Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 54 София, 27.02. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 7489 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по две молби на С. Б. И., М. М. И., Н. С. Б., С. В. Б. и С. В. Б. с вх. № 5396 от 20.08.2013 г. и с вх. № 6160 от 01.10.2013 г., за отмяна на влязло в сила решение № 168 /30.03.2011 г. по гр.д. № 392 /2010 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което са отхвърлени искове на молителите срещу Технически университет - София с правно основание чл.108 ЗС и чл.73,ал.1 ЗС за неурегулиран поземлен имот в [населено място], [община], с площ 8.428 дка. С първата молба молителите твърдят, че са се снабдили с нови доказателства за правото им на собственост и за това как и по какъв начин е станало отнемането от тях на собствеността, за което по делото е прието, че няма данни и че по отношение на процесния имот не е налице завършило отчуждително производство и домакинството, което го е притежавало, не е било изселено и е запазило собствеността си. С втората молба молителите твърдят, че представят нови документи, които допълват представените с първата молба и удостоверяват, че кадастралният план на язовир „Пчелина” не е одобрен, а той всъщност е одобрен през 1988 г. Твърдят, че са подали двете молби в тримесечен срок от снабдяването. Технически университет - София излага доводи, че молбата за отмяна е недопустима и неоснователна. [община] не изразява становище по молбата. По основателността на молбата настоящият състав намира следното : С решение № 168 /30.03.2011 г. по гр.д. № 392 /2010 г. по реда на чл.290 ГПК, съставът на Върховния касационен съд на основание чл.280,ал.1,т.3 от ГПК е дал отговор на въпроса за прилагането на чл.7, ал.4 от З. и по-конкретно – основателна ли е претенцията на физически лица за собственост върху имот, върху който е проведено мероприятие на държавата. Отговорът на въпроса е : Че с новата алинея 4 на чл.7 на З., приета със ЗИДЗДС /ДВ бр.17/2009 г./ е даден израз на засилената защита на публичната държавна собственост, че текстът не е нов, по своето съдържание е израз на по-общата забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. §1в, ал.1 и ал.2 на ППЗСПЗЗ, както и на забраната да се възстановява реално по реда на ЗВСОНИ собствеността върху имоти, които след 25.02.1992 г. са превърнати в публична собственост на държавата със закон или с решение на МС – чл.2, ал.1 и ал.7 от ЗОСОИ.; че нормите имат тълкувателен характер и се прилагат от влизане в сила на законите за възстановяване на собствеността; че характеристиката на имота като публична държавна собственост възпрепятства възстановяването на собствеността и съответно – уважаването на предявения от физическите лица иск за собственост. По съществото на спора съставът на ВКС е приел, следното : Ищците се легитимират като собственици на 1 000 кв.м. от процесния имот, с нотариален акт от 1963 г., който им е възстановен с решение на ПК, за разликата до претендираните 8 428 кв.м. ищците не представят документи за собственост, другата им възстановена земеделска земя попада извън площта на учебно-спортна оздравителна база язовир „Пчелина”, [населено място], [община]. През 1982 г. ответникът, тогава ВМИ „Л.” е бил въведен във владение на процесния имот и е изградил в него базата, построени са триетажна масивна сграда, пречиствателна станция и др. съоръжения. През 1995 г. е съставен и акт за държавна собственост, в който са описани построените сгради и е посочено, че имотът е бил предоставен на В. „Л.”. През 2001 г. е бил съставен акт за публична държавна собственост. Изводът е,:че се касае за имот, върху който е проведено мероприятие на държавата. Още при осъществяване на това мероприятие имотът е бил предоставен на В. „Л.” и съгласно чл.89,ал.2 ЗВО той има статут на публична държавна собственост. Няма данни по делото кога е станало отнемането на собствеността, но във всички случаи тя не може да бъде възстановена нито по реда на ЗСПЗЗ, нито по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ по изложените в отговора на правния въпрос съображения: че съгласно правилото на чл.7,ал.4 З. собствеността върху имоти, публична държавна собственост не подлежи на възстановяване и че нормата има тълкувателен характер и се прилага от влизане в сила на законите за възстановяване на собствеността. С молбата от 20.08.2013 г. молителите са представили : Решение на МС № 57 /11.02.1957 г. за изселване на [населено място]; Писмо на Министерството на земеделието и хранителната промишленост от 1967 г. за възможността за оставане на желаещи незаливаеми домакинства, предвидени за изселване; Копия от топографска карта от 1961 г. и от кадастрална карта от 1991 г.; Писмо на Министъра на земеделието от 1976 г. за възможността за оставане на някои домакинства с незаливаеми сгради; Писмо на МС от 1977 г. за възможност за отписване от списъците на изселниците; Заповед на Министерството на земеделието и хранителната промишленост от 1977 г. за това определени семейства да не се считат за изселници; Разписен списък за неодобрен кадастрален план на язовир „Пчелина” от 1981 г. С молбата от 01.10.2013 г молителите са представили : удостоверение за идентичност на имена, удостоверение за наследници, данни и материали, находящи се в Служба геодезия, картография и кадастър за кадастрални карти и планове, схеми, обяснителни записки, протоколи, решения, разписни списъци за периода от 1961 г. до 1980 г. за самия язовир, не за спортната база. С молбата от 30.01.2014 г. молителите са представили допълнително към представените документи: :писма, списък, разпореждания, други писма, доклади, списъци свързани с изселването на селищата, попадащи в чашката на яз. „Пчелина” – в периода от 1952 г. до 1977 г.. Настоящият състав намира, че представените доказателства не са от съществено значение за делото, т.к. видно от изложеното за мотивите на решението, решаващият мотив за отхвърляне на исковете е, че в процесния имот е проведено строително мероприятие на Държавата преди реституционните закони и още при осъществяване на това мероприятие, имотът е би предоставен на В. „Л.” и съгласно чл.89,ал.2 ЗВО е имал статут на публична държавна собственост, поради това във всички случаи собствеността не може да бъде възстановена нито по реда на ЗСПЗЗ, нито по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, т.к. съгласно правилото на чл.7,ал.4 З. собствеността върху имоти, публична държавна собственост не подлежи на възстановяване. На следващо място: молителите са могли да се снабдят с представените с молбите документи и при висящността на делото, решението по което искат да бъде отменено, ако бяха положили дължимата грижа за добро водене на делото, т.к. всичките те са се намирали в архивите на държавни учреждения и не се твърди наличието на пречки, нито са представени доказателства за пречки за снабдяването им при висящността на делото. По изложените мотиви настоящият състав намира, че не е осъществено соченото основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски. Искането на насрещната страна – Технически университет – София, която е защитавана от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева е основателно, т.к. това е минималният определен размер съгласно чл.9,ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на С. Б. И., М. М. И., Н. С. Б., С. В. Б. и С. В. Б. с вх. № 5396 от 20.08.2013 г. и с вх. № 6160 от 01.10.2013 г., за отмяна на влязло в сила решение № 168 /30.03.2011 г. по гр.д. № 392 /2010 г. на Върховния касационен съд, І г.о, на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Осъжда С. Б. И., М. М. И., Н. С. Б., С. В. Б. и С. В. Б. да заплатят на Технически университет - София сумата 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.