Р Е Ш Е Н И Е № 499 гр. София, 26.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Галина Захарова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1722 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения С. С. С. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 2643/2012 г. по описа на Софийския градски съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. От неговото съдържание могат да се изведат основанията по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Осъденият твърди, че не е извършил престъплението и обективната истина не е била разкрита, тъй като не са били разпитани свидетели и не е била възложена експертиза на вещи лица. Претендира за снизходителност. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа искането за възобновяване. Счита, че правото на защита е било нарушено и наложеното наказание е явно несправедливо. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са били допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда от 10.04.2012 г. по н. о. х. д. № 10864/2011 г. на Софийския районен съд подсъдимият С. С. С. е признат за виновен в това, на 2.11.2010 г. в гр.С. при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи – два суичера на обща стойност от 179 лева от владението на С. Г. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор. С решение № 1308 от 23.11.2012 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2643/2012 г. присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доводът за съществено процесуално нарушение се мотивира с неразпитани свидетели и вещи лица. Настоява се за разпит от Върховния касационен съд на трима свидетели, поименно посочени в искането от осъдения С. Проверката установява, че осъденият и неговият защитник не са направили искания за попълване на делото с нови доказателства, които те да са считали за наложителни с оглед разкриване на обективната истина. Както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния съд, които са решавали въпросите по същество, осъденият и неговият защитник изрично са заявявали, че нямат доказателствени искания. Такива не са били направени и с въззивната жалба. При това положение съдът не може да бъде упрекван в произволен отказ да се произнесе по надлежно направено искане и да го уважи, ако счете, че то има отношение и ще допринесе за разкриване на обективната истина. Върховният касационен съд не разполага с правомощия да събира доказателства. Непълнотата на доказателствата и фактическата необоснованост не са основания по чл. 348, ал. 1 НПК и не могат да доведат до възобновяване на наказателното производство. Експертизите по делото са били надлежно приобщени по реда на чл. 282, ал. 3 НПК без разпит на вещите лица след изричното съгласие с това на страните. Твърдението на осъдения, че не е извършителят на престъплението е насочено да постави под въпрос суверенната преценка на фактите и обстоятелствата от съда по същество, както и оценката на доказателствените материали, които са били обсъждани в открито съдебно заседание. Мотивите на въззивното решение позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че престъплението е било изведено от фактическите положения, които съдът е приел за установени без съществено процесуално нарушение. Правната квалификация на деянието е законосъобразна. Наложеното наказание за срок от девет месеца съответства на тежестта на престъплението и данните за личността на дееца, съразмерно отговаря на съвкупността на всички значими обстоятелства, както и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. С оглед отсъствието на съществени нарушения, които да оправдават възобновяване на наказателното дело, искането на осъдения С. С. С. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. С. С. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 2643/2012 г. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: