Р Е Ш Е Н И Е   № 290   София, 22.06.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на  дванадасети април, две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   при участието на секретаря  Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова гражданско дело №  759/2009        година.       Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК. Производството на касационно обжалване е образувано по жалба на 5. М. бригада, П. 22160, гр. П. срещу въззивно решение на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 407/2008 г., с което е потвърдено решение на Плевенския районен съд по гр. д. № 2444/2007 г. за отмяна на уволнението на Й. М. по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, възстановяването й на длъжност „книговодител” и П. 22160 е осъдено да й заплати обезщетение 1404 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение. Касационното обжалване е допуснато с определение от 21. 7. 2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с точното прилагане на закона по основен процесуалноправен въпрос – обхвата на правораздавателната власт на въззивния съд. При касационната проверка, се установи следното: Ищцата по делото Й. К. М. от гр. К. е оспорила законността на уволнението й, извършено със заповед № 466/31. 5. 2007 г. на командира на П. 22160, гр. П., като в исковата молба е заявила, че заповедта е издадена от нелегитимен орган, тъй-като страна и работодател по трудовото й правоотношение е П. 2. , гр. К.. С допълнителна молба от 26. 7. 2007 г. ищцата е допълнила исковата молба, като е заявила, че уволнението й е незаконосъобразно, тъй-като не е извършен подбор по чл. 329 КТ. В резултат на тези действия на ищцата, предмет на спора по делото е незаконността на уволнението й на две основания – прекратяването на трудовото правоотношение не е извършено от действителния работодател, който не е подписал предизвестието и уволнителната заповед и при уволнението не е извършен подбор. Първоинстанционното производство по делото е приключило на 4. 2. 2008 г. и до тази дата, ищцата не е заявила по надлежния ред, други основания на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ, както предвижда чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./. Плевенският районен съд, с решение от 1. 4. 2008 г. по гр. д. № 2444/2007 г. е уважил исковете, след като е признал, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, защото не е издадена от легитимния работодател – П. 2. , гр. К.. С оглед на този извод, първоинстанционният съд е посочил в мотивите на решението, че не се произнася по същество дали е налице съкращение в щата и дали е извършен подбор. Ответникът по делото П. 22160, гр. П. е подало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, за разглеждането на която е образувано гр. д. № 407/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд, който е оставил в сила решението на районния съд. Въззивният съд е счел за неправилен решаващия извод на първоинстанционния съд, че уволнителната заповед е издадена от некомпетентен работодател, тъй-като е приел за установено, че резултат на заповед от 27. 03. 2007 г. на министерство на отбраната е извършено вътрешно организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили и П. 2. гр. К. е предислоцирано в гарнизана в гр. П. и заповедта за уволнението на М. правилно е издадена от командира на П. 22 160, гр. П.. Въпреки този извод, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение поради допуснато от работодателя нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ. Посочено е, че съгласно закона и колективния трудов договор, работодателят е можел да уволни ищцата само след съгласие на съответния синдикален орган, а по делото е установено, че съгласие за уволнението на М. е дадено еднолично от председателя, а не от синдикалното ръководство като колективен орган. Въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен да се произнесе в рамките на посоченото във въззивната жалба и в случая това е произнасянето му по въпроса за компетентността на ответника П, гр. П. да уволнява ищцата в качеството му на неин работодател. Въззивният съд е приел, че ответникът има това качество и е легитимиран да издаде уволнителната заповед, но въпреки това е признал уволнението за незаконно на основание, което не е въведено като част от предмета на спора – има ли валидно съгласие от синдикалния орган за уволнението на ищцата. По този начин въззивният съд е нарушил и правилото на чл. 271, ал. 1, предл. 2 ГПК да не се влошава положението на жалбоподателя. В случая въззивният жалбоподател П. 22160 П. е мотивирало жалбата си и реализирало действията по нейното поддържане съобразно решението на първоинстанционния съд за легитимния работодател на ищцата и по този въпрос въззивният съд е изложил мотиви за основателност на жалбата, но въпреки това я е отхвърлил, позававайки се на основание, което не е било предмет на спора и на въззивната жалба. Върховният касационен съд   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 14. 10. 2008 г. по гр. д. № 407/2008 г. на Плевенския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав и постановяване на диспозитивно решение, съгласно чл. 293, ал. 3 и чл. 269 ГПК съобразно посоченото във въззивната жалба.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: