Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 147   София, 08 юни  2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година и в състав:                                                                    Председател: Иван М.Недев                                                                             Членове: Елена Величкова                                                                                                Евелина Стоянова   при секретар Румяна Виденоваа ...……………    и с участието на прокурора Стефка Бумбалова .......... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 105/2009 год. Производството е касационно по жалба от подсъдимия Д. М. М. против въззивно решение № 598 от 18. ХІІ.2008г. по внохд 1157/2008г. на АС-София в гражданската му част с доводи за нарушение на закона – чл.52 ЗЗД по съображения, че увеличението на присъдените обезщетения за неимуществени вреди не отговаря на законното правило размерът на това обезщетение да се определя по справедливост. Иска въззивното решение в посочената част да се отмени, ведно със законните последици. Гражданските ищци не изразяват отношение по жалбата. Прокурорът я намира за основателна, защото на тримата ищци са присъдени еднакви обезщетения, независимо че отношенията им с убития били с различен интензитет и в различна степен. Становището е за всеки от ищците да се определи обезщетение в различен размер. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила присъда от 21. Х.2008г. по нохд 10/2008 год. на ОС-Монтана подс. Д. М. М. е признат за виновен и осъден по чл.119 и чл.54 НК. В процеса са приети за съвместно разглеждане граждански искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от престъплението от пострадалите – низходящите А. А. П. и П. А. П. и преживялата съпруга Б. И. А. на убития А. П. А. в размер на по 50000лв. за всеки. С присъдата на основание чл.45 и сл. ЗЗД са присъдени на дъщерята А. А. П. 5000лв., на сина П. А. П. 10000лв. и на преживялата съпруга Б. И. А. 20000лв., обезщетение за неимуществени вреди от убийството на баща им и бивш съпруг А. П. А. , ведно със законните последици. По тяхна жалба с въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, обезщетенията за тримата са увеличени на по 30000лв., а в останалата част – за отхвърляне на исковете за разликата до по 50000лв., присъдата е потвърдена. При приетото за установено, че наследодателят на гр.ищци е живеел със съпругата си в с. В., а децата им, създали свои семейства и дъщерята живеела от много години в Сандански, а синът – в Монтана, неправилни са изводите на въззивния съд, че без правно значение е обстоятелството, че децата не са живеели заедно с баща си към момента на престъплението, че имат свои семейства. Това обстоятелство обичайно води до естественото отдалечаване между родител и порасналите му деца, както в емоционално отношение, така и по отношение взаимните грижи и внимание един към друг. То налага при прилагане критерия по чл.52 ЗЗД размера на обезщетенията да се разграничи, поради което и като не е сторил това апелативният съд е нарушил закона. По тези съображения следва въззивното решение да се измени, като обезщетенията за неимуществени вреди от престъплението на първо място се определят при точно прилагане правилото по чл.52 ЗЗД – по справедливост, и на второ – на основание чл.51,ал.2 ЗЗД това обезщетение да се намали с приноса на пострадалия, с оглед приетото за установено, че убитият родственик на ищците е допринесъл за увреждането си – той е осъществил противоправното нападение, което е предизвикало действията на неизбежна отбрана от страна на подсъдимия. Съобразявайки това настоящия състав на съда намира, че в полза на децата на пострадалия следва да се присъди обезщетение за дъщерята 10000лв., за сина 15000лв., а за съпругата –. Тези обезщетения удовлетворяват критерия по чл.52 ЗЗД и нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Изменението в посочения смисъл налага промяна на решението и в частта за присъдените държавни такси. По силата на т.12 от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,… и Инструкция № 18/14. Х.1992г. на Министерство на правосъдието, т.ІІ, Раздел А, абз.56, по т.т.10 и 11 от Тарифата в случая дължимата държавна такса по увеличението на размера на обезщетенията възлиза на 900лв. Или, с правилно определената от първата инстанция такса 1400лв., подсъдимият дължи в полза на държавата общо 2300лв., държавна такса. В останалата част жалбата е неоснователна – при установените и възприети от съда факти не може да се направи извод, че, едва ли не, за смъртта си е виновен А. , поради което и за убийството му подсъдимият да следва да отговаря минимално. По тези съображения и на основание чл.354,ал.2,т.5 НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Изменя въззивно решение № 598 от 18. ХІІ.2008г. по внохд 1157/2008г. на АС-София, като намалява размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди от престъплението, дължими от подсъдимия Д. М. М. в полза на: А. А. П. на 10000лв.(десет хиляди лв.); на П. А. П. на 15000лв.(петнадесет хиляди лв.) и на Б. И. А. на 25000лв.(двадесет и пет хиляди лв.) и на дължимата в полза на държавата държавна такса на 2300лв., а в останалата част посоченото решение – оставя в сила. Решението не подлежи на обжалване.   Председател: Членове: