Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр. София, 21 април 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 159 по описа за 2023 г Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. П. Д. срещу решение на Бургаски апелативен съд № 3 от 11.01.23 г, по ВНОХД № 188/22, с което е потвърдена присъда на Сливенски окръжен съд № 9 от 3.06.2022 г, по НОХД № 432/19. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че за периода от 15.05.2018 г до 30.07.2018 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице: полицейски инспектор в Участък „Надежда“ на РУ МВР /населено място/, приел дар, който не му се следва, а именно: пари и вещи, на обща стойност 60, 49 лв, като подкупът е извършен от полицейски орган, с оглед на което и на основание чл. 302, т. 1, б. „а“ вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, глоба от 1 000 лв, и „лишаване от право да заема длъжност в органите на МВР“, за срок от две години. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на превратен анализ на доказателствената съвкупност. Не са обсъдени всички възражения на подсъдимия и защитата му, а обсъдените такива не покриват критерия на чл. 339, ал. 2 НПК. Неверен е изводът, че показанията на св. С. В. подкрепят обвинителната теза. Липсват доказателства този свидетел да е предоставил на подсъдимия сумата 20 лв, за да бъде проведено мероприятието на открито, пред църквата, съпроводено със силно звучаща музика. Не е съобразено твърдението на свидетеля, че не си спомня дали е дал банкнота от 20 лв на подсъдимия. Съдът е придал съществено значение на показанията, депозирани от св. П. Х., без да вникне в тяхното действително съдържание. Неубедителни са и показанията на св. П. Д., кредитирани от съда. Не е взето предвид обстоятелството, че е имало видеозапис, който не е приобщен като веществено доказателство, с което е попречено на възможността да се провери достоверността на показанията, депозирани от полицейските служители св. Х., св. П. и св. Д.. Неправилно са отхвърлени обясненията на подсъдимия, че при водения разговор със св. В. не е ставало дума за даване на парична сума, респективно, такава не е искана и не е получена. Не е съобразено това, че по повод сватбата, организирана от св. К. и св. А. Д., подсъдимият е изпълнил служебните си задължения, като е приканил св. К. да демонтира палатката, поставена на улицата. Разговорът на св. К. със св. Б. Д. относно провеждане на мероприятието е без правно значение, при положение, че към този момент, подсъдимият вече е изпълнил служебните си задължения. Игнорирани са показанията на св. А. Д. и на св. К., дадени пред съда, че св. Б. Д. е почерпил служителите на РУ на МВР, С., а не конкретно подсъдимия. Съдът е кредитирал показанията на св. Ц. и св. К., макар да липсват други доказателствени източници, които да послужат за проверка на тяхната достоверност. Осъждането на подсъдимия почива на приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показания на свидетели от досъдебното производство, което е в противоречие със забраната по чл. 281, ал. 8 НПК. Съдът безкритично е възприел показанията на св. Х., без да съобрази, че са опровергани от други доказателствени източници относно обстоятелството дали свидетелят е разговарял с подсъдимия преди 30.07.2018 г. Установено е, че на 27.07.2018 г е имало разговор относно предстояща сватба, организирана от лицата А. и Р.. За нейното провеждане не е търсено съдействие от св. Х., а въпреки това, е послужила като основание да се задейства полицейската акция по задържане на подсъдимия, което представлява „провокация към подкуп“. Не са оценени адекватно показанията на св. Ф., търсил съдействие от св. Х., откъдето следва, че банкнотата от 20 лв е била предназначена за този свидетел, а не за подсъдимия. Неправилно е становището на съда относно действията на св. Х. по отношение на св. Ф., свързани с изграждане на палатка за провеждане на сватбено тържество на улицата. Не е отчетено обстоятелството, че на 30.07.2018 г св. Х. е проявил активност при търсене на подсъдимия, съпроводена с настояване да се яви в сградата на РУ МВР, /населено място/, което не изключва възможността да е действал при хипотезата на „провокация към подкуп“. Неправилно е отхвърлянето на дадените от подсъдимия обяснения, които установяват, че процесната банкнота не е получена от него доброволно, а е поставена в джоба на панталона му от св. Х.. Материалният закон е приложен неправилно. Липсва функционална обвързаност между получаването на инкриминираната имотна облага с неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на територията на [община]. Не е взето предвид, че не всяко използване на музикални инструменти и озвучителни системи на обществено място налагат упражняване на контролни правомощия и следващите от тях санкционни последици. Не е съобразено, че актовете за административни нарушения по цитираната Наредба са били съставени по повод озвучаване с високи децибели на улицата, а не и за поставяне на палатка за провеждане на сватбено тържество. За съставомерността на деянието е от значение, че подсъдимият е изпълнил служебните си задължения, като е разпоредил на св. К. да бъде демонтирана палатката, поставена на улицата. Осъждането на подъдимия е за бездействие по повод на бъдещи действия, за които липсва конкретизация, което изключва съставомерността на деянието. Наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се прави искане да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и жалбоподателят да бъде оправдан от настоящата инстанция или да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. В съдебно заседание на ВКС защитата на подсъдимия Д. пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият жалбоподател се присъединява към доводите на своя защитник. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е направил собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Обстойно са анализирани показанията на свидетелите, имащи отношение към трите деяния, включени в продължаваното престъпление, като са посочени верни съображения на кои от тях е дадена вяра и по какви съображения. Правилно е становището на съда, че доверие заслужават показанията на св. С. В., дадени пред съдия на досъдебното производство, надлежно приобщени, в които свидетелят подробно е разказал, че е постигнал уговорка с подсъдимия да му предостави сумата 20 лв срещу поето задължение да не бъде упражняван полицейски контрол при провеждане на мероприятието „евангелска проповед“ на открито. В доказателствен аспект е от значение, че след прочитане на тези показания в съдебната фаза, свидетелят е заявил, че ги поддържа. Съдът е обсъдил и частта от показанията му, дадени в съдебната фаза, в които свидетелят е проявил несигурност и колебливост по въпроса дали е предал на подсъдимия инкриминираната парична сума. Съдът правилно е отбелязал, че в доказателствен аспект е от съществено значение да се изяснат причините за разминаване в приобщените показания и последващите такива, за да се прецени на кои показания да бъде дадена вяра. Съдът е констатирал, че разминаването се дължи на липса на спомен у свидетеля, а не на отричане на верността на казаното от него на досъдебното производство пред съдия. Другият въпрос, имащ отношение към кредитираните показания на св. В., е свързан с обстоятелствата, при които свидетелят е разпитан на досъдебното производство / пред съдия /, а именно: провеждане на разпита в спокойна обстановка, непосредствено след инкриминираните събития, когато свидетелят е имал детайлен спомен за случилото се. Ето защо, правилно е становището на съда, че доверие заслужават приобщените показания на свидетеля, които са поддържани от него в съдебната фаза, в които се съдържа твърдението, че подсъдимият е получил инкриминираната сума срещу задължение да не упражни полицейски контрол по повод планираното мероприятие „евангелска проповед“ на открито. На следващо място, от съществено доказателствено значение са показанията на св. П. Х., полицейски служител, възприел, че на 15.05.2018 г, докато е бил в сградата на полицейското управление,излизайки от кабинета на подсъдимия, св. В. е държал банкнота в ръката си, правейки опит да я скрие. От показанията на тримата служители на МВР / РУ МВР, /населено място/ /: св. Д., св. П. Х. и св. П., е изяснено, че на посочената дата пред сградата на управлението чрез жест на здрависване св. В. е поставил в ръката на подсъдимия банкнота от 20 лв. Цитираните служители на МВР идентично са описали случилото се, което напълно се вписва в кредитираните показания на евангелския пастор / св. В. /, а между показанията на четиримата свидетели е налице последователност и логичност, поради което правилно същите са ползвани при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Неоснователно се сочи, че липсата на видеозаписа от случилото се на 15.05.2018 г е повлияло негативно на доказателствените изводи, изведени от съда. Това е така, защото не е възникнало съмнение в достоверността на свидетелските показания, депозирани от полицейските служители, наблюдавали случилото се, поради което не е имало необходимост от съпоставяне на казаното от тях с данните от видеозаписа на заснетите събития. Вярно са анализирани и показанията на св. А. Д., св. К. и св. Б. Д., касаещи деянието от 27.06.2018 г. Съществени в доказателствен аспект са приобщените показания на св. Б. Д., дадени на досъдебното производство, пред съдия. Тези показания са прочетени, по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК, поради смърт на свидетеля, настъпила на 14.10.2018 г. Заявеното от този свидетел е в синхрон с кредитираните покания на св. К. и св. А. Д., дадени на досъдебното производство, приобщени, по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. От съвкупната оценка на цитираните гласни доказателствени средства е изяснено, че по поръчение на св. К., св. Б. Д. е предоставил на подсъдимия бутилка водка „марка“, за да не бъде упражнен полицейски контрол при провеждане на сватбено тържество на открито, съпроводено със силно звучаща музика. Съдът е съобразил различието в показанията на св. К. и св. А. Д., дадени пред съда, в контекста на заявеното от св. Б. Д., при което е достигнал до верния извод, че доверие заслужават показанията на св. К. и св. А. Д., дадени на досъдебното производство. Не може да бъде споделено възражението, че в този случай е допуснато нарушение на чл. 281, ал. 8 НПК, тъй като водещо за формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти е кредитирането на показанията на св. Б. Д., които са извън обхвата на посочената процесуална забрана и които се явяват решаващи за изхода на делото. Верен е подходът на съда да интерпретира показанията на св. К. и св. А. Д. в контекста на казаното от св. Б. Д.. Съдът е установил несъотвествие в показанията на св. К. и св. А. Д. в две насоки: Първо, какъв е бил поводът да бъде ангажиран св. Б. Д., и второ, какво е съдържала торбичката, оставена от същия свидетел в барчето на св. А., съобразно уговорката с подсъдимия. Според показанията на св. Б. Д., той е имал поръчение да се свърже с подсъдимия и да уточни с него какъв вид алкохол предпочита. Съобразявайки се с избора на подсъдимия, свидетелят е закупил бутилка водка „марка“, поставил я е в торбичка и я е оставил в барчето на св. А.. Според свидетелите К. и А. Д., те са изпратили свидетеля да занесе кутия с бонбони и бутилка ракия, за да се почерпят полицаите от участъка, а не персонално подсъдимия. Техните твърдения от съдебната фаза правилно са отхвърлени като недостоверни, от една страна, защото влизат в противоречие с ясните и последователни показания на св. Б. Д., и, от друга страна, поради наличието на противоречие относно естеството на закупените стоки / бонбони и ракия или бутилка водка /. В същото време, достоверността на заявеното от св. Б. Д. е проверена и чрез показанията на св. К. и св. Ц., възприели, че в багажника на служебния автомобил, ползван от подсъдимия, е имало торбичка с бутилка водка „марка“. При съпоставяне на заявеното от св. Б. Д., че по настояване на св. К. се е свързал с подсъдимия, за да го „почерпи да не развалят палатката“, и след постигане на уговорка с него в този смисъл, е оставил торбичката с водка „марка“ в барчето на св. А., откъдето подсъдимият я е взел, вярно е становището на съда, че доверие заслужават първоначалните показания на св. К. и св. А. Д. относно действителната цел да бъде почерпен подсъдимия, а именно: срещу поемане на задължение за бездействие при провеждане на сватбеното тържество на открито. В подкрепа на изведените от съда изводи са и показанията на св. К., узнал от св. К. и св. А. Д., че са предали бутилка водка на подсъдимия, за да премине необезпокоявано сватбеното тържество на техния син. На следващо място, вярно са интерпретирани показанията на св. Х., касаещи деянието, извършено на 30.07.2018 г. Свидетелят е разказал за инкриминирания случай още на досъдебното производство в разпита, проведен пред съдия, приобщен по делото, и впоследствие в съдебната фаза. Показанията му са последователни и еднопосочни и са в подкрепа на обвинителната теза. Съдът е обсъдил възражението на защитата относно датата на разговора между свидетеля и подсъдимия, като е достигнал до верния извод, че разговорът е проведен на 30.07.2018 г, когато е било сватбеното тържество. Без значение за изхода на делото е дали разговорът се е състоял един ден по-рано / на 29.07.2018 г /, тъй като същественото е съдържанието на разговора и изясняване на целта му, по който въпрос свидетелят е категоричен, а именно: че е поел ангажимент пред св. Ф. да предаде 20 лв на подсъдимия, за да бъде проведена необезпокоявано сватба на открито. Съдът е обсъдил и показанията на св. Ф. в контекста на показанията, депозирани от св. Х., при което правилно е приел, че предадената от първия свидетел сума от 20 лв е имала предназначението да достигне до подсъдимия, „за да не бъде развалена палатката“, което е включвало провеждане на сватбеното тържество на открито, без полицейска намеса. Обстоятелствата, при които процесната сума е преминала във владение на подсъдимия, са изяснени и от показанията на св. П.. Този свидетел е възприел, че банкнотата от 20 лв е преминала във владение на подсъдимия по негова воля, в какъвто смисъл са и показанията на св. Х.. В контекста на кредитираните гласни доказателства са анализирани обясненията на подсъдимия, на които не е дадена вяра, тъй като е изведен верния извод, че твърденията на жалбоподателя са опровергани от свидетелските показания, а последните, оценени и наред с резултатите от използваните специални разузнавателни средства, еднозначно опровергават версията на жалбоподателя. Установено е, че подсъдимият е бил под полицейско наблюдение, но е изяснено и това, че е липсвала предварителна съгласуваност между служителите на полицията и лицата, предоствавили неследващите се дарове, което е от съществено значение при обсъждане на довода за „провокация към подкуп“. Не може да бъде споделен аргумента, че не са обсъдени възраженията на защитата, тъй като в мотивите на въззивния акт се съдържа отговор по всяко от тях, а несъгласието с дадения от съда отговор не може да се квалифицира като процесуално нарушение. С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето следва, че не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Материалният закон е приложен правилно, тъй като деянието е съставомерно по чл. 302, т. 1, б. „а“ вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, каквато е приетата по делото правна квалификация. Подсъдимият е бил полицейски орган и в това си качество е имал служебно задължение да осъществява контрол по спазване на Наредбата за обществения ред на територията на [община]. В чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредбата са въведени забрани за провеждане на мероприятия на открито / сватбени, семейни и други частни събития/, използване на музикални инстументи, озвучителни системи и други електронни устройства, възпроизвеждащи музика, говор или шум на обществени места, ако смущават спокойствието на гражданите през времето на цялото денонощие. Подсъдимият в качеството на полицейски орган е приел дарове, които не му се следват, за да не изпълни своите служебни задължения по контрол на Наредбата. Ето защо, налице е функционална обвързаност между приетите от него дарове и поемане на обещание за бездействие по служба, откъдето следва, че поведението му правилно е квалифицирано по чл. 302 НК. Неоснователно се сочи от защитата, че липсва съставомерност на деянието като елемент от продължаваното престъпление, произтичащо от това, че подсъдимият е разпоредил да бъде премахната палатката от улицата, където е проведена сватбата, организирана от св. К. и св. А. К.. Посоченото поведение е извън обхвата на обвинението и затова е без правно значение за изхода на делото. Релевантно е това, че след получаване на дара от семейството, организирало сватбата, предаден чрез св. Б. Д., празнуващите не са били обезпокоени от намесата на полицейския инспектор, тоест, дарът е получен заради бездействие по служба, което обуславя съставомерност по чл. 302 НК. Настоящата инстанция споделя становището на въззивния съд, че липсва „провокация към подкуп“, тъй като посочената хипотеза не е налице. Съдебната практика е изяснила, че при „провокацията към подкуп“ се касае за преднамерено създаване на обстановка или условия, за да се придизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел изобличаване на съответното лице. По настоящето дело липсва предварителна съгласуваност в действията на полицейските служители, ангажирани с проверката на постъпилата информация за неправомерно поведение на подсъдимия, и лицата, предоставили неследващата се имотна облага. От друга страна, престъплението е извършено и едва след това са се намесили органите на полицията, задържали извършителя. Следователно, върху подсъдимия не е упражнено мотивационно въздейдствие с цел да бъде извършено престъплението, а напротив, той е задържан след извършването му. Жалбоподателят е взел решение по своя воля и без външно въздействие, след което е пристъпил към извършване на престъплението. Ето защо, неговото поведение е извън обхвата на хипотезата „провокация към подкуп“, а изводът на въззивния съд, че следва да бъде реализирана наказателна отговорност за подкуп, е верен и се споделя от настоящата инстанция. С оглед на изложеното, ВКС намери, че материалният закон е приложен правилно, а искането на жалбоподателя за неговото оправдаване, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, не може да бъде удовлетворено. ВКС намери, че не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отговорността на подсъдимия е реалзирана при хипотезата на чл. 55 НК, като е прието, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, изводими от ниската степен на обществена опасност на дееца. Съдът е счел, че липсват отегчаващи обстоятелства. В същото време, степента на обществена опасност на деянието не следва да бъде подценена, имайки предвид негативното въздействие на извършеното върху защитените обществени отношения. Настоящата инстанция намира, че наложеното наказание: две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 1 000 лв, както и „лишаване от право да се упражнява длъжност в органите на МВР“, за срок от две години, отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК и не подлежи на по-нататъшно смекчаване. Това е така, защото определянето на по-леко наказание би било проява на неоправдано снизхождение, в разрез с целите по чл. 36 НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 3 от 11.01.2023 г, по ВНОХД № 188/22. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: