Ключови фрази
Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * най-благоприятен за дееца наказателен закон * неправилно приложение на материалния закон * явна несправедливост на наказанието * ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 232

гр. София, 04 януари 2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретаря……..….Марияна Петрова…..........……и в присъствието на прокурора……….……Божидар ДЖАМБАЗОВ.......изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 831 по описа за 2017 г.

Производството е образувано по касационна жалба на частните обвинители Д. А. Ч. и М. В. Ч., подадена от повереника им адв. В. Е.; по касационна жалба от повереника на частните обвинители Т. Д. Й. и Ж. В. Й. - адв. Б. З. и по жалби от защитниците на подсъдимия В. К. К. – адвокати Г. Х. и Апостол Г. срещу решение № 59 от 26.05.2017 г. по в.н.о.х.д. № 41/17 г. на Бургаския апелативен съд.
С жалбите на частните обвинители се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се твърди поради несъответствието му с обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с невъзможността да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК. Направеното искане е за връщане на делото на въззивния съд за налагане на максимално предвиденото в закона за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години.
В жалбата на защитата и допълнениeто към нея се поддържа наличието на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. За процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия, се сочат пороци във внесеното обвинение, както и в доказателствената дейност на съда. Материалната незаконосъобразност е обоснована с обстоятелството, че не е приложен законът, който е бил в сила към момента на извършване на деянието. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е развито поради недостатъчна оценка на смекчаващите вината обстоятелства. Направено е алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието лишаване от свобода до предвидения законов минимум, с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание на касационния съд частните обвинители Т. и Ж. Й. поддържат лично и чрез повереника си адв. Б. З. подадената жалба и направеното с нея искане.
Частните обвинители Д. и М. Ч. не се явяват и не се представляват. От повереника им адв. В. Е. е постъпила молба за даване ход на делото в тяхно отсъствие, съдържаща становище за неоснователност на подадената от защитниците на В. К. жалба.
Подсъдимият се явява лично. Представлява се от адв. Г. Х. и адв. Апостол Г., които поддържат подадената касационна жалба по изложените в нея съображения, от баща си К. К., конституиран като защитник в производството на основание чл. 91, ал. 2 от НПК и от адв. И. Анадолска. Последната, с пълномощно от датата на съдебното заседание, моли за отмяна на атакувания съдебен акт, алтернативно за смекчаване наказателно-правното положение на подсъдимия, като излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, поставящи под съмнение годността на протокола за оглед на местопроизшествие и прецизността на изготвените въз основа на същия експертни заключения. Критика е отправена още към оценката на гласните доказателствени източници и мотивите на обжалваното решение. Твърди се и нарушение на закона поради неприлагането му в най-благоприятната за дееца редакция. Наложеното на подсъдимия наказание се отъждествява с нищо неоправдана репресия, несъобразена със смекчаващите вината обстоятелства.
Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на всички подадени жалби поради отсъствие на релевираните с тях нарушения на материалния и процесуален закон, и справедливост на наложеното на подсъдимия К. наказание.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 34 от 22.12.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 176/2016 г. Сливенският окръжен съд признал В. К. К. за виновен в това, че на 06.09.2015 г., на път ІІ-53 на територията на [община], километър 130, преди разклона за [населено място], посока от [населено място] към [населено място], при управление на МПС - л.а. „Пежо 307” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като не е съобразил скоростта на движение на автомобила с релефа на местността, а именно левия завой на пътя, като е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; като е превишил скоростта на движение на автомобила, управлявайки със скорост от 167 км/ч при наличие на забранителен пътен знак „В26”, разрешаващ скорост на движение до 60 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Я. М. Ч. и на И. Т. Й., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. 1 във вр. с ал. 1, б.”в”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на девет години лишаване от свобода, което на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ” режим, в затворническо общежитие от открит тип.
С присъдата на основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от девет години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в съдебното и досъдебното производство.
С присъдата съдът се произнесъл и по веществените доказателства.
Въззивното производство, инициирано по жалби на подсъдимия и частното обвинение, е приключило със сега обжалваното изменително решение, като подсъдимият е оправдан да е извършил нарушения по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Присъдата е отменена и в частта относно определеното от първата инстанция пенитенциарно заведение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на компетентността си по чл. 347 от НПК, намери следното :
По жалбите на частните обвинители Ч. и Й.:
Направеното искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на петнадесет години не може да бъде удовлетворено поради липса на законова възможност за това. Към момента на осъществяване на деянието от подсъдимия К. – 06.09.2015 г. санкционните рамки на разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „б” са предвиждали наказание лишаване от свобода от три до десет години. Цитираната норма е изменена с ДВ, бр. 74 от 26.09.2015 г., като е увеличена горната граница на наказанието на петнадесет години. В нарушение на закона, наложеното на подсъдимия наказание е определено именно с оглед на последно посочената редакция без да бъде съобразено обстоятелството кой законов вариант се явява по благоприятен за дееца по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НПК. Преценката за приложимия закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК се прави при постановяване на присъдата, защото това е въпрос по същество. Очертаните в чл. 301 от НПК въпроси, на които съдът е длъжен да даде отговор при постановяване на присъдата включват в т. 3 на цитирания текст и тези относно възможността подсъдимият да бъде наказан и какво наказание да му бъде определено. Отклонението от основното правило по чл. 2, ал. 1 от НК за всяко престъпление да бъде определяно наказание с оглед на закона, който е бил в сила към момента на извършването му цели да предотврати по-тежка наказателна репресия поради настъпила законодателна промяна. Поради това, още първата инстанция е следвало да съобрази, че по-благоприятният за подсъдимия закон съобразно с чл. 2, ал. 2 от НК е този в редакцията му, приета с ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 8.09.2012 г. Макар наказанието като размер да е в границите на приложимия по - благоприятен закон, то не съответства на приетия от съда баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. По тази причина липсва възможност за връщане на делото на въззивния съд с указания за утежняване положението на подсъдимия. По изложените съображения настоящият състав намира жалбите на частното обвинение за неоснователни. Направеното от адв. Е. като „отделна страна в процеса” алтернативно искане за оставяне на обжалваното решение в сила няма как да бъде обсъдено. Това е така, тъй като повереникът съгласно нормата на чл. 253 от НПК не е страна в съдебното производство и може да участва в него единствено като процесуален представител на частния обвинител или частния тъжител.
По жалбите на подсъдимия К. и защитата:
Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия, развивани и пред въззивната инстанция, са получили отговор в достатъчен обем. Така на стр. 19 и 20 от обжалваното решение, съдът е изложил доводи за отхвърляне възраженията на защитата по квалификацията на деянието, които настоящият състав напълно споделя. Упреците за несъответно на изискванията на чл. 246 от НПК обвинение, поставящо в невъзможност подсъдимия да разбере в какво е обвинен са несъстоятелни. Още в хода на първоинстанционното съдебно следствие този въпрос неколкократно е поставян на обсъждане, като констатацията на Окръжен съд – Сливен за отсъствие на заявения порок е обосновал отказите му за прекратяване на производството и връщането му в досъдебната фаза на процеса. На л. 28 и л. 29 от мотивите на присъдата също са изложени аргументи в посочения смисъл. При наличие на достатъчно факти, изложени в обстоятелствената част и диспозитива на повдигнатото обвинение, изменено в хода на производството пред Окръжен съд – Сливен по реда на чл. 287 от НПК, позоваването на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС с довод за невъзможност да бъде разбрано повдигнатото обвинение, респективно да бъде осигурена ефективната защита на подсъдимия, е неоснователно. В. К. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено транспортно престъпление с причиняване на смърт на две лица (л. 67 - 68 от ДП № 1047/2015 г. на РУП-Сливен), за същото деяние е повдигнатото от Окръжна прокуратура – Сливен обвинение и именно по него подсъдимият се е защитавал в различните фази на процеса.
Известно е, че необосноваността не е сред изброените в процесуалния закон касационни основания, поради което и не може да инициира проверка от третата инстанция. С подадените от защитата жалби, същата е развита на плоскостта на процесуални нарушения, допуснати, според защитата, при събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, както и във връзка с формирането на вътрешното убеждение на съдебните състави на контролираните инстанции. Напълно некоректно се твърди позоваване в мотивите на въззивното решение (л. 7) на отпаднало основание. В соченото от защитата съдебно заседание, проведено от Окръжен съд – Сливен на 26.10.2016 г. (л. 219, гръб), вещото лице от назначената по делото допълнителна тройна автотехническа експертиза е обяснило невъзможността по технически път да бъде установено с категоричност обстоятелството дали подсъдимият е управлявал автомобила с включени къси или дълги светлини. Според дадените устни разяснения, управлението на МПС с дълги светлини осигурява видимост, даваща на водача възможност за съобразяване на скоростта с геометрията на завоя и пътния знак. Данни по делото за подобна реакция не са налични. Излизането от пътя на автомобила в десния страничен банкет и скоростта му непосредствено преди и по време на удара, подкрепят изразеното в тази връзка от експерта становище и обясняват защо съдилищата са възприели от фактическа страна управление на къси светлини.
Неоснователен е и доводът за липса на проявена от контролираните инстанции процесуална активност за разкриване на обективната истина по делото. Отказът на съдилищата да назначат повторна петорна авто-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза на комуникационни устройства, както и да допуснат оглед на местопроизшествието за установяване състоянието на пътното платно към момента на произшествието не води до извод за процесуален порок. Направените от страните в процеса доказателствени искания не създават за съда задължение да ги приеме, доколкото същите подлежат на оценка по допустимост, както и на такава във връзка с относимостта им към предмета на доказване. Поради това, обстоятелства и факти, изяснени в производството към момента на отправеното искане, за които са налице достатъчно доказателства, не следва да бъдат проверявани отново и то по съображения, излизащи извън предмета на повдигнатото обвинение. По-конкретно, защитната теза, че настъпилото ПТП е в резултат и на некачествено извършен ремонт на пътния участък не кореспондира с нарушенията по ЗДвП, запълващи бланкетната диспозиция на транспортното престъпление, извършено от подсъдимия, както и с доказателствената съвкупност по делото. Наказателната отговорност на К. е ангажирана за това, че е причинил смъртта на две лица поради управление на МПС със скорост, значително надвишаваща разрешената по наличния за пътния участък знак B 26 от 60 км/ч. С оглед на това и наличните по делото експертни заключения, изяснили механизма на деянието, търсенето на причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и некачественото изпълнение на ремонтните дейности на пътя, е несъстоятелно.
Всички въпроси във връзка със създадените от пострадалата Я. Ч. файлове, съхранени в кеш паметта на мобилното й устройство и възможността същите да са направени непосредствено преди настъпването на ПТП са получили отговор с приетата от първата инстанция съдебно техническа експертиза на комуникационни устройства. По делото е изяснено, че местонахождението на сървъра на приложението „Snapchat” не може да повлияе на заключението на представената експертиза, поради което и основателно не е допусната допълнителна такава със задача в посочения смисъл. Защитната версия за заслепяване на подсъдимия поради употреба на светкавица от Я. Ч. за направата на видеоклипове е обсъдена детайлно в мотивите на въззивното решение на л. 12 и правилно отхвърлена. Пак там и в същата връзка е ценено становището на вещото лице К. от приетата съдебно техническа експертиза на комуникационни устройства. Няма как да бъдат приети и твърденията за различни от установените по делото факти във връзка с отсъствието на допълнително въздействие върху автомобила на подсъдимия, оказано по време или след откарването му на паркинга на КАТ – [населено място]. И това възражение на защитата е обсъдено от съдилищата и резонно отхвърлено като напълно противоречащо с отговора на тринадесета задача от допълнителната тройна авто-техническа експертиза, както и със свидетелските показания на Я. К., извършил превоза на процесния автомобил от местопроизшествието до паркинга на КАТ – [населено място]. При липса на данни за допълнителна интервенция върху иззетия като веществено доказателство автомобил, доводът за негодност и на протокола от последващия му оглед от 07.10.2015 г. поради това, че е извършен месец по-късно е несъстоятелен.
На следващо място, както и пред предходните инстанции, така и пред настоящата, защитата отново поставя въпроса за годността на протокола за оглед на ПТП от 06.09.2015 г. Прочитът на последния не открива заявените „множество поправки и изменения” по смисъла на чл. 130 от НПК. Не отговаря на истината и твърдението, че на л. 2 от същия не е посочен начален час на огледа, още по-малко настоящата инстанция следва да прави преценка за това дали същият е поправян еднократно или многократно. Незначителните по брой и вид корекции в оспорвания протокол не поставят под съмнение датата и мястото на извършените действия, участвалите при съставянето му лица, авторството му и годността му като цяло на доказателствен източник. И тези възражения, развити пред въззивния съд, не са останали извън вниманието му (л.14 от въззивното решение).
Настоящият касационен състав е препятстван да извърши проверка по направеното от защитата възражение срещу мотивите на второинстанционния съдебен акт на л. 19 (неправилно посочени с касационната жалба да са изложени на л. 17) относно възможността за едновременно приложение разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, и чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Обжалваното решение е изменително в частта за извършени нарушения по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като за тях подсъдимият е оправдан. Безспорно, негово право е да обжалва и оправдателен съдебен акт поради несъгласие с основанията или мотивите за оправдаването, но упражняването на това право не може да бъде обективирано като „възражение” без последното да съдържа конкретно искане за отмяна на решението в тази част.
Неоснователен е и доводът за допуснато от Бургаския апелативен съд нарушение при проверката и оценката на гласните доказателствени източници по делото. От тях, обясненията на подсъдимия правилно са разглеждани в светлината и на защитна позиция. Въззивната инстанция е проявила прецизност, като е изследвала обясненията на К. детайлно и в съвкупност с наличните доказателства по делото. Изложените в мотивите на обжалваното решение /л. 9-12/ съображения по приемането им в една част и отхвърлянето им в друга, се споделят напълно. Както вече беше посочено, версията за заслепяването на подсъдимия от светкавица при направата на клип от пострадалата Я. Ч. е проверена от инстанционните съдилища и правилно отхвърлена. Отговорът на въпроса дали твърдяното заслепяване е обективно възприет факт от подсъдимия или част от защитната му теза е даден не просто след съпоставка с изказаното в показанията на свидетелката Д. Д. предположение, а след съпоставка и със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на комуникационни устройства. Не е допуснато процесуално нарушение във връзка с оценката на показанията на свидетелките Д. Д. и Я. К.. Изложените от въззивния съд доводи за заинтересоваността им не са произволни, а почиват на самостоятелния анализ на направената от първата инстанция проверка на твърденията им, включително още от хода на досъдебното производство по реда на чл. 281 от НПК (за Д.) и чрез поставянето им в очна ставка. Неоправдана е и отправената от защитата критика във връзка необсъждането и безрезервното кредитиране на показанията на свидетелите Д. Д. С., Х. С. и Д. Г. С.. Относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК са именно изследваните от въззивния съд непосредствени възприятия на последния след пристигането му на местопроизшествието. Отговорът на въпроса за това дали подсъдимият е използвал спирачки и обяснението за липсата на спирачни следи по пътя се съдържат в точка четиринадесета от допълнителната тройна авто-техническа експертиза. Отговорите на вещото лице проф. К. по поставените му в съдебното заседание на 24.06.2016 г. въпроси /л. 120-121 от първоинстанционното производство/ са изяснили възможността за употреба на спирачно усилие от подсъдимия не преди, а във фазата на загубата на управлението на автомобила, което респективно обяснява наличните следи от триене по пътя вместо спирачни такива, както и възможността свидетелят Д. Г. С. да е възприел звук от спирачки.
Настоящата проверка не установи нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК. Мотивите на въззивното решение съдържат съображения за възприемането на установената от първата инстанция фактическа обстановка, самостоятелен анализ и оценка на всеки от доказателствените източници, и доводи във връзка с кредитирането им. При формиране на извода за авторството на деянието Бургаският апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Всички възражения, изложени от подсъдимия и защитата, идентични с развитите и пред касационната инстанция, са получили отговор в съответствие с изискването на чл. 339, ал. 2 от НПК.
Основателни са доводите за допусната материална незаконосъбразност при определяне на наказанието на подсъдимия К., която е довела и до неговата явна несправедливост. С оглед изложените по-горе съображения в тази връзка, наказанието на подсъдимия съобразно с чл. 2, ал. 2 от НК следва да се определи в санкционните рамки на съответната разпоредба от особената част на НК в редакцията, направена с ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 8.09.2012 г., предвиждаща лишаване от свобода от три до десет години.
Настоящият касационен състав намира за основателно оплакването за явна несправедливост и поради неглижиране на наличните смекчаващи вината обстоятелства и определяне на наказанието при баланс с отегчаващите такива. От първата категория са отчетени, но не в достатъчна степен, младата възраст на дееца, липсата на предходни осъждания и наложени административни наказания за нарушения по ЗДвП. Безспорно деянието е с висока степен на обществена опасност, но извършването му не води автоматично до извода за такава и на дееца. Независимо, че е приел ниска обществена опасност на подсъдимия, Бургаският апелативен съд е потвърдил наложеното от първата инстанция наказание лишаване от свобода за срок от девет години, което с оглед на казаното дотук се явява неоправдано тежко. Не е отчетено и обстоятелството, че подсъдимият е оправдан от въззивната инстанция за допуснати нарушения на правилата за движение по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. От друга страна, превесът на смекчаващите вината обстоятелства, не е значителен и не налага уважаване искането на защитата за определяне на наказанието лишаване от свобода в минималния му размер от три години. Наказание в размер на пет години лишаване от свобода, близко към средния размер, очертан в санкционните рамки на разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. 1 от НК (ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 8.09.2012 г.) е достатъчно за постигане целите на генералната и индивидуална превенция по чл. 36 от НК. Размерът на така намаленото наказание лишаване от свобода не позволява отлагане на изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 от НК. Намаляването на размера на наказанието лишаване от свобода изисква редукция и на размера на кумулативно наложеното на основание чл. 343г от НК наказание лишаване от право на управление на МПС, също на пет години.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.2, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, І НО
Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 59 от 26.05.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 41/2017 г. на Бургаския апелативен съд, като:
НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия В. К. К. наказания лишаване от свобода на пет години и лишаване от право да управлява моторно превозно средство на пет години.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: