4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 95 С., 08.03. 2016 г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 831/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Ф. Ц. Ф., чрез пълномощник адв. С. Н. Софийска адвокатска колегия, против възизвно определение № 1354 от 05.01.2016г. по ч. гр. дело № 16668/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 26.11.2015г. по гр. дело № 65705/2015г. на Софийски районен съд за връщане исковата молба на Ф. Ц. Ф. против първия ответник Министерство на образуванието и науката за отмяна на заповед за наложено дисциплинарно наказание „забележка”. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси - налице ли е материалноправна легитимация на страна в процеса - Министерство на образуванието и науката (МОН) и дали липсата на надлежна пасивна легитимация е въпрос, по който съдът може да се произнесе при изясняване на въпроса за редовността на исковата молба, респ. дали съдебният спор по повод наложено дисциплинарно наказание „забележка” не представлява етап от развитието на дисциплинарната отговорност, и кои са надлежните страни по това правоотношение. Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с твърдение, че по тези въпроси не се дава отговор с ТР № 1/30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС. Ответниците по жалбата Ф. Ц. Ф. и Професионална гимназия по електротехника и електроника „М. В. Л.” [населено място] не са представили писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с обжалваното определение е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което се прекратява по -нататъшното развитие на делото по отношение на един от ответниците по предявения иск намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставените правни въпроси имат отношение към решаващите изводи на съда за недопустимост на иска по отношение на един от посочените ответници, но не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012г. по т. д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС е даден отговор на въпроса за надлежния ответник по искове по чл. 344, ал. 1 КТ предявени от работник или служител, чиито трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ - работодателят или по-горестоящият спрямо работодателя орган. Според приетото в посочената хипотеза, надлежен ответник е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Даденият отговор е относим при определяне на страните по трудов спор за всички случаи. С тълкувателното решение е прието, че понятието „работодател” дефинитивно е определено в § 1,т.1 ДР на КТ - всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Обстоятелството, че за длъжности определени в закон или акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от горестоящия спрямо работодателя орган, не води до изключение от правилото по чл. 61, ал. 1 КТ, тъй като и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила (чл. 61, ал. 2, изр. 2 КТ). Уреденото по този начин настъпване на правните последици направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 ЗЗД, като негов представителен орган при създаване на трудовото правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато компетентност следва и от разпоредбата на чл. 192, ал. 2 КТ, уреждаща органите, които налагат дисциплинарните наказания, т. е. и налагането на дисциплинарно наказание уволнение (по аналогия и на наказанието „забележка”) принадлежи на работодателя, във всички случаи на възникване на правоотношение въз основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по реда на чл. 61, ал. 2 КТ. За осъществяването на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, и в тези случаи волеизявлението е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците също засягат работодателя - само той поради това е засегнат и от споровете по искове по чл. 344, ал. 1 КТ, което го определя като надлежна процесуално легитимирана страна - ответник по трудовия спор. С тълкувателното решение е прието, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник (в случая предявен наред с надлежния да отговоря по иска ответник), съдът прекратява производство спрямо ненадлежния ответник. С обжалваното определение съдът е процедирал съобразно посочената съдебна практика. При твърдението, че ищецът заема длъжността „директор” на училище (чл. 61, ал. 2 КТ), предявяването на иска срещу Министерството на образованието и науката, като горестоящ орган на работодателя, е недопустимо поради липса на надлежна процесуална легитимация. В съответствие с посочената задължителна съдебна практика е прието, че Министерството на образованието и науката не е страна по трудовия спор и предявяването на иска срещу него не би удовлетворило нуждата на ищеца от съдебна защита на накърненото право, тъй като органът по назначаването е трето на накърненото правоотношение лице, а правният интерес срещу този ответник не може да се изведе от процесуални специфики в развитието на съдебното производство. Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика, с която решаващите изводи на съда са съобразени, изключва приложното поле на цитираната хипотеза за селектиране на частната касационна жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1354 от 05.01.2016г. по ч. гр. дело № 16668/2015г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ