Р Е Ш Е Н И Е № 152 София, 04 май 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 117/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 НПК. Същото е образувано по искане на осъдения А. Д. за възобновяване на нохд №11574/2014 г. по описа на Районен съд - София. От съдържанието на искането, макар и лаконично могат да се изведат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В съдебното заседание пред касационния съд представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Намира, че при одобряване на споразумението съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на подсъдимия. Твърденията, че употребата на медикаменти от страна на подсъдимия е повлияла на решението му за постигане на споразумение, прокурорът намира за голословни и неподкрепени от доказателствения материал. Също така счита, че правилно е приложен материалният закон. Не намира за явно несправедливо и наложеното наказание. Адвокат О., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения, пледира за уважаване на искането за възобновяване по изложените в него съображения. Позовава се на опорочена воля от страна на подсъдимия при подписването на споразумението, тъй като той е бил под въздействието на употребени лекарства. Също така твърди, че след като деянието е приключило във фазата на опита, то наказанието е следвало да бъде определено под минимума на предвиденото за престъплението. Осъденият А. Д. моли да се върне делото за ново разглеждане или да се намали наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между подсъдимия, защитника и прокуратурата е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. В Софийски районен съд е било образувано нохд № 11574/2014 г. по споразумение за решаване на досъдебно производство ДП № 1578/14г. по описа на 03 РПУ-СДВР, прокурорска преписка № 24107/14г. по описа на РП-София, на основание чл.381 от НПК. С определение от 13.06.2014г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122 състав е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство, водено срещу А. Р. Д.. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции, подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 10.06.2014г., в [населено място], в ресторант „Б.”, в условията на опасен рецидив, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – на стойност 805.00лева, от владението на М. Й. Б., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл.18, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. В разпоредбите на Глава двадесет и девета от НПК е предвидена една от възможните диференцирани процедури за развитие и приключване на наказателното производство, а именно решаване на делото със споразумение. Този институт е въведен като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение от една страна и обвиняемия/подсъдимия от друга. Споразумението, което се изготвя в писмена форма следва да съгласува насрещните волеизявления на страните - обвинението и защитата, по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 НПК. Обвиненото лице признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, приемайки да му бъде наложено наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото по общия ред в съда, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина. В замяна обвиняемият/подсъдимият очаква по-благоприятно наказателноправно третиране. В процедурата по Глава двадесет и девета от НПК е налице и специфика на ролята на съда. Докато в останалите производства, като това по общия ред, така и по останалите особени производства, предвидени в Част пета на процесуалния закон, съдът е длъжен сам да изследва въпросите по чл.301 НПК и да постанови мотивиран съдебен акт, в производството по цитираната глава на НПК, макар и да е арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите по чл. 381, ал. 5 от НПК и то само в обсега на правомощията си по чл. 382, ал. 7 от НПК. Когато съдът намери, че споразумението не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение без да излага мотиви за това. В настоящият случай е било постигнато съгласие за това, че подсъдимият Алексанъдър Р. Д. е виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А” и „Б”, вр. чл.18, ал.1 от НК. При споразумяване по въпросите, касаещи вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено, страните не са допуснали нарушение на закона, като са постигнали съгласие наказанието да бъде определено при условията на чл. 54 НК, а именно две години лишаване от свобода, което е и предвидения в закона минимум. Изцяло неоснователно е твърдението на подсъдимия и защитата му, че той е подписал споразумението в резултат на въздействието от приети медикаменти, без да осъзнава своите действия. Освен, че по делото няма данни за употреба на твърдяното от подсъдимия лекарство в деня на задържането му, самото споразумение е постигнато три дни след това. От данните по делото безспорно и категорично се установява, че подсъдимото лице, в съдебното заседание пред първата инстанция, изрично е заявило, че разбира в какво е обвинено, признава се за виновно, разбира условията и последиците от споразумението, съгласно е с тях и доброволно го е подписало, като се е отказало от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Одобрявайки споразумението в представения му вариант, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, касаещи правомощията му по чл. 384, вр. чл. 382 от НПК. Районният съд правилно е констатирал, че постигнатото споразумение не противоречи на закона, включително и в частта досежно наказанието. При постигане на споразумението и одобряването му в съдебното заседание от 13.06.2014г., е участвал служебен защитник, назначен още на досъдебното производство, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.382, ал.3 от НПК. Наложеното по силата на споразумението наказание, освен законосъобразно определено, не се явява и несправедливо, каквото твърдение осъденият поддържа в искането си. Още повече, че самият той се е съгласил да му бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК. Законосъобразно районният съд не е предложил промяна в споразумението по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като установените обстоятелства, влияещи върху отговорността на подсъдимия, не могат да бъдат преценени като многобройни смекчаващи, нито е налице изключително смекчаващо такова, поради което не може да се направи извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от обичайната за този вид престъпни деяния, която степен да сочи, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Обстоятелството, че деянието е останала във фазата на опита не задължава съда да приложи разпоредбата на чл.58, вр. чл.55 от НК. В случая извън миналите осъждания, квалифициращи деянието като осъществено при условията на опасен рецидив, са налице множество предходни осъждания за престъпления от същия вид, което сочи на престъпна упоритост от страна на подсъдимия. Настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание е справедливо и определено към минимума, предвиден в закона, което напълно отговаря на целите, визирани в чл. 36 НК. Предвид изложеното, касационният съд не констатира основания за възобновяване на производството, отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Р. Д. за възобновяване на производството по нохд № 11574/2014 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: