1 Р Е Ш Е Н И Е № 408 София, 29 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1977/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на адв.Т., защитник на осъдената Й. Ч. за възобновяване на нохд № 3837/09г. по описа на РС-Пловдив. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Искането е за възобновяване на производството и оправдаване на осъдената Ч., а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Намира, че събраните доказателства сочат на извършена документна измама, поради което правилно е била ангажирана наказателната отговорност на Ч. за престъпление по чл.212 от НК. Гражданският ищец Адвокатска колегия-Пловдив, редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, чрез представляващи я го адв.П., не се явява. Осъдената Ч., както и защитника й-адв.Т., редовно призовани за съдебното заседание пред настоящата инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 582 от 16.12.2010г., постановена по нохд №3837/09г., Районен съд-Пловдив е признал подсъдимата Й. Т. Ч. за виновна в това, че за периода месец декември 2002г. – месец януари 2004г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание, е получила без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на Адвокатската колегия-Пловдив - пари в размер на 3 530лв., с намерение за ги присвои, както и съзнателно е дала възможност на други лица да получат без правно основание, чуждо движимо имущество, собственост на Адвокатска колегия-Пловдив, а именно пари в размер на 7 060лв., всичко на обща стойност 10 590лева-големи размери, поради което и основание чл. 212, ал.4, пр.1, вр. ал.1 и 2, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК я е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С горепосочената присъда, съдът е осъдил подсъдимата да заплати на гражданския ищец Адвокатска колегия-Пловдив сумата от 7060лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. С присъдата, съдът се е произнесъл и по деловодните разноски. С въззивно решение № 147 от 18.05.2011г., постановено по внохд № 249/10г., ОС- Пловдив е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Независимо, че в искането се акцентира на възраженията за нарушения на материалния закон, първо следва да бъдат обсъдени тези касаещи допуснати процесуални нарушения. Последните се свързват с разпоредбата на чл.339, ал.1 и 2 от НПК, като се твърди, че въззивният акт не отговаря на изискванията в цитираната норма. Така релевираните възражения се неоснователни. В акта си, въззивната инстанция е приела за правилна фактическата обстановка, установена от първия съд, като е инкорпорирала и доказателствения анализ, поради което не го е преповторила. Единствено са обсъдени тези доказателствени източници, с чиято оценка въззивният съд не е бил съгласен, а именно показанията на св.Х.. Също така, съдът е анализирал и обясненията на подсъдимата, като освен, че по тяхната оценка се е съгласил с първия съд, е дал и своето виждане , изхождайки от особения характер на този доказателствен източник.В оценъчната си дейност, въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира правилното формиране на вътрешното му убеждение. В решението си ОС-Пловдив е отговорил и на доводите на защитата/които са във връзка с твърдения за несъставомерност/, като това е сторено в контекста на правните изводи. Действително съдът е могъл да бъде по-задълбочен в мотивировката си, но това не означава, че съдебният акт е постановен в нарушение на чл.339 от НПК досежно неговото съдържание. На следващо място, настоящата инстанция намери, че решаващите съдилища не са допуснали нарушения на материалния закон. Изпълнителното деяние на престъплението “документна измама” се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаване на имущество без правно основание с намерение за присвояване.Документите служат като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението, относно основанието за предаването или изплащането му. За основния състав на престъплението по чл.212, ал.1 от НК е необходимо деецът лично или посредствено да използва документа при получаване на имуществото. От субективна страна, документната измама е престъпление, което може да бъде осъществено само при наличието на пряк умисъл и на изрично посочената користна цел. Няма да е налице документна измама, когато лицето получава следващо му се възнаграждение с оглед на действително изработеното от него, макар и за това да е използвало документ с невярно съдържание.То ще носи наказателна отговорност само за документно престъпление.Това разбиране е в унисон с трайната практика на ВКС- Постановление № 8 на Пленума на ВС от 28.12.1978г., изменено с Постановление № 7 от 06.07.1989г. Независимо от това принципно разбиране, конкретната фактология по делото, не дава основание да се направи извод в насока на горното, както се твърди в искането.Учредителният договор на осигурителната каса към Адвокатския колектив-Пловдив действително е предвиждал възможност с част от средствата да се заплаща възнаграждение на служители на касата, но конкретният размер, период на получаване са въпроси, които е следвало да реши Управителният съвет, а такова решение не е било взето. Подсъдимата е била длъжна не да дописва протоколите, а да отправи своите претенции за заплащане на труда й във връзка с дейността на касата по съответния ред до представляващите Адвокатския колектив, които да го поставят на вниманието на Съвета на адвокатската колегия. Ето защо, не може да се приеме, че получените от нея суми и се дължат екс леге, по силата на Учредителния договор на осигурителната каса. Фактът на получавано от нея възнаграждение във връзка с дейността й като главен счетоводител/включително и на допълнително такова/, не променя горното и от него не произтичат каквито и да било права за Ч. по отношение дейността й, касателно Осигурителната каса. Безспорно установено е, че председателят и секретарят на Адвокатския съвет са лицата, които са били въведени в заблуждение при подписването на съответните платежни документи, изготвени от свидетелките Х. и Т, въз основа на протоколите за заседанията на САК-Пловдив, в които подсъдимата е извършила дописванията. Този извод не се променя от обстоятелството, че е налице въвеждане в заблуждение и на двете служителки, които са изготвили документите. Последните нямат правомощията за разпореждане с паричните средства, събрани по сметките на Адвокатската колегия, каквото право са имали само председателят и секретарят, притежавали и съответните спесимени за това. Именно те са лицата разпоредили се с имущество на Адвокатската колегия, вследствие на заблуждението, в което са били въведени. Също така, не е спорно, че паричните средства, които са получени от подсъдимата и свидетелките Х. и Т са собственост на Адвокатския колектив-Пловдив.По отношение на горното, въззивната инстанция е допуснала непълнота в изводите си , но това не промяна правилността на крайните й изводи, досежно съставомерността на деянието, извършено от осъдената Ч.. Сред аргументите, подкрепящи твърденията за допуснати нарушения на материалния закон се сочат и такива, които по съществото си са свързани с обосноваността на акта, в каквато насока касационната инстанция няма правомощия за произнасяне. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдената Й. Ч.. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Т., пълномощник на осъдената Й. Ч. за възобновяване на производството по нохд № 3837/09г. по описа на РС- Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: