5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
СОФИЯ, 22.07.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1523/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от от адв. Б. П. като процесуален представител на С. В. Г., П. В. Л., Е. В. С., С. Х. К., В. С. К., С. С. К., А. Я. Г., И. Я. Г. и С. Я. П. против въззивното решение, постановено на 12.07.2010 г. по гр.д. № 4105/2002 г. на Софийски градски съд. В хода на касационното производство касаторите Е. В. С., С. Х. К., В. С. К., А. Я. Г., И. Я. Г. и С. Я. П. са починали и са заместени в процесуалното правоотношение от своите наследници.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация М. не е взело становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийски районен съд от 03.06.2002 г. по гр.д. № 2281/01 г. в частта, с която на основание чл. 108 ЗС М.- М. е осъдено да предаде на С. В. Г., П. В. Л., Е. В. С., С. Х. К., В. С. К., С. С. К., А. Я. Г., И. Я. Г. и С. Я. Г. владението върху недвижим имот - нива от 3 дка в землището на [населено място]- Дървеница, м.” Голям къро”/ “Р. - Големия кър”/, съставляващ имот пл.№ 1201 по плана на [населено място], м.”Малинова долина” и вместо него е постановено друго, с което ревандикационният иск е отхвърлен.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че решение № 9053/302; 16; 53 от 01.11.2000 г. на ПК –София, общ. “В.”, на което ищците са основали правата си, не ги легитимира като собственици на процесния имот, тъй като не е придружено от скица, заверена от ПК и от техническата служба на общината, съобразно изискването на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, т.е. процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ не е завършена. Приел е също, че решението на ПК не съдържа еднозначно описание на възстановения имот, чрез което същият да бъде посочен и отложен на място. Според изложените от въззивния съд съображения, с решението е възстановена собствеността върху нива от 3 дка , част от имот пл.№ 1389 в м.”Р.- Големия кър”, без да са посочени границите на тази възстановена част в границите на по- големия имот, който е с площ 4 889 кв.м. Липсата на скица към решението, както и на скица и удостоверение по чл. 13, ал.14 ППЗСПЗЗ също затруднява индивидуализацията на възстановения имот. На следващо място е посочил, че ищците не са доказали идентичността между нивата от 3 дка, собственост на техните наследодатели, описана в делбения протокол от 07.05.1957 г. и имот пл.№ 1201, поради което не могат да се легитимират като собственици на процесния имот на основание реституция по ЗСПЗЗ.
От фактическа страна по делото е установено, че ищците са наследници по закон на Я. Г. К./ поч. през 1984 г./, на В. Г. К./ поч. през 1986 г./ и на В. Г. К. /поч. през 1994 г./ С влязло в сила решение от 17.04.1996 г. по гр.д. № 1402/95 г. на Софийски районен съд , постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, са били отменени отказите на ПК- Студентска, постановени по три преписки, образувани по заявления от наследниците съответно на Я. К., В. К. и В. К., да възстанови правото на собственост върху нива с обща площ / по трите заявления/ от 3 дка в м.”Големият кър”, попадаща в строителните граници на [населено място], м.”Дървеница” и вместо това е възстановено в стари реални граници правото на собственост на наследниците на Я., В. и В. Г. К. върху нива с площ от 3 дка в м.”Голяма- К.” в землището на [населено място], при граници по договор за доброволна делба от 1957 г., сключен между наследниците на М. Г. К., а по скица - имот пл.№ 1201 по плана на [населено място], м.”Малинова долина”. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение Поземлената комисия е издала общо решение № 9053/302; 16; 53 от 01.11.2000 г. по трите преписки, с което е възстановила правото на собственост на наследници на В. Г. К., на наследници на Я. Г. К. и на наследници на В. Г. К. върху нива с площ от 3 дка, находяща се в строителните граници на [населено място]- Дървеница, м. ”Р.- Големия кър”, представляваща част от имот пл.№ 1389 от кадастрален план от 1958 г., а по скица –имот пл.№ 1201 по плана на [населено място], м.”Малинова долина”.
От многобройните съдебно - технически експертизи, изслушани по делото е установено, че възстановеният имот попада в регулационния план на [населено място] ,[жк]и е в границите на терен, отреден за Институтска сграда на УБО- ДС. Възстановеният имот попада в оградената част на терена на МВР, но върху него няма извършено строителство. Предвидено е изграждане на два паркинга, които не са изградени. Имотът на МВР е идентифициран като имот пл.№ 625 по кадастрален план, одобрен през 1974 г. За него през 1979 г. е издаден акт за държавна собственост, в който същият е посочен с обща площ - застроено и незастроено пространство, 450 дка. През 2001 г. за имота, предоставен на МВР - земя и сгради, е съставен акт за публична държавна собственост, в който е отразена площ 392 дка.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите какви са правомощията на съда в административното производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, какво е значението на постановеното в това производство решение, с което се отменя отказът на поземлената комисия и се възстановява собствеността върху земеделските земи и може ли чрез него да се индивидуализира възстановения имот.
След постановяване на определението по чл. 288 ГПК е прието Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г., което дава отговор на поставените въпроси. С него се прие, че държавата е обвързана от съдебното решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал.6 ЗВСГЗГФ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Това решение, което замества административния акт, е задължително за нея и нейните органи, поради което е недопустимо в производство по иск за собственост на възстановени гори и земеделски земи от или срещу държавата, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен контрол.
Това разрешение е приложимо и в настоящия случай, тъй като МВР е държавно учреждение и черпи права върху процесния имот от държавата. В производството по спор за собственост, който има за предмет недвижим имот, предоставен от държавата за управление на министерства и други ведомства, последните имат качеството на процесуални субституенти, които по отношение на спорното материално право имат същото правно положение като неговия носител. В производството по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ държавата, чрез друг свой орган - поземлената комисия /общинската служба по земеделие и гори/, е имала възможност да защити правата си, като релевира всички основания, изключващи реституцията на земеделския имот. Инцидентният контрол за законосъобразност на административния акт е способ за защита на правата на трети лица, на които този акт се противопоставя, но само когато те не са били страна в производството по неговото издаване или обжалване.
При това разрешение на правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване, въззивното решение се явява неправилно.
С влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменен отказът на поземлената комисия да възстанови правото на собственост на наследниците на Я. К., В. К. и В. К. върху нива от 3 дка в м.” Р. - Големия кър” в землището на [населено място] и спорът е решен по същество, като е възстановено правото на собственост върху този имот. В съдебното решение същият еднозначно индивидуализиран чрез приетата съдебно- техническа експертиза като имот пл.№ 1201 по плана на [населено място], вилна зона ”Малинова долина”, като са посочени и границите му - имот пл.№ 389, имот пл.№ 402, имот пл.№ 403 и път. Въз основа на съдебното решение Поземлената комисия е постановила решението си от 01.11.2000 г. за възстановяване на правото на собственост във възстановими реални граници върху имот пл.№ 1201. По този начин е изпълнено изискването на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ решението да съдържа основните индивидуализиращи белези на възстановения имот. Макар и въз основа на стар кадастрален план, тази индивидуализация еднозначно определя местоположението, площта и границите на имота. Именно въз основа на нея вещите лица са идентифицирали имота като част от терена, предоставен за управление на МВР. С постановяване на решението на ПК от 01.11.2000 г. фактическият състав на реституцията е завършен. Това решение представлява титул за собственост и има значението на констативен нотариален акт. По възражение на ответника МВР съдът не може да проверява материалната законосъобразност на това решение, тъй като същото е постановено въз основа на влязлото в сила съдебно решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, което обвързва ответника и по аргумент от чл. 17, ал.2 ГПК косвеният съдебен контрол върху него е недопустим.
С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като предявеният иск за ревандикация бъде уважен.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, постановено на 12.07.2010 г. по гр.д. № 4105/2002 г. , вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. на основание чл. 108 ЗС да предаде на С. Г. В., П. В. Л., М. И. С., В. И. С., С. С. К., В. И. К., Б. В. К., И. А. Я., Я. А. Д., Г. А. Г., Я. И. Г., Б. И. Г. и Ц. М. Г. владението върху недвижим имот с площ 2 767 кв.м., съставляващ имот пл.№ 1201 по плана на [населено място], вилна зона “Малинова долина”, одобрен през 1985 г., идентичен с имот пл.№ 2873, кад. лист 687 от неодобрен кадастрален план, възстановен на наследници на В. Г. К., Я. Г. К. и В. Г. К. с решение № 9053/302; 16; 53 от 01.11.2000 г. на Поземлена комисия - София, общ. “В.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |