повереник, който счита жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : ІІ. В саморъчно изготвената жалба от подсъдимия Р. се поддържа виждането, че са ограничени процесуалните му права, тъй като не е могъл да наеме квалифицирани защитници, които да го представляват; че съдът неоснователно е отказал да събере доказателства, относими към предмета на доказване – разпит на свидетели и повторен разпит на вещите лица, изготвили съдебномедицинските експертизи; че присъдата е постановена въз основа на „лъжливите показания на свидетелите”. В касационната жалба, изготвена от защитата, част от оспорванията, поддържани в неговата жалба, са доразвити професионално, като е поставен акцент върху отказа на съда да удовлетвори доказателствени искания, игнориране на разясненията, дадени от вещото лице д-р З. Т. относно причината за смъртта на пострадалата. Твърди се още, че въззивният съд е проявил предубеденост и обвинителен уклон. Оспорен е анализът на доказателствата, който се счита за „еднопосочен, с този, извършен от първата инстанция”. Всички поддържани възражения са обединени в една обща претенция за допуснато нарушение на чл. 13 от НПК. Поставен е и въпросът за нарушение на материалния закон, с придружаващо го искане за преквалификация на деянието в такова по чл. 124 от НК. Справедливостта на наложеното наказание се оспорва най-вече с оглед неправилността на правната квалификация. Възраженията са неоснователни. Преди всичко следва да се даде отговор на възраженията, направени от подсъдимия Р., че е лишен от адекватна защита. Видно от данните по делото подсъдимият е упражнил процесуалното си право да упълномощи представители, които да участват в процеса за защита на неговите права и законни интереси. Твърдението, че упълномощените адвокати не са осъществили квалифицирана защита не би могло да обуслови наличие на касационното основание по чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК, както се твърди в жалбата, след като съдът няма процесуално задължение да контролира нито избора на защитник, нито предпочитаната защитна стратегия, разбира се извън случаите на чл. 92 във вр. с чл. 91, ал.3, чл. 98, ал.2 от НПК. Няма съмнение, че основните линии на защита следва да бъдат съгласувани между обвиненото лице и защитника. В случаите на непреодолима колизия между застъпената от процесуалния представител линия на защита и тази, поддържана от подсъдимия, на последния е предоставена възможност да замени защитника и да упълномощи друг – арг. от чл. 98, ал.2 във вр. с чл. 96, ал.2 от НПК. Подсъдимият Р. няколкократно се е възползвал от тази възможност и е упълномощавал последователно в хода на процеса различни адвокати, а процесуалната им активност е ясно изразена в материалите по делото. Не е налице и претендираната, вече с жалбата на защитника, предубеденост на въззивния съдебен състав, изразила се в проявен обвинителен уклон от същия. Предубедеността е видяна в това, че въззивният съд е отхвърлил доказателствени искания, направени с въззивната жалба, и че преди да извърши аналитичната си дейност, този съд е заявил своето отношение към фактическата обстановка, приета от първата инстанция. Произнасянето по реда на чл. 327, ал. 3 и ал. 4 от НПК, както и конкретните съображения, изложени от апелативния съд в постановеното определение, не сочат на предубеденост и обвинителен уклон, а са израз на виждането му за липсата на необходимост от преразпит на всички свидетели, допуснати от първата инстанция, и от назначаването на комплексна съдебномедицинска експертиза. Не може да се изведе твърдяната „предубеденост” на въззивния съд и от това, че същият е утвърдил фактическите констатации на първата инстанция, защото утвърждаването им е въз основа на собствен анализ, намерил отражение в мотивите на проверяваното решение. Неоснователни са възраженията, поддържани самостоятелно в жалбата и извън твърденията за предубеденост, че с отказа си да уважи посочените доказателствените искания въззивният съд е осуетил възможността да се изяснят в пълен обем релевантните факти. Следва да се отбележи, че законодателят поначало не е предвидил провеждане на цялостно въззивно съдебно следствие с преповтаряне на всички действия на първата инстанция, а само на тези, от които според въззивния съд има необходимост. В рамките на конкретния случай втората инстанция е обсъдила доказателствените искания, поддържани с въззивната жалба и подновени с нарочна такава и се е произнесъл с мотивирано определение защо отказва да назначи КСМЕ, както и да допусне повторен разпит на всички свидетели, при липса на твърдения за новооткрити обстоятелства. Задачите, които защитата е целяла да постави на експертизата, са били вече предмет на предходно заключение, поради което назначаването на комплексна такава не е било необходимо. Причините и условията за настъпването на смъртта на пострадалата са били експертно разрешени и съдът не е намерил основание да отхвърли тези експертни мнения. Още първата инстанция е назначила петорна допълнителна съдебномедицинска експертиза, очевидно съгласявайки се със защитата, че експертните заключения, депозирани в хода на досъдебното производство, не са достатъчно пълни и ясни. След изслушването на тази експертиза доказателствените проблеми по повдигнатите от защитата въпроси са били разрешени. Предходните инстанции са констатирали категоричност и обоснованост на заключението на допълнителната СМЕ, че танатогенезата на смъртта на пострадалата включва основните увреждания – масивни травми на меките тъкани, кожа, подкожие, мускулатура, които като последица са довели до три основни наслагващи се компоненти – травматичен шок, хеморагичен шок и развитие на белодробна мастна емболия. Наслагването на тези състояния, които са в резултат на общата основна причина, а именно тежката мекотъканна травма, причинена във всички области на тялото от многократни до наслагващи се удари с твърди тъпи предмети с ограничена контактна повърхност, с твърди тъпи предмети с продълговата форма, са довели до смъртта на пострадалата. Във въззивното решение ясно и обосновано е изразено становището на решаващия съд по спорния, според защитата, въпрос за друга причина за смъртта на пострадалата – съчетание на алкохолна злоупотреба и прием на медикаменти. Заключенията на всички експертизи по еднозначен и категоричен начин са потвърдили, че изключват друга нетравматична (токсична) причина за смъртта на пострадалата, така че липсва претендираната неяснота и/или противоречивост в експертните мнения. Цитираното в жалбата разяснение на вещото лице д-р З. Т., направено в съдебното заседание от 28.09.2010 г. (виж, л. 132 и сл. от първоинстанционното дело), че комбинацията между диазепам и голямо количество от алкохол може да доведе самостоятелно до смъртен изход, е некоректно интерпретирано. Отговорът на вещото лице е в принципен, теоретичен план, като същото вещо лице е категорично, че в конкретния случай не това е причината за смъртта на пострадалата – виж, протокол от същото съдебно заседание. Иначе казано, предходните инстанции са изяснили причините за смъртта на пострадалата при пълно спазване на процесуалните правила, без да се отклоняват от изискванията за обективност, пълнота и всестранност на изследването. По този начин делото не е било решено при непълнота на доказателствата и липсват основания да се приеме, че с отказа да уважи доказателствените искания на подсъдимия съдът е компрометирал основен принцип на наказателния процес – чл. 13 от НПК, респективно това да е довело до ограничаване на неговите процесуални права. Неоснователни са възраженията за тенденциозна оценка на гласните доказателствени източници, довела според касатора, до неверни заключения относно авторството на деянието. Всички гласни доказателствени средства са обсъдени според действителното им съдържание и липсва каквато и да е превратност при анализа на изводимите от тях факти. Въззивният съд е изложил в решението си подробни съображения защо кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване. В жалбата всъщност се оспорва аналитичната дейност на съда само относно посочените в същата свидетели, като изобщо се пренебрегват останалите гласни доказателствени източници и тяхното съпоставяне с данните, изводими от огледния протокол, изводите на няколкото СМЕ, биологична и комплексна техническа експертизи. Лансираната версия от подсъдимия, че в друг времеви период и от други лица (лице) е нанесен побой върху пострадалата, аргументирано е отхвърлена от въззивния съд. Самото отхвърляне е резултат от прецизна доказателствена дейност, която не търпи упрек. Изобилни са доказателствените източници, които еднопосочно възпроизвеждат споделеното от подсъдимия (в различно време и пред различни лица) за възникналия скандал с пострадалата и за нанесения й от него побой. За инцидент, включващ не само словестно пререкание, а и шум от удари, блъскане в мебели, свидетелстват Г. Н. и Л. Н., съседи на обитавания от подсъдимия и пострадалата апартамент, като в показанията си те очертават и времевите параметри на този инцидент – около 7, 00 ч. на инкриминираната дата. Последно посоченото напълно съвпада с обясненията на подсъдимия за времето, малко преди този час, в което пострадалата се е прибрала в жилището. Обосновано, в тази връзка, са коментирани и : обективните находки, констатирани при извършения оглед – безпорядък и следи от кръв в различни помещения на жилището, логично съпоставени с показанията на свидетелката Брънзикова, посетила жилището вечерта на 27.02.2009 г. и заявила отсъствие на подобни следи; иззетите дървени части, за които по експертен път е установено, че са част от табуретка и върху които има зацапвания от кръв, съпоставени с експертните мнения по СМЕ за медикобиологичните характеристики на получените увреди на пострадалата вследствие на нанесени удари с твърди тъпи предмети с ограничена контактна повърхност, с твърди тъпи предмети с продълговата форма, както и с показанията на свидетеля В., пред когото подсъдимият е пояснил начина, по който е нанесъл побой над пострадалата (удари с табуретка). Спецификата на доказателствената съвкупност, която противно на виждането на защитата не е съдържала само косвени доказателства, а и преки, първични и производни, е безупречно оценена от въззивния съд и след надлежния й анализ е достигнато до крайното заключение за авторството на деянието, признато в лицето на подсъдимия. Не е реализирано и нарушение на разпоредбата на чл. 107 от НПК, изискваща от съда да събира и проверява доказателства, разобличаващи подсъдимия, така и такива, които го оправдават. По искане на защитата още първата инстанция е положила сериозни усилия да идентифицира лица, за които подсъдимият е твърдял, че имат познания за неговото пребиваване в казиното. В тази връзка са разпитани М. С., управител на казиното, както и заместилият я след излизането й в отпуск М. М., разпитан е и Д. М., също служител от охраната на заведението, но всички те не са заявили спомен за обстоятелствата, твърдяни от подсъдимия. Назначена е техническа експертиза на видеозапис от охранителните камери, но резултат от изследването, носещ необходимата информация, не е получен, поради качеството на записите. При така проявената активност от съда повече от неубедителна е заявената претенция от защитата на подсъдимия, разгледана и на фона на събраните, детайлно обсъдени и взаимно подкрепящи се доказателства, за които стана реч по-горе. Обобщено, касационната проверка не констатира нарушение на правилата, предвидени в НПК и установяващи реда за събиране и оценка на доказателствата, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Не е нарушен материалният закон с отказа на въззивния съд да преквалифицира деянието в престъпление по чл. 124, ал.1 от НК. Идентичен довод е правен и пред двете предходни инстанции, които са изложили своите съображения за липсата на основание деятелността на подсъдимият да бъде квалифицирана в по-леко наказуемия състав на цитираната правна норма. Обстойна е аргументацията на въззивния съд, който на базата на реалните данни е приел, че е налице умисъл към убийство, а не само за засягане на телесния интегритет, тоест умишлена телесна повреда, довела до причиняване на смърт по непредпазливост. В тази връзка, втората инстанция се е спряла подробно на многобройността на ударите, техният интензитет и средство, с което са били нанасяни, насочеността им в главата и различни части на тялото на жертвата, фактът, че побоят е нанесен над жена с крехка физика, почти лишена от възможност за съпротива, които обстоятелства правилно са преценени като обективиращи умисъл за причиняване на смърт, а не за телесна повреда. Поддържаните с жалбата твърдения, че „подсъдимият не е допускал и не е искал причиняването на смърт на своето момиче”, тъй като е имал възможност да се раздели с нея, добрите му взаимоотношения както с пострадалата, така и с бившата си съпруга и родителите му, не биха могли да се приемат, като обслужващи защитната теза. Първо, защото част от тях се опровергават от данните по делото (нееднократно проявената и преди това агресия към пострадалата), и второ, защото другите (добрите отношения с бивша съпруга и родители) са трудно относими към въпроса за вината. Ето защо, исканата преквалификация по чл. 124, ал.1 от НК не кореспондира с доказателствата по делото и законосъобразно е била отхвърлена от въззивнатна инстанция. Обосновано съдебните инстанции са приели, че конкретиката и начинът на осъщественото деяние сочат на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 от НК, за което са изложили съответни съображения, чието повторение е ненужно. Не е налице и третото от касационните основания, за което липсват конкретни доводи, а поддържането му е във връзка с исканата преквалификация на деянието по чл. 124 от НК. Извън посоченото в предходните абзаци, касационната проверка не констатира наложеното наказание лишаване от свобода в размер на седемнадесет години да е явно несправедливо. В пълна степен са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не се изтъкват, както вече се каза, такива, които да не са били взети предвид от съдебните инстанции при индивидуализацията на наказанието. Така както е определено, наложеното наказание не е явно несправедливо, защото е съобразено както с обществената опасност на деянието и личността на дееца, така и с целите, визирани в чл. 36 от НК. Правилно е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия Р., като последица от извършеното. Присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева удовлетворява принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и правилно апелативният съд е отказал да го коригира. Отчетени са близките родствени връзки между пострадалата и гражданския ищец, характерът на взаимоотношенията им, както и дълбоките болки и страдания вследствие причинената смърт на дъщеря й. Възраженията за завишеност на присъденото обезщетение не се обосновава в жалбата с доводи кое от обстоятелствата, значими за определянето му по справедливост, се явява недоказано и налага намаляване на присъденото обезщетение. Върховният касационен съд, въпреки липсата на конкретика във възражението, проверявайки решението и в тази част, също намира, че не са налице основанията за намеса при условията на чл. 354, ал.2, т. 5 от НПК в посоката, която се иска с жалбата. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 445/28.11.2011 г., постановено по ВНОХД № 930/2011 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.