Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 239

гр. София, 16.06.2022г.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 5017 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. Т. Н. срещу решение № 1312 от 21.07.2021г. по в. гр. дело № 1311/2021г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 261345 от 16. 04. 2021г., постановено по гр. д. № 14408/2020г. по описа на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „Обединена българска банка“ (ОББ) АД, че ищецът не дължи на ответника сумите: 9 193. 77лв., представляваща неиздължена главница по договор за потребителски кредит от 14. 05. 2008г.; 1 016. 30лв., представляваща договорна лихва, считано от 25. 08. 2009г. до 06. 10. 2010г.; 723. 65лв., представляваща наказателна лихва за просрочени главници, считано от 25. 08. 2009г. до 06. 10. 2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 07. 10. 2010г. до окончателното плащане, както и 218. 67лв. за заплатена държавна такса и 562. 40лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, присъдени със заповед № 9015/11. 10. 2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 15724/2010г. на Варненски районен съд, поради погасяване на вземанията по давност.
Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че вземането на ответника е погасено по давност поради несвоевременно предприети изпълнителни действия, тъй като правно релевантни за прекъсване на давността в изпълнителния процес могат да са само онези действия, извършени валидно, не и тези, предприети след настъпване на законовата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което отрицателните установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъдат уважени. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по следните въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и същевременно имат значение за точното прилагане на закона: „1. Прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемпция по изпълнителното дело?“; 2. „Могат ли обезсилените по право изпълнителни действия, които с обратна сила са изгубили своето правно значение, да бъдат отчитани като валидни юридически факти, прекъсващи погасителната давност, дори след прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция?“ и 3. „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18. 11. 1980г., извършена с т. 10 ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Досежно допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поддържа, че дадените от въззивния съд разрешения на поставените въпроси са в противоречие с решение № 371 от 29.10.2015г. по гр. д. № 1385/2012г. на IV г. о. на ВКС; решение № 285 от 06.10.2015г. по гр. д. № 1953/2015г. на IV г. о. на ВКС; решение № 42/26.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015г. на IV г.о.; решение № 10/16.02.2016г. по гр. д. № 3231/2014г. на III г.о. на ВКС, определение № 290/25.04.2018г. по гр. д. № 3217/2017г. на III г.о. на ВКС; ТР № 47/01.04.1965г. по гр. д. № 23/1965г. на ОСГК на ВС. За да обоснове предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбоподателят счита, че е налице противоречие между горепосочената практика и решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. на ІV г.о. на ВКС относно въпроса, касаещ прекъсването на погасителната давност от изпълнително действие, извършено след настъпила перемпция, поради което отговорът му ще внесе яснота в „иначе създалия се съдебен хаос“ в решенията по искове с правни основания чл. 439 ГПК.
Ответникът по касационната жалба (ответник и в производството) – „ОББ“ АД депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 540 лв..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т.е. тя е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност паричните вземания - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 15724/2010г. на Варненски районен съд, за които е образувано на 16. 12. 2010г. изпълнително дело № 20107110402037 по описа на ЧСИ Д. П. - Я..
Ищецът поддържа в исковата молба, че процесното изпълнително производство е образувано на 16. 12. 2010г., като спрямо него не са предприети действия по принудително изпълнение. На 17. 01. 2014г. длъжникът – ищец е внесъл сумата 20 лв. в кантората на ЧСИ, като след тази дата липсват изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 17. 01. 2016г., а на 17. 01. 2019г. процесните вземания са погасени по давност. В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове, посочвайки, че в качеството си на кредитор, многократно е посочвал изпълнителни способи за събиране на вземанията си, а длъжниците ежемесечно са правили доброволни вноски, т.е. погасителната давност многократно е прекъсвана и не е изтекла.
Въззивният съд е приел за установено, че процесното принудително изпълнение е образувано на 16. 12. 2010г. и по него са постъпвали доброволни плащания от длъжниците. На 04. 09. 2012г. Г. Т. Н. е представила с молба до ЧСИ трудов договор и е отправила искане за запор на трудовото й възнаграждение, въз основа на който впоследствие са събрани суми по изпълнителното дело. По молба на взискателя от 20. 07. 2016г. е извършена справка за регистрирани трудови договори с Г. Т. Н., като след установяване на съществуващо трудово правоотношение, с постановление на ЧСИ от 04. 10. 2016г., е наложен запор на трудовото й възнаграждение, въз основа на който са извършени удръжки на 31. 10. 2016г., 29. 11. 2016г. и 23. 12. 2016г.. Счел е за установено още, че на 21. 07. 2020г. е наложен с постановление на ЧСИ нов запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, но размерът на трудовото възнаграждение е обуславял несеквестируемост. С молба от 07. 08. 2020г. Г. Т. Н. е уведомила ЧСИ за временна невъзможност да погасява задълженията си, като е заявила готовност да започне да плаща през м. септември по 50лв..
Въз основа на горепосочените, приети за установени факти, Варненски окръжен съд е намерил за неоснователни наведените от ищеца Н. доводи, че след датата 17. 01. 2014г., на която е внесена сумата от 20лв., липсват изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 17. 01. 2016г., а на 17. 01. 2019г. вземанията са погасени по давност. Посочил е, че въз основа на т. 10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е отменено ППВС № 3/18.11.1980г., в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. Счел е, че даденото в горепосоченото тълкувателно решение разрешение се прилага от датата на постановяването му и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, при което е заключил, че давността е спряла и не е текла до момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС – 26. 06. 2015г., до който момент процесното изпълнително производство не е било прекратено, вкл. поради перемпция. Считано от 26. 06. 2015г. е разгледал релевантните действия, годни да прекъснат давността само по отношение на длъжника Г. Н. с оглед относителното действие на прекъсването и спирането на давността спрямо солидарните длъжници, уредено в чл. 125 ЗЗД. С наложения на 04. 10. 2016г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Г. Н. е намерил за прекъсната погасителната давност, като започналата да тече от тази дата нова петгодишна погасителна давност за вземанията изтича през м. октомври 2021г., т.е. до датата на исковата молба – 09 11. 2020г. не е изтекла. Посочил е също, че въз основа на наложения запор, са събрани след удръжки на 31. 10. 2016г., 29. 11. 2016г. и 23. 12. 2016г. суми от ищеца Н., на 21. 07. 2020г. е наложен нов запор върху трудовото възнаграждение, а с молба от 07. 08. 2020г., депозирана по изпълнителното дело, Н. е посочила, че няма възможност да плаща, изразявайки готовност през месец септември да внася по 50 лв., с което по същество е признала отново вземането на взискателя. По този начин давността е отново прекъсвана по смисъла на чл. 116, б. "а" и б. "в" ЗЗД и след наложения запор от 04. 10. 2016г., поради което не е изтекла. Въззивният съд е счел за ирелевантни спрямо решаващия извод за неизтекла погасителна давност относно процесните вземания твърденията за настъпила перемпция през 2016г.. Посочил е, че перемпцията е без правно значение за давността, тъй като се касае за различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не – обратно, предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, в резултат на което, извършените след настъпилата перемпция изпълнителни действия също са годни да прекъснат течението на давностния срок. По гореизложените правни съображения е заключил, че не е погасено по давност правото на взискателя - ответник да реализира принудително изпълнение на процесните вземания по процесното изпълнителното дело.
Третият поставен от касатора въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18. 11. 1980г., извършена с т. 10 ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ удовлетворява изискванията за общо основание за допускане на искания касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от значение за крайния изход на делото. Практиката на ВКС по този правен въпрос е противоречива и това противоречие е послужило като основание за образуване на тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, насрочено за 06. 10. 2022г.. Настоящото касационното производство следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключването на горепосоченото тълкувателно дело.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА на основание чл. 292 ГПК производството по делото до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 3/2020г., образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 20.02.2020г..
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.