Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 63     София, 28,05,2010 година     Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април  две хиляди и десета   година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ            ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                        ЕМИЛ МАРКОВ    При  участието на секретаря: Н. Такева  изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело № 637/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК. И. Д. П. от гр. С. е подала касационна жалба срещу решение №140 от 23.03.2009г. по гр.д.1322/08г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение от 31.05.2007г. по гр.д. 02254/06г. на Софийски градски съд, за уважаване на иска на касатора П. против З. “ ДЗИ” – гр. С. с правно основание чл.349, ал.2 ЗЗД / отм./ за разликата над сумата от 1600лв. до присъдения размер от 40000лв.-съставляващи претендирано обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпила в резултат на ПТП смърт на бащата на ищцата, а по същество иска в същата част е отхвърлен и е оставено в сила отхвърлителното решение в останалата част до пълният предявен размер. В частта, с която е била присъдена сумата от 1600лв. – обезщетение за неимуществени вреди, решението на първостепенния съд, като необжалвано е влязло в сила. Същото е обезсилено, в частта, за отхвърляне на иска по чл.45 ЗЗД на касатора П. против П. И. Касаторът П. е поддържала оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложила разбирането си за неправилност на решението в обжалваната му част, поради приетото от съда за това, че сумите, с които е поискано увеличение на иска по реда на чл.116 ГПК / отм./са погасени по давност, чийто начален момент е предприетото процесуално действие по изменение на иска. Страната е поддържала и доводи за основателност на иска срещу застрахователя, като предпочитан ответник, в размер, съобразно допуснатото му увеличение- за сумата 61600лв. Ответникът по касация – З. „ ДЗИ „ – гр. С. е на становище, че жалба е неоснователна. Ответникът по касация – П. Х. И. от гр. С. оспорва подадената касационна жалба, счита постановеното решение за правилно и не претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 788 от 28.12.2009г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел, че предявения от касатора П. иск за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния баща, починал при ПТП, причинено в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата от втория ответник – П. И. е основателен в пълния предявен с исковата молба размер от 1600лв. и го е уважил в такъв размер срещу застрахователя на основание чл.349,ал.2 ЗЗД / отм./, който е предпочитан ответник по предявените в евентуално съединение искове. За сумите, с които иска е бил увеличен по реда на чл.116 ГПК / отм./ решаващият състав е мотивирал погасяването им по давност, като е обосновал този извод с това, че по своето същество увеличението на иска по този ред съставлявало предявяване на нов иск и спрямо него се прилагали общите правила при преценка на давността. С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен като материалноправен въпрос, обусловил обжалвания резултат- въпросът относно това, към кой момент се извършва преценка за изтичане на погасителната давност спрямо сумите, с които по реда на чл.116 ГПК / отм./е бил увеличен предявения иск. Върховният касационен съд, с оглед така поставения въпрос приема следното: Осъдителният иск съставлява отправено към съда искане за признаване със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца съществува неудолетворено гражданско притезание и допускане на неговото принудително удолетворяване. Белезите, които индивидуализират субективните права и очертават предмета на делото са правопроизводящия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, еманиращо правото. Когато ищецът е въвел само част от спорното право е налице частичен иск, който следва да бъде изрично заявен като такъв, тъй като само по отношение на предявената част се формира сила на пресъдено нещо. Ако, обаче иска не е заявен като частичен, то той, като обхващащ цялото спорно право има за правна последица окончателното приключване на спора чрез влезлия по него в сила съдебен акт, който изключва възможността да се търси съдебна защита на това право отново. С предявяване на иска, следователно, ищецът очертава неговия предмет,чиято иманентна характеристика е претендирания размер. Изменението на така предявения иск в хода на висящия процес, съставлява предприета от ищеца промяна на предмета му или на страните по него, от което следва, че са установени различни видове изменения на иска, обвързани с различни правни последици.величението на иска, съобразно разпоредбата на чл.116 ГПК, ал.1 пр.2-ро / отм./ е промяна на неговия петитум,при която ищецът наред или вместо предявения петитум заявява нов. За да се разграничи, обаче от предявяването на нов иск по този ред, различен от вече предявения, цитираната норма изрично забранява едновременното изменение на петитума и основанието на иска, като по този начин изключва възможността с изменението на петитума да бъде предявен нов иск. Поради тази причина и изменението на размера на иска – неговото увеличаване или намаляване не може да бъде възприето като нов иск – различен от вече предявения. Този извод произтича и от правните последици на решението, с което съдът се произнася по изменения петитум- еднакви, както за първоначално предявения, така и за изменения- и главно от невъзможността увеличеният размер да бъде предявен самостоятелно. Именно поради това и измението на размера на иска може да бъде предприето за първи път и пред втората инстанция / арг. ТРОСГК № 1/2000г./, като очевидно, с това тълкуване на закона ОСГК установява, че не се касае за различен нов иск, чието разглеждане за първи път и направо от втората инстанция е недопустимо. Само в хипотеза на частично предявен иск, когато спорното право е заявено като част от цялото, спрямо която се формира силата на пресъдено нещо, увеличението на иска съставлява заявяване на друга част и в този смисъл съставлява нов допълнителен иск, по който следва да се формира диспозитив, като за незаявените части от иска ищецът разполага с възможност да предяви, нов иск, независимо от вече предявения.величаването на размера на иска, който обхваща цялото спорно право може да се третира като допуснато от ищеца неточно формиране на неговия размер, която неточност се отстранява именно чрез обсъждания процесуален способ- чл.116, ал.1 ГПК / отм./. Следователно, след като ищецът предявява иска в целия му размер и съответно изчерпва спорното право, то и правните последици се преценяват от заявяване на исковата молба и по отношение на изменения петитум, в частта относно размера му, тъй като иска се определя като единство на основание и петитум. Предявеният осъдителен иск от титуляра на субективното право, чиято защита се иска срещу длъжника по него, прекъсва погасителната давност – арг. чл.116, б. „б”ЗЗД и давност не тече по време на целия процес, съобразно чл.115, ал.1, б. „ж” ЗЗД. Или началния момент, от който спира да тече погасителна давност е датата на завеждане на иска, спрямо целия заявен и окончателно прецизиран размер, в това число и сумите, с които същия е бил увеличен в хода на висящия процес. По тези съображения, настоящият състав приема, че момента, към който следва да бъде преценявана изтекла погасителна давност спрямо увеличения по реда на чл.116,ал.1, пр.2-ро ГПК / отм./ иск, извън хипотезата на частичен иск е предявяването му- с исковата молба.   По касационната жалба на И. Д. П.:   Касаторът П. е подала жалба срещу решението на Софийски апелативен съд, само в частта, с която, след отмяна на решението на първостепенния съд, за уважаване на предявения иск срещу З. „ ДЗИ”- гр. С. за разликата над 1600лв. до 40000лв., по същество същият в тази част е бил отхвърлен, в частта, с която отхвърлителното решение на СГС до пълния предявен размер е било оставено в сила и в частта за разноските, като възобновената висящност е обвързана от разбирането на касатора за неправилност на решението по отношение на приетото относно погасяване по давност на предявения иск над сумата 1600лв. Като основен касационен довод е развито оплакване свързано с присъдения размер на обезщетението от въззивната инстанция, във връзка с изложените съображения за значително намаляване от страна на решаващия съд на стойностния израз на претърпените неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищцата. Тези доводи са основателни, с оглед приетото във връзка с разрешаване на поставения релевантен въпрос, съобразно което увеличението на иска по чл.116 ГПК / отм./ формира неговия окончателно предявен размер. Доколкото противната страна не е подала касационна жалба, то иска е основателен по изложените от въззивният съд мотиви, като спорен е само неговия размер. Обезщетяването на претърпяна неимуществена вреда се свързва с критерия за справедливост, дефинитивно установен в чл.52 ЗЗД, а по приложението му с разясненията дадени с т.11 на ППВС № 4/68г. Спрямо тези критерии, в конкретния случай настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните изживявания на ищцата от смъртта на нейния баща. Тези обстоятелства, лишаващи П. както от възможността да разчита на неговата подкрепа, така и въздействуващи негативно емоционално във връзка със загубата на родител, с който е била свързана и в този смисъл водещи до неимуществена вреда са били установени в производството, но като стойностен адекват присъденото обезщетение не им е съответно. Ето защо, след като е установена основателността на претенцията, и неправилност на мотивите на Софийски апелативен съд относно погасяване на част от иска по давност и във връзка със събраните в тази насока доказателства по спора, свързани с реалното претърпяване на неимуществени вреди в контекста на изискванията на нормата на чл.52 ЗЗД, следва да се определи размера на търсеното обезщетение на сумата 17000лв. над присъдените 1600лв.и в тази част решението следва да бъде отменено, а иска в този размер уважен. На ищцата по спора – сега касатор следва да бъдат присъдени разноски по компенсация спрямо извършените от застрахователя за всички съдебни инстанции, съобразно уважената част на иска в размер на 332лв. Ответникът по касация – П. И. изрично е заявил, че не претендира разноски / вж. протокол от с.з. от 26.04.2010г. по настоящето дело/, поради което такива не му се присъждат. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №140 от 23.03.2009г. по гр.д.1322/08г. на Софийски апелативен съд,в частта, с която е отменено решение от 31.05.2007г. по гр.д. 02254/06г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е уважен иска на И. Д. П. против З. “ ДЗИ” – гр. С. с правно основание чл.349, ал.2 ЗЗД / отм./ за разликата над сумата от 1600лв. до размер от 18600лв.-съставляващи претендирано обезщетение за неимуществени вреди и по същество иска в същата част е отхвърлен, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА З. „ДЗИ” – гр. С. да заплати на И. Д. П. от гр. С. още сумата 17000лв- съставляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на смъртта на баща й при ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.1994г. до окончателното изплащане, както и направените в производството разноски по компенсация в размер на 332 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение №140 от 23.03.2009г. по гр.д.1322/08г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: