2 Р Е Ш Е Н И Е № 3 С., 20.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 621/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Т. ЕГН [ЕГН] от[населено място] чрез процесуален представител адвокат М. М. срещу решение на Окръжен съд-Монтана от 12.02.2010 г. по гр. д. № 12/2010 г., с което е потвърдено решение на Районен съд-Монтана от 22.10.2009 г. по гр. д. № 310/2009 г., с което са отхвърлени предявените от Т. Г. Т. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ. С определение на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 532/27.05.2010 г. по гр. д. № 621/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Монтана от 12.02.2010 г. по гр. д. № 12/2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ по повдигнатите с изложението към касационната жалба въпроси за правната възможност на работодателя да изменя изискванията за заемане на определена длъжност, като е преценено, че посоченият въпрос е релевантен за конкретния спор, а правните аргументи на въззивния съд при решаването му са в противоречие с представеното от касатора Р. № 241/13.03.2007 г. по гр. д. № 1212/2004 г., ВКС, ІІІ-то г. о. Отговор на поставения въпрос: Работодателят има право с длъжностните характеристики да променя изискванията за заемане на определена длъжност, когато същите не са определени с нормативен акт. В тези случаи преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работници и служители е преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. В тези случаи при произнасяне по иска за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът не може да изследва въпроса дали е съществувала обективна необходимост или не от въведената от работодателя промяна на изискванията за заемане на определени длъжности. По касационната жалба: Страните по делото са били в трудово правоотношение за длъжността „инспектор качество – входящ контрол” с изисквания за заемането й: завършено „средно техническо образование” и трудов опит-„не по-малко от 3 години стаж в акумулаторното производство”. На 11.05.2009 г. на служителя е била връчена нова длъжностна характеристика с предвидено в нея изискване за завършено висше техническо образование за заеманата от него длъжност /химия, електрохимия/. Със заповед № 206/12.05.2009 г. работодателят е прекратил трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е вписано „не притежава необходимото висше техническо образование”. В заповедта за уволнение за заеманата от работника длъжност е вписан код по Н. класификатор на професиите 3152 3004, регламентиращ отделните длъжности и при какви условия и изисквания могат да се заемат. Предвидените[населено място] изисквания за заемане на длъжността са: завършено средно техническо образование и 3 години трудов стаж в акумулаторното производство, на които изисквания работникът отговаря. При тези данни въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е законно. Изпълнена е от работодателя доказателствената тежест да установи в процеса правнорелевантния факт на въведено от работодателя в хода на трудовото правоотношение изискване за по-високо образование за заеманата от ищеца длъжност, а именно висше техническо, на което изискване ищецът не отговаря. Изискванията за заемане на определената длъжност се предвиждат в нормативен акт или следват от него, като трябва да бъдат отразени и в длъжностната характеристика. Няма законова пречка тези изисквания да бъдат определяни и от работодателя с длъжностната характеристика. Касае се до въпрос на целесъобразност, преценката на работодателя по който не подлежи на съдебен контрол, освен ако не е в нарушение на императивни правни норми. Независимо, че[населено място] класификация на професиите и длъжностите в Р. за заеманата длъжност се изисква средно образование, въведеното от работодателя изискване за висше образование не противоречи на императивна законова разпоредба, видно от методическите бележки към Националната класификация, с които е посочено, че образователното ниво е минимално изискуемо такова. Касационната жалба е основателна. При постановяване на решението въззивният съд е нарушил както съдопроизводствените правила на чл. 235, ал. 2 ГПК, така и материалния закон-чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Не са обсъдени и преценени събрани по делото доказателства, видно от които след придобит повече от 35 години трудов стаж в акумулаторното производство на ищеца е възложено и той е приел да изпълнява длъжността „входящ контрол върху качеството на влаганите в производството на акумулаторни батерии материали, детайли и комплектовки”, получавани от външни доставчици. За да заеме тази длъжност той е бил изпратен на курс, след завършване на който е бил подложен на изпит пред комисия с оценка, че притежава необходимите знания за защита на квалификацията си за длъжността „инспектор качество-входящ контрол”, на която е бил преназначен от длъжността „техник конструиране АБ” с допълнително споразумение към трудовия договор № 236/1.12.2008 г. При встъпване на длъжността „инспектор качество-входящ контрол” му е връчена длъжностна характеристика с изисквания за завършено средно техническо образование и минимум три години трудов стаж в акумулаторното производство, на които изисквания той е отговарял. Със заповед № 19/5.01.2009 г. работодателят е прекратил трудовия договор с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата съгласно щатно разписание на дружеството в сила от 29.12.2008 г. Със заповед № 1/6.01.2009 г. предходната заповед е отменена предвид заболяването на ищеца от захарен диабет със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ вр. Наредбата за болестите, при които... при двукратен отказ на Инспекцията по труда-М. да даде разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В хронология е последвала промяна на длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, връчена му на 11.05.2009 г. и постановяването на 12.05.2009 г. на заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 14.05.2009 г. Работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност с длъжностна характеристика, когато същите не са определени в нормативен акт. Конкретният случай не е такъв. Както в трудовия договор, така и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е посочен код на длъжността на ищеца съгласно Н. класификатор на професиите в Р Б., с предвидени изисквания: средно техническо образование и трудов стаж в акумулаторното производство три години. При това положение, работодателят не е имал право да променя изискването за образователен ценз за заеманата от ищеца длъжност и като е сторил това в нарушение на нормативния акт и в резултат на промяната на изискването е уволнил ищеца уволнението е незаконно. Неправилното въззивно решение следва да се отмени. Съгласно чл. 292, ал. 2 и ал. 3 ГПК ВКС следва да се произнесе по същество на спора, като по изложените по-горе съображения уважи предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ /последният в пълния претендиран размер от 5 554.00 лв./ с присъждане на ищеца разноски за всички инстанции в размер на 1 200.00 лв.-възнаграждение за един адвокат, поради което Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Монтана от 12.02.2010 г., постановено по гр. д. № 12/2010 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА Н. уволнението на Т. Г. Т. ЕГН [ЕГН] от[населено място], ж. к. „М.” 1, бл. 1, вх. Б, ап. 24 от длъжността „инспектор качество-входящ контрол”със заповед № 206/12.05.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], база М., постановена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 14.05.2009 г. ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Г. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор качество-входящ контрол” към [фирма],[населено място], Б. М., [улица]. ОСЪЖДА [фирма],[населено място], Б. М., [улица] да заплати на Т. Г. Т. обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода 14.05.2009 г. – 14.11.2009 г. в размер на сумата 5 554.00 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 14.07.2009 г. до окончателното й изплащане, както и 1 200.00 лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: