О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 366 С о ф и я, 21 септември 2010 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 с е п т е м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 384/2010 година. Касационното производство е образувано по протест на О. прокуратура – София срещу оправдателната въззивна присъда от 10.05.2010 г. по ВНОХД № 39/2010 г. на Окръжен съд – София, като се претендира отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в допълнението към него съображения. Подсъдимият Г. и защитникът му адв.Г.Д. и С. молят въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, приема следното: С присъда № 18 от 09.12.2009 г. по НОХД № 795/2008 г. Б.ският районен съд е признал подсъдимия Г. М. Г. от с.Н., област София за виновен в това на 26.04.2008 г. в Б. да е отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 303 лв от владението на Н. С. Н. от с.Скравена, област София, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване и на основание чл.198, ал.1 при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено отделно от това наказание същият да изтърпи и предишно наказание от 3 години лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата по НОХД № 359/2004 г. на районен съд-Б. в законна сила, при същия общ първоначален режим и в затворническо общежитие от открит тип. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Г.Д. от С. с бланкова жалба, допълнена с доводи за незаконосъобразността, необосноваността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при непълнота на доказателствата с искане за отмяната й, допълване на доказателствената основа с преразпит на пострадалия св.Н. и на подсъдимия и постановяване на нова оправдателна за грабежа присъда, алтернативно за преквалификация на деянието му в по-леко наказуемо престъпление и налагане на наказание, несвързано с лишаването му от свобода, със съответните законови последици от това. С присъда от 10.05.2010 г. по ВНОХД № 39/2010 г. Софийският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и като е признал подс.Г. за невинен в извършване на предявеното му обвинение, го е оправдал по обвинението по чл.198, ал.1 от НК. Касационният протест ангажира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, докато в допълнението към него да се излагат най-общи доводи относно анализа на доказателствените материали от съда и изводите за доказаността на авторството на деянието в лицето на подс.Георгиев, като се акцентира върху показанията на пострадалия св.Н. и се настоява за отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжен съд-София за постигане потвърждаване на първоинстанционната осъдителна присъда на Г.. В писменото си възражение защитникът на подс.Г. изтъква противоречивостта на протеста и допълнението към него, което води до объркване на защитата му пред касационната инстанция с оглед неяснотата на наведените в тях доводи. Алтернативно, развива и теза в подкрепа на въззивния съдебен акт с искане за оставянето му в сила. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационният протест, макар да е допълнен в законния срок и да е допустим, поради съдържанието на изложените доводи и противоречивостта им с наведеното касационно основание, както и с отправените към касационната инстанция искания не може да се приеме за годен процесуален инструмент и да постигне целеното въздействие спрямо атакувания съдебен акт. Приет за подаден и “поправен” в срок, той е постигнал деволутивния си ефект, без в него да е изразена ясната позиция на протестиращия от новата въззивна присъда обвинител, срещу която подсъдимият и защитникът му да изградят своята. Това е било особено наложително при изложените от окръжния съд остри упреци срещу изложените от прокуратурата факти в обвинителния акт, възприети от първоинстанционния съд, очертаващи извършеното деяние и автора му, включително и защо не е ангажирана наказателната отговорност на разпитания като свидетел по делото К. Г. с прякор “Крашуня”, чиято деятелност в извършеното над пострадалия св.Н. насилие е значителна, а процесуалното му поведение по делото – пораждащо сериозни съмнения в манипулиране на доказателствената основа и създаване на несигурност както на обвинението, така и объркване на защитата на подс.Г. В бланковия протест е посочено като касационно основание това по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като е декларирано най-общо, че “ е нарушен закона “, което би могло да се приеме като оплакване за нарушение на процесуалния закон, свързано с посоченото основание. Отправените към ВКС искания с посочване на текстовете на “чл.354, ал.1, т.3 и т.4 и ал.3, т.3 от НПК” са противоречиви – както да се измени атакуваният акт, така и да се отмени и делото се върне за ново разглеждане, но за да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. В допълнението към протеста пък като касационно основание е заявено това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се приема от касатора “фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд е непроменена във въззивното производство”, позовава се на разпит на пострадалия св.Н. на досъдебното производство пред съдия и на извършено с негово участие разпознаване на подсъдимия, без да се коментират други доказателства и доказателствени средства, а най-общо се недоволства, че те не били “отчетени правилно”. Поднесени по този начин, доводите на прокурора не дават възможност да се отграничи предмета на касационна проверка - правилното извеждане от съда на правно релевантните факти или дали в техните рамки правилно е приложен материалният закон, при законовото правило, че обемът на тази проверка се очертава от касатора в жалбата му, съответно протеста. Значението на това правило е съществено и за защитата на подсъдимия, доколкото неяснотата на жалбата(протеста) ограничават противопоставянето й на адекватни доводи, каквото възражение се прави в писмената защита на защитника адв.Д. В случая протестиращият прокурор формално е “отстранил” дефектите на бланковия си протест, което не само е некоректно, но и процесуално недопустимо. Така подаденият протест всъщност представлява негодно процесуално средство на обвинителя да обоснове и получи съответната подкрепа от настоящата инстанция за отстраняване на каквото и да е, било процесуално, било материалноправно закононарушение и следва да бъде оставен без разглеждане. С оглед на изложеното и на основание чл.32, ал.1, т.3 вр.чл.351, ал.4, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест на О. прокуратура - София против въззивната присъда от 10.05.2010 г. по ВНОХД №39/2010 г. на окръжен съд-София и ПРЕКРАТЯВА образуваното по него касационно производство по н.д. № 384/2010 г по описа на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД – Първо наказателно отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :