Ключови фрази
Иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * право на собственост * спор за материално право * кадастрални данни


5
гр. д. № 3182/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 126

София, 08.06.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3182/2014 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от ответника по иска [фирма], [населено място] срещу решение № 2078 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 1837/2013 г. Пловдивски окръжен съд. С решението е потвърдено решение от 03.04.2013 г. по гр. д. № 1900/2011 г. на РС –Асеновград, с което е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място] на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, че ищците от В. С., М. С., Х. С., Б. С., Й. К., Б. С., Л. Б., Л. Д., П. Н., И. К., Л. П., В. Т., М. Ц. и С. Р. са собственици на 2124 кв. м., съставляващи част от имот с идентификатор 00702.528.56 по КК на [населено място], който имот е с проектен идентиф. № 00702.528.66 и заключен между точките 1-2-3-4-5-6-7-8 и 1, представляващи координати по гранични точки по скицата към заключението на в. л. инж. Г., който имот е съставлявал имот пл. № 160 в кв. 4 по предходния план, одобрен през 1995 г. както и на построения в него склад, преработвателно помещение и сушилно помещение на площ от 476 кв. м., които имоти не са били нанесени в КК от 2008 г., което съставлява непълнота на данните по кадастралната карта.
С определение № 490 от 15.09.2014 г. е допусната касационна проверка на обжалваното решение по въпроса: допустимо ли е решението в частта, с която съдът, определяйки правната квалификация на предявените искове като такива по иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, е постановил в диспозитива на решението, че ищците са собственици на имота и към момента на предявяване на иска, без да е излагал мотиви в решението, от което да се установи, че е формирал воля и по установителени искове по чл. 124, ал.1 ГПК.
Въпросът, по който е допусната касационна проверка е разрешен по задължителен начин с ТР № 8 от 2016 по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Тълкувателното делото е образувано на основание решение от 04.12.2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, обективирано в протокол от същата дата, с което е приело част от въпросите, предмет на тълк. дело № 4/2014 г. /въпроси 1 „б” и 4 „а”/ и тълк. дело № 5/2014 г. /въпросите по т. 2/, да бъдат образувани в нарочно тълкувателно дело предвид тяхната сложност и обособеност спрямо останалия предмет на двете тълкувателни дела.
По образуваното т. д. № 8/2014 г. е постановено ТР № 8 от 23.08.2016 г., в което се прие, че разпоредбата на пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./.
Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК.
ЗКИР въведе основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР.
За да бъде удовлетворено това изискване на закона, беше прието, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема (параметрите) на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.

В диспозитива на обжалваното решението съдът е постановил, че приема за установено, че ищците са били и са собственици на спорния имот. Така формираната воля на съда съответства на предмета на предявения иск, който е за установяване на незаснемане в кадастралната карта техен имот, придобит на основание реституция и наследяване. Тъй като ответниците са оспорили правата на ищците произтичащи от реституция по ЗВСОНИ и наличието на основание за заснемане на имота като самостоятелен, въпреки че в предходния план, той е бил заснет в кадастралния план и урегулиран в УПИ ІІ-160 от 1995 г., който не е бил апортиран в капитал на дружеството, съдът е дължал произнасяне по принадлежността на правото на собственост и то към момента на постановяване на решението. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е приел за установено, наличието на предпоставки по ЗВСОНИ за реституиране на имота. Приел е за доказано, че той е бил национализиран на основание Закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия, тъй като е бил част от капитала на [фирма]. Съдружникът Х. С. е бил внесъл в дружеството воденица, застроена на 250 кв. м. и незастроен терен с площ от 5200 кв. м. От съставеният акт за държавна собственост през 1951 г. се установява, че от дружеството са национализирани сграда - мелница на площ от 238 кв. м., сушилня на площ от 62 кв. м. и склад на площ от 476 кв. м., както и дворното място.
След национализацията с активите на търговското дружество е създадено държавно индустриално предприятие „Бригада” [населено място].
С приета техническа експертиза е установено, че при влизане в сила на ЗВСОНИ от национализираните сгради съществува само склада, като до него са построени и други две сгради, всички с общ покрив, което не препятства обособяването на съществуващия склад като самостоятелен обект. По отношение на терена експертизата е установила, че към влизане в сила на реституционния закон национализираният имот е бил включен в парцел – отреден за държавна фирма „Бригада целия с площ от 10 9697 кв.м. Въз основа на констатациите й относно застрояването на терена съдът е формирал извод, че само площ от 2074 к. м. със съществуващата сграда – склад, отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен имот.
Този имот е деактуван със заповед № А-362 от 22.04.1994 г. на кмета на [община] изменена със заповед № А-1178 от 15.12.1994 г. Деактуването на останалата част от национализирания терен е отказано поради усвояването му при строителството на ДФ „Бригада”.
През 1995 г. наследниците на съдружниците на национализираното дружество са се снабдили с констативен нот. акт № 34, т. ІV, н. д. № 1504/1995 г. за собственост на реституиран имот с площ от 2074.00 кв. м., съставляващо имот пл. № 160 в кв. 4 по плана на [населено място], ПЗ „Север”, след като през 1994 г. са провели процедура за нанасянето му в кадастралния план.
С одобрената със заповед № КД-14-16-31 от 22.01.2008 г. кадастрална карта и кадастрален регистър (КК и КР) имотът и стопанската сграда не са били нанесени, което е обусловило правния интерес от иска.
С приета икономическа експертиза е установено, че деактуваният имот УПИ ХХ-160 с площ от 2074 кв. м. и попадащата в него стопанска сграда не е бил предмет на приватизация.
Въз основа на така приетите за установени релевантни факти съдът е направил извод, че ищците се легитимират като собственици на имота на основание наследяване и реституция както към 2008 г., когато са одобрени новите КК и КР, така и към предявяване на иска.
Този правен извод удовлетворява изискването, установено в чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР, за поддържане на кадастралната карта и регистър в актуално състояние. В какъвто смисъл са и мотивите на тълкувателното решение.
При постановяване на решението не е допуснато неправилно прилагане на процесуалния закон, тъй като съдът е мотивирал правните си изводи, поради което не е налице основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му.
Касационната жалба като неоснователна по същество ще бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено.
При този изход на касационното производство на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответниците по касация, ищци по иска, направените от тях разноски за касационното производство, установени с представените договорите за правна помощ, сключени с адв. С. Н. на 11.04.2014 г., както следва: на Л. Б. – 360.00 лв.; на В. Х. С., М. С. С. и Х. С. С. по – 30.00 лв.; на Б. Х. С., Й. Х. К., Б. Х. С., Л. Д. Д., П. Д. Н., и И. Б. К. по 90.00 лв.; на Л. И. П. и В. И. Т. по 45.00 лв.; на М. Д. Ц. и С. Д. Р. по 180.00 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2078 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 1837/2013 г. Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] ,[жк], [улица], представлявано от М. И. И. от същия адрес да заплати на В. Х. С., М. С. С. и Х. С. С. по – 30.00 лв.; на Б. Х. С., Й. Х. К., Б. Х. С., Л. Д. Д., П. Д. Н., и И. Б. К. по 90.00 лв.; на Л. И. П. и В. И. Т. по 45.00 лв.; на М. Д. Ц. и С. Д. Р. по 180.00 лв. чрез процесуалния им представител адв. С. Щ. Н. от АК-П., с адрес: [населено място], ул. „3-ти март” № 10



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: