6 Р Е Ш Е Н И Е N 98 София,01.06.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова т.дело N 258/2018 година Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], молба за отмяна на влязлото в сила определение № 1918 от 01.06.2015 г. по в.гр.д. № 997/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на протоколно определение от 18.05.2015 г. за даване ход по същество на делото, е обезсилено решение № 576/05.02.2015 г. по гр.дело № 11272/2014 г. на Районен съд – Варна, ХХХV състав и е прекратено производството по делото поради отказ от иска, на основание чл.233 ГПК. Молителят поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, основано на влязло в сила решение по чл.29 ЗТР, с което е установено че вписването на К. Диденко като управител на дружеството, съставлява несъществуващо обстоятелство. Твърди, че за периода от 15.05.2015 г. до 12.10.2017 г. [фирма] се е представлявало незаконосъобразно от чуждо за дружеството лице, а подадената от нея молба за отказ от иска е симулативна, с цел увреждане на дружеството, което не е надлежно представлявано. Според уточнението на молбата за отмяна, отказът от иск е направен от лице, непритежаващо нужната легитимация да се разпореди с материалните и процесуални права на [фирма]. При условията на евентуалност дружеството молител сочи и основанията по чл.303, ал.1, т.3 и по чл.303, ал.1, т.2, предл.4 ГПК, последното от които е оттеглено от процесуалния пълномощник на молителя в съдебно заседание на 21.03.2018 г. и производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение. Ответникът по молбата – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си, оспорва основателността на молбата по чл.303, ал.1 ГПК. Подробни съображения са развити в писмен отговор и в защита, поддържани в публично съдебно заседание на 21.03.2018 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, в какъвто смисъл е изричното определение на настоящия състав, постановено на 05.02.2018 година. По основателността на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК: Видно от данните по делото е, че с решение № 576 от 05.02.2015 г. по гр.д. № 11272/2014 г. Варненски районен съд, Гражданско отделение, тридесет и пети състав, [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 864.29 лв., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 03.09.2014 г. и разноски по делото в размер на 350 лв. По подадена от [фирма] въззивна жалба е образувано в.гр.д. № 997/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С молба, изпратена по пощата на 18.05.2015 г./ в деня на насроченото пред въззивния съд публично съдебно заседание пред ОС-Варна/, с вх. № 15370/19.05.2015 г., въззиваемото дружество, представлявано от К. Диденко, е заявило отказ от иска, с искане за обезсилване на постановеното по делото решение и прекратяване на производството по иска. С определение № 1918/01.06.2015 г. Окръжен съд – Варна, след отмяна на протоколно определение от 18.05.2015 г. за даване ход по същество на делото, е постановил обезсилване на първоинстанционното осъдително решение и прекратяване на производството по иска, на основание чл.233 ГПК. Прието е, че отказът от иск е направен от законния представител на ищцовото дружество – управителя К.Диденко, поради което е изведен извод валидно десезиране на съда. С решение № 764 от 25.10.2016 г. по т.д. № 762/2015 г. на Окръжен съд – Варна, образувано по искова молба с вх. № 14881 от 15.05.2015 г. , е признато за установено по предявен от П. Н. К. против [фирма] иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.трето от ЗТР, че вписването в търговския регистър на К. Диденко като управител на дружеството /заедно с други вписани обстоятелства въз основа на протокол от Общо събрание на съдружниците от 08.05.2015 г./ представлява несъществуващо обстоятелство. Първоинстанционният съдебен акт е потвърден от Апелативен съд – В. с решение № 39 от 01.03.2017 г. по в.т. д. № 722/2016 г., влязло в сила на 28.09.2017 г. Предвид тези данни, настоящият състав на ВКС приема за основателна молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение на Окръжен съд – Варна. Съгласно задължителните постановки на ППВС № 2/1977 г. на отмяна по реда на чл.231 б.”а” ГПК /отм./, сега чл.303, ал.1, т.1 ГПК, се допуска тогава, когато заинтересованата страна открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които са съществували по време на висящността на спора, но не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената процесуална грижа, или ако са били известни, но е съществувала обективна невъзможност за страната да се снабди с новото писмено доказателство при инстанционното разглеждане на делото. Влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.29 ЗТР /сега Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/, с което съдът е признал за установено, че вписването на К. Диденко като управител на търговското дружество [фирма] съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство, има характер на доказателство за липса на надлежно учредена представителна власт в полза на Диденко по отношение на дружеството към релевантния момент – този, на подаване на молбата по чл.233 ГПК и съответно към момента на постановяване на прекратителното определение. Липсата на надлежно учредена представителна власт за К. Диденко, установена по надлежния ред – в исково производство по чл.29 ЗТР съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ненадлежно учредената представителна власт на [фирма] към момента на десезиране на съда на основание чл.233 ГПК не е новонастъпило обстоятелство. То е съществувало по време на висящността на спора пред Окръжен съд – Варна, но не е могло да бъде доказано, предвид специалния исков ред за установяване на порок на вписването в търговския регистър – чл.365, т.3 ГПК, вр. с чл.29 ЗТР. Посоченото обстоятелство е от съществено значение, тъй като е обусловило прекратяване на производството по делото, след обезсилване на първоинстанционното решение. Отказът от иска, като процесуално действие, с което ищецът се отказва от търсената искова защита, поражда сила на пресъдено нещо. С прекратяване на производството по делото на основание чл.233 ГПК, правото на [фирма] да предяви отново същия иск срещу ответното дружество [фирма] е преклудирано. Според задължителните указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, несъществуващото обстоятелство, дори и да е вписано в търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството. Предвид този акт на нормативно тълкуване и значението на съдебното решение по чл.29 ЗТР към поддържаното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, следва да се възприеме, че заявеният от К. Диденко отказ от иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, не е могъл да обвърже с правни последици търговското дружество [фирма]. Извършеното от П. Н. К. – управител на дружеството до датата на вписване на Диденко за управител, уведомление до съда от 18.05.2015 г. за порока на вписването, не е относимо към молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Това уведомление и свързаното с него искане за спиране на въззивното производство не са разгледани по същество от съдебния състав на Окръжен съд – Варна, с оглед формалната липса на процесуална представителна власт за К.. Ирелевантността на отправеното от П. К. уведомление към отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК произтича от предвидения исков ред за установяване порок на вписването на законно представителство, съответно невъзможността порокът на представителната власт да се въведе и да се разгледа в самото отменително производство. Настоящият състав не възприема доводите на ответното дружество, свързани с регламентираното в чл.141, ал.6 ТЗ действие на овластяване и на заличаване на управителя на дружество с ограничена отговорност по отношение на трети добросъвестни лица. Посочената разпоредба не е приложима към процесуалното правоотношение между ищцовото дружество и съда. С оглед влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.29 ЗТР, К. Диденко не е разполагала с надлежна представителна власт и направеното от нея волеизявление за отказ от иска, не е могло да обвърже с правни последици дружеството молител. В тази насока е изрично посоченото в ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, че несъществуващото обстоятелство няма действие по отношение на дружеството, дори и да е вписано в търговския регистър. Неотносима към основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е преценката за правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия във връзка със заявения отказ от иска. Евентуално нарушаване на процесуални правила от съда във връзка с надлежно представляване на страна по делото /каквото в случая не се и установява, предвид вписването в ТР на Диденко като управител на [фирма], преценено от съда с оглед разпоредбата на чл.30, ал.1 ГПК/ е релевантно към невъведено от молителя отменително основание – това по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС приема за осъществено поддържаното главно основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение, с което е прекратено производството по делото по предявения от [фирма] против [фирма] осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. При този извод, не се дължи произнасяне по същество по заявеното евентуално основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.3 ГПК. Предвид горното, постановеното от Окръжен съд – Варна определение по чл.233 ГПК, както и акцесорното определение № 2628 от 20.07.2015 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, следва да се отменят, а делото върнато на същия въззивен съдебен състав за разглеждане по същество на депозираната от [фирма] въззивна жалба. Съобразявайки задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд, направените разноски в производството по отмяна се присъждат с решението по съществото на спора. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила определение № 1918 от 01.06.2015 г. по в.гр.д. № 997/2015 г. на Окръжен съд – Варна, както и определение № 2628 от 20.07.2015 г., постановено по реда на чл.248 ГПК по същото дело. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от [фирма] въззивна жалба. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: