Р Е Ш Е Н И Е   №  240   София,  29  април  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и шести април двехиляди и десета  година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                         ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева                                              Жанина Начева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 23/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на присъда № 126 от 30.09.2009 год. постановена по НОХ дело №659/2008 год. на Дупнишкия районен съд в частта, с която са групирани наказанията на осъдения Г. Д. Б.. В искането се излагат съображения, че в тази част присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, като съдът не е изследвал цялостната му престъпна дейност и не е групирал наказанията по всички влязли в сила присъди, а при определяне размера на общото наказание, което следва да се изтърпи, е нарушил разпоредбата на чл. 23 ал.1 НК. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият чрез служебно назначения си защитник изразява становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 126 от 30.09.2009 год. постановена по НОХ дело № 659/2008 год. Дупнишкият районен съд е признал подсъдимия Г. Д. Б. за виновен по предявеното му обвинение по чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 и 4, чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК за деяние извършено на 26.08.1994 год. и го е осъдил на пет години два месеца и двадесет дни лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване по тази присъда и по присъдите по НОХ дело № 393/97год., НОХ дело № 26/97год., НОХ дело № 124/97 год., НОХ дело № 933/2001 год. и НОХ дело № 613/2002 год., като на основание чл. 24 НК го е увеличил с една година. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и присъдата подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно поради следните съображения.: В производството по групиране на наказанията, наложени при извършени множество престъпления, съдът е длъжен да изследва цялостната престъпна дейност на осъдения, съобразно всички налични по делото данни. Когато те са противоречиви, за да формира правилно вътрешно убеждение, е длъжен служебно да изясни на какво се дължи противоречието. За да определи общо наказание по реда на чл. 23 – 25 НК е достатъчно да са извършени две или по-вече деяния, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и са било от тях. При усложнената форма на множество престъпления, една част от които извършени в условията на съвкупност, а друга- в условията на рецидив, е длъжен да определи общо наказание само по присъдите, деянията, за които са извършени в условията на съвкупност и да постанови отделно изтърпяване на наказанията за деяния, които се намират в условията на рецидив с тях, при отчитане на принципа за най-благоприатното съчетание, в какъвто смисъл са и указанията дадени от Пленума на ВС в т.9 от Пост № 4/65 год. Когато е налице последващо осъждане отново следва да групира всички наказания, като не е обвързан от предходното групиране. Общото наказание, което се определя за изтърпяване, когато наказанията са от един и същи вид е в размер на най-тежкото измежду наложените за деянията, включени в съвкупността. Тези свои задължения първоинстанционният съд не е изпълнил, като не е изследвал цялостната престъпна деяност на осъдения, а определеното за изтърпяване общо наказание съобразно извършеното частично групиране противоречи на чл. 23 ал.1 НК. Съдът не е констатирал, че има несъответствие между справката за съдимост № 456/ 5.03.2009 год. на Бюрото за съдимост при Благоевградския районен съд и приложените към нея бюлетини за съдимост. В справката за съдимост не е отразена влязлата в сила на 13.04.2002 год. присъда по НОХ дело № 602/2001 год., с която е осъден на четири години и десет месеца лишаване от свобода за деяние извършено на 19.04.1993 год., отразена в бюлетина за съдимост приложен на л. 102 от делото. Съдът не е изяснил причината поради която тази присъда не е отразена в справката за съдимост и не я е обсъждал при обособяване на съвкупността. Деянието, за което е осъден с нея се намира в условията на рецидив с деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 3018/2003 год. и в условията на съвкупност с деяниета, за които е осъден по останалите присъди, включени в съвкупността, които също се намират в условията на съвкупност помежду си. При тази усложнена форма на множество престъпления, една част от които извършени в условията на съвкупност, а друга част в условията на рецидив, е следвало да определи общо наказание само по присъдите, деянията по които са извършени в условията на съвкупност и да постанови отделно изтърпяване на наказанието, което се намира в условията на рецидив. При определяне на съвкупностите е следвало да съобрази и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, така, че да търпи най-малко по размер наказание. Допуснато е и друго нарушение на закона при определяне размера на наложеното за изтърпяване наказание по извършеното групиране. Видно от данните по делото с включените в съвкупността присъди е осъден на различни срокове лишаване от свобода, като най-тежко е наказанието, наложено му с присъдата по НОХ дело № 659/2008 год., което е в размер на пет години, два месеца и двадесет дни. Съдът не мотивира защо вместо това най-тежко наказание определя за изтърпяване общо наказание от четири години лишаване от свобода. Проверката на влязлия в сила съдебен акт по реда на възобновяване на наказателното дело се извършва в посочените в искането части и по наведените в него основания. Искането на Главния прокурор се отнася само до частта от присъдата, с която са групирани наказанията на осъдения и се излагат съображения за допуснато нарушение на материалния закон в тази част. Съдът е обвързан от искането и не може да проверява правилността на присъдата в останалата част, както и за наличието на други касационни основания, поради което не следва да се обсъжда наведения довод от служебния защитник за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в нарушение на принципа за неизменност на съдебния състав, което би имало за последица цялостната отмяна на постановената присъда във всички нейни части и по отношение на всички осъдени лица. Допуснатите нарушения са особено съществени по смисъла на чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал1 т.1 НПК и са основание за възобновяване производството по делото и отмяна на постановената присъда в тази й част. На това основание следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере пълни актуални данни за всички осъждания и да изпълни задълженията си така, както бяха посочени по-горе, като групира наказанията по присъдите, за които са налице основанията по чл. 23-25 НК и определи за изтърпяване общо наказание в посочения от тези норми размер, и то при най-благоприятното за осъдения съчетание, като се имат предвид размерите на наказанията, които ще търпи. По изложените съображения и на основание чл. 425 ал.1т.1 във вр. с чл. 422 ал.1т.5 и чл. 348 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   Отменява по реда на възобновяването на наказателното дело присъда № 126 от 30.09.2009 год. постановена по НОХ дело № 659/2008 год. на Дупнишкия районен съд в частта, с която по реда на чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК са групирани наказанията на осъдения Г. Д. Б.. Връща делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание в първата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: