7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 603 С., 04.07.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесет година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 168/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 173 от 23.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 15529/2011 г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 21.09.2011 г. по гр. д. № 38896/2011 г. на Софийски районен съд, 118 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против [фирма] въз основа на нотариален акт № 72 от 05.11.2010 г., том ІІІ, рег. № 8501, дело № 454/2010 г. на нотариус В. Връблянска с рег. № 268, за сумата 300 000 евро, ведно със законната лихва от 14.09.2011 г. и разноски за заповедното производство. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че подаденото от [фирма] заявление е основано на документ по чл.417, т.3 ГПК, а не на такъв по чл.417, т.6 ГПК; че ипотечният акт може да послужи като документ по чл.417, т.6 ГПК за издаване на заповед за изпълнение само в случаите, когато удостоверява учредено обезпечение върху собствен на длъжника имот за изпълнение на собствено негово задължение; че претендираното в заповедното производство парично вземане не е достатъчно индивидуализирано, за да бъде предмет на заповед по чл.417 ГПК. Частният жалбоподател се позовава и на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на въззивния съд да разгледа въпроса за изискуемостта на вземането, за настъпването на която са представени надлежни доказателства. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани въпросите : “1. Кой е ответникът по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.6 ГПК - задълженото лице, посочено в ипотечния акт, което не е обезпечило собственото си задължение със собствен имот, или лицата, учредили ипотека върху своя вещ за обезпечаване на чуждо задължение; 2. Може ли съдът при разглеждане на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.6 ГПК да извършва проверка на изисквания, непосочени в тази разпоредба; Какво следва да се разбира под индивидуализиращи белези на вземането по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.6 ГПК.”. Частният жалбоподател твърди, че поставените въпроси са решени от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, както следва : Първият въпрос - в отклонение от практиката в определение № 358/12.05.2011 г. по ч. т. д. № 287/2011 г. на І т. о. и определение № 490/02.07.2010 г. по ч. т. д. № 298/2010 г. на ІІ т. о.; Вторият въпрос - в отклонение от практиката в определение № 885/31.10.2011 г. по ч. т. д. № 600/2011 г. на ІІ т. о., определение № 490/02.07.2010 г. по ч. т. д. № 298/2010 г. на ІІ т. о., определение № 358/12.05.2011 г. по ч. т. д. № 287/2011 г. на ІІ т. о., определение № 126/15.02.2010 г. по ч. т. д. № 815/2009 г. на ІІ т. о., определение № 577/16.07.2010 г. по ч. т. д. № 530/2010 г. на ІІ т. о., определение № 250/07.04.2011 г. по ч. т. д. № 141/2011 г. на І т. о. и определение № 508/06.07.2010 г. по ч. т. д. № 281/2010 г. на ІІ т. о. Ответникът [фирма] - [населено място], не изразява становище по жалбата. При извършена служебна проверка по реда на чл.23 ЗТР настоящият състав на ВКС констатира, че на 08.05.2012 г. в Търговския регистър е вписано решение № 832 от 27.04.2012 г. по т. д. № 4064/2011 г. на Софийски градски съд, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма], открито е производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност с прекратяване на дейността. Откритото производство по несъстоятелност не съставлява основание за спиране на настоящото дело поради обстоятелството, че предмет на образуваното срещу длъжника заповедно производство е парично вземане, обезпечено с имущество на трети лица - чл.637, ал.5 ТЗ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против [фирма] за сумата 300 000 евро, Софийски градски съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК за индивидуализация на претендираното парично вземане и за посочване на обстоятелства относно неговата изискуемост. След анализ на съдържанието на заявлението въззивният съд е преценил, че същото се основава на документ по чл.417, т.3 ГПК - договор за приоритетно чартиране № 3/01.05.2010 г., сключен между [фирма] и [фирма], а не на документ по чл.417, т.6 ГПК, както е поддържал частният жалбоподател. Изложил е съображения, че представеният и посочен в т.12 на заявлението нотариален акт за договорна ипотека № 72, том ІІІ, рег. № 8501, дело № 454/05.11.2010 г. на нотариус В. Връблянска, не съставлява документ по смисъла на чл.417, т.6 ГПК, тъй като удостоверява учредена в полза на заявителя от трети лица /ипотекарните длъжници Л. П. и В. П./ договорна ипотека за обезпечение на задължения на длъжника [фирма] по договора за приоритетно чартиране, част от който е възпроизведен в нотариалния акт, докато разпоредбата на чл.417, т.6 ГПК предполага нотариален акт, удостоверяващ ипотека или залог, учредени от самия длъжник върху собствена вещ за обезпечение на собствени задължения към заявителя. Неоснователността на заявлението е аргументирана и с извод, че възпроизведената в нотариалния акт част от договора за приоритетно чартиране не удостоверява определено по размер вземане за оперативни разходи и такси, както и вземане за месечни анюитетни вноски за цена на база „ACMI” ставки за блок час в размер, кореспондиращ с посочения в т.9 и т.14 от заявлението. Като последица от изводите за нередовност на заявлението и за формална нередовност на документа въззивният съдебен състав е счел за безпредметно обсъждането на въпроса за изискуемостта на претендираното парично вземане. По допускането на касационно обжалване : Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия процесуалноправен въпрос - за надлежния ответник по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.6 ГПК, и по първата част от втория въпрос - за изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на документа по чл.417, т.6 ГПК. Въпросите са от значение за изхода на конкретното заповедно производство и са решени от въззивния съд в отклонение от създадената по реда на чл.274, ал.3 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в посоченото от жалбоподателя определение № 490 от 02.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 298/2010 г. на ІІ т. о. и в служебно известните на настоящия състав определение № 855 от 31.10.2011 г. по ч. т. д. № 600/2011 г. на ІІ т. о. и определение № 551 от 07.07.2010 г. по ч. т. д. № 537/2010 г. на І т. о. Останалите цитирани в изложението определения не доказват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като част от тях са неотносими към посочените по-горе правни въпроси, а другите не формират задължителна съдебна практика предвид недопускане на касационното обжалване. Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса „Какво следва да се разбира под индивидуализиращи белези на вземането по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.6 ГПК”. Макар да е релевантен за делото, така формулираният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК поради обусловеността му от съдържанието на конкретното заявление и относимостта му към правилността на изводите на въззивния съд за нередовност на заявлението, с което е инициирано производството по ч. гр. д. № 38896/2011 г. на Софийски районен съд. По основателността на частната жалба : Частният жалбоподател [фирма] е сезирал Софийски районен съд със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумата 300 000 евро срещу длъжника [фирма]. Според т.12 на заявлението, документът, от който произтича вземането, е нотариален акт за договорна ипотека № 72, том ІІІ, рег. № 8501, дело № 454 от 05.11.2010 г. на нотариус В. Връблянска с рег. № 268, вписан в Служба по вписванията - [населено място] под рег. № 49916 от 05.11.2010 г., акт 186, т.ХХVІІ, дело № 28677/2010 г. Нотариалният акт е посочен като източник на претендираното вземане и в т.9 и т.14 на заявлението, в които са изложени обстоятелства относно възникването и размера на вземането, а именно : Част от вземания по п.1 от нотариален акт за договорна ипотека № 72, сключен за обезпечаване на вземания по договор за приоритетно чартиране № 3/01.05.2010 г. между [фирма] и [фирма]. Основателно е оплакването на жалбоподателя, че при тези данни в заявлението въззивният неправилно е квалифицирал искането за издаване на заповед за изпълнение като такова, основано на документ по чл.417, т.3 ГПК, вместо като искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.6 ГПК - ипотечен акт по чл.173, ал.3 ЗЗД. Обстоятелството, че вземането произтича от възпроизведения в нотариалния акт договор за приоритетно чартиране № 3/01.05.2010 г. между ипотекарния кредитор [фирма] и длъжника [фирма], е ирелевантно за правната квалификация на искането, след като заявителят е избрал да основе вземането си на самия ипотечен акт, а не на договора /в която хипотеза би намерила приложение разпоредбата на чл.417, т.3 ГПК/. В този смисъл е и задължителната практика в цитираните определения на ВКС, в които е прието, че нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека се ползва със силата на документ по чл.417, т.6 ГПК относно удостоверените в съдържанието му парични притезания към длъжника и че когато е посочен от заявителя в т.12 от образеца на заявление по приложение № 4 към чл.5 на Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на МП за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, може да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение против длъжника. Неправилна е и преценката на въззивния съд, че в конкретния случай нотариалният акт не може да изпълни функциите на документ по чл.417, т.6 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника [фирма] по причина, че оформената с него договорна ипотека не е учредена от самия длъжник, а от трети лица, собственици на ипотекирания имот. Целта на ипотеката е да обезпечи изпълнението на поетото от длъжника задължение като осигури на ипотекарния кредитор предвидената в чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД привилегия да се удовлетвори предпочтително от стойността на ипотекирания имот в случай на насочено върху имота принудително изпълнение. В цитираните определения на ВКС, както и в определение № 551 от 07.07.2010 г. по ч. т. д. № 537/2010 г. на ВКС, І т. о., публикувано в правно - информационна система „А.”, е призната възможността ипотечният акт да послужи като документ по чл.417, т.6 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.6 ГПК както срещу длъжника, чийто дълг е обезпечен с ипотека лично от него или от трети лица, така и срещу третото лице, учредило ипотека върху свой собствен имот за обезпечаване на задължения на длъжника към заявителя - кредитор. Представеният нотариален акт удостоверява ипотека, учредена за обезпечаване на обективирани в съдържанието му парични задължения на [фирма] към [фирма], поради което няма основание да се отрече качеството му на документ по чл.417, т.6 ГПК. Отговорът на въпроса за изискванията, на които следва да отговаря документа по чл.417, т.6 ГПК, се съдържа в самия закон - чл.173, ал.3 ЗЗД и чл.418, ал.2 ГПК. За да прецени дали представеният със заявлението ипотечен акт съставлява документ по смисъла на чл.417, т.6 ГПК, съдът следва да провери дали същият е редовен от външна страна и дали удостоверява определено по размер парично вземане на заявителя към длъжника, което подлежи на принудително изпълнение. Аналогично разбиране е изразено в определение № 490 от 02.07.2010 г. по ч. т. д. № 298/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 855 от 31.10.2011 г. по ч. т. д. № 600/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК. В противоречие със задължителната практика в посочените определения въззивният съд е преценявал удостоверителната сила на документа, въз основа на който е поискано издаване на заповед за изпълнение, от гледна точка на чл.417, т.3 ГПК, а не според изискванията за редовност на ипотечния акт като документ по чл.417, т.6 ГПК. Въпреки допуснатото нарушение на процесуалния закон съдът е достигнал до правилен краен извод, че представеният ипотечен акт не удостоверява определени по размер вземания на заявителя за директни оперативни разходи и такси по т.1, б.”Д” и „Е”, които могат да бъдат предмет на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. В ипотечния акт изобщо не е посочен размер на обезпечените и дължими от [фирма] оперативни разходи и такси за извършени полети, поради което не може да се приеме, че е налице определеност по смисъла на чл.173, ал.3 ЗЗД на отразеното в ипотечния акт парично вземане за разходи и такси. Поради това законосъобразно е отказано издаване на заповед за изпълнение на задълженията на длъжника, отразени в т.1, б.”Д” и б.”Е” от нотариалния акт, съответно в т.9 и т.14 от заявлението. З. е поискал издаване на заповед за изпълнение освен за вземанията по т.1, б.”Д” и б.”Е”, и за вземания към длъжника по т.1, б.”Б” от нотариалния акт за цена на полети, извършени в изпълнение на договора за приоритетно чартиране. Настоящият състав на ВКС възприема изцяло становището на въззивния съд за отсъствие на редовно заявление за издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземанията/задълженията, отразени в т.1, б.”Б” от акта за ипотека. В задължителната практика на ВКС по приложението на чл.410, ал.2 ГПК е възприето становището, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да съдържа ясна и точна индивидуализация на претендираното парично вземане чрез посочване на правопораждащите го юридически факти, неговото съдържание и размер. Преценката за редовност на заявлението е винаги конкретна, но по общо правило съдържанието му трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК за редовност на искова молба и да индивидуализира вземането по начин, който да позволява последващото му установяване по основание и размер чрез иска по чл.422 ГПК в случай на оспорване на заповедта за изпълнение от длъжника с възражение по чл.414 ГПК. В т.9 и т.14 от подаденото пред Софийски районен съд заявление заявителят [фирма] е посочил, че претендираното вземане е в размер на 300 000 евро и представлява „част от вземанията по п.1 от нотариалния акт за ипотека, включващи дължими „ACMI” ставки за блок час за извършени от [фирма] полети през изтеклите месеци от втори летен подпериод 01.05.2011 г. - 30.09.2011 г. /т.1, б.”Б” от нотариалния акт/ и директни оперативни разходи и такси за извършени полети през същия период /т.1, б.”Д” и „Е” от нотариалния акт/, дължими на основание чл.2 от договор за приоритетно чартиране № 3/01.05.2010 г. и Приложение № 1 към него” с добавката „до размера на обезпечената част от вземанията”. Формулирано по този начин, заявлението не дава възможност да се прецени каква част от обезпечените с ипотеката вземания се покриват от сумата 300 000 евро. В т.1, б.”Б” от акта за ипотека са визирани вземания за цената на полети за летните подпериоди, следващи първия летен подпериод от срока на действие на договора за чартиране, с уговорен общ размер за всеки отделен подпериод 655 200 евро и 4 305 600 щатски долара, платими на равни месечни анюитетни вноски от по 131 040 евро и 861 120 щатски долара. Размерът на претендираното със заявлението вземане /заявено като частично/ по никакъв начин не кореспондира с размера на обезпеченото вземане за цена за съответния летен подпериод, респ. с размера на дължимите за същия период анюитетни вноски. В същото време заявителят е включил в сумата 300 000 евро и вземания за оперативни разходи и такси по т.1, б.”Д” и „Е” от ипотечния акт, които не са посочени като размер в съдържанието на ипотечния акт. Невъзможността да се прецени съответствието между размера на заявеното и размера на удостовереното в акта за ипотека парично вземане сочи на нередовност на заявлението, която - както правилно е констатирал и въззивният съд, е самостоятелно основание за отказ от издаване на исканата заповед за изпълнение. При отсъствие на надлежно заявено и удостоверено в документа по чл.417, т.6 ГПК парично вземане е безпредметно да се обсъждат обстоятелства, имащи значение за изискуемостта на вземането. Поради това не може да се приеме за основателен довода на частния жалбоподател, че въззивният съд е нарушил процесуалния закон, отказвайки да извърши проверката по чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК за изискуемост на вземанията. Предвид изложеното, постановеното от Софийски градски съд въззивно определение по ч. гр. д. № 15529/2011 г. следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 173 от 23.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 15529/2011 г. на Софийски градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :