1 Р Е Ш Е Н И Е № 37 [населено място], 24.02.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6577 по описа за 2013 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на Н. Г. М. от [населено място] за отмяна на решение № 497 от 11.11.2011г. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 875/2010г. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Молителят сочи нови писмени доказателства, удостоверяващи твърдяни, но неустановени в процеса обстоятелства, които имат съществено значение за изхода на спора. Тези доказателства са: Скици №№№ 20419 и 20420 и 20421 от 10.11.2011г. на имот с идентификатор 02676.501.890 и на сградите в него; извадка от плана на [населено място] от 1926г. и от списъка на стопаните към него; скица № 30/25.04.2012г., отразяваща положението на имот VІІ-692 в кв.23 по плана от 1958г.; заповед № 146 от 14.01.1963г. за одобряване изменението на регулацията на парцел І в кв. 25; удостоверение за наследници на И. К. В., издадено на 18.05.2012г. Според молителя при обсъждане на горните доказателства съдът не би достигнал до извод за липса на връзка между имота на наследодателя и претендирания от ищцовата страна, както и за идентичност на спора по гр.д. № 1274/2005г. с този по гр.д. № 252/2006г. на Районен съд Разлог. Ответниците по молбата [фирма], В. Д. П. и С. Х. Л. не са представили писмен отговор. Ответникът Д. К. Р. чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на молбата. Претендира разноски. С определение № 295 от 13.11.2013г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решение № 2269 от 28.01.2009г. по гр.д. № 252/2006г. Районен съд [населено място] е отхвърлил предявения от М. П.- М. срещу [фирма] иск за собственост на ½ ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда застроена на 160 кв. м. в парцел ХІV в кв. 23 по З. на [населено място] и на ½ ид. ч. от дворното място, съставено от имоти пл. № 890 и 891, както и иска за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 6000лв. Отхвърлил е иска срещу В. Д. П. за собственост на двуетажна масивна сграда със застроена площ 100 кв. м., находяща се в същия парцел, както и иск по чл. 59 ЗЗД срещу нея за сумата 6000лв. Отхвърлил е исковете срещу С. Х. Л. и Д. К. Р. за собственост върху ½ ид. ч. от масивна стопанска сграда в имота и за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 5001лв. Отхвърлил е иска по чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ за отмяна на нотариални актове № 31/1997г., № 12/1995г., № 149/2001г. и № 109/2001г. С решение № 497 от 11.11.2011г. по гр.д. № 875/2010г., което е обект на отмяната, Благоевградски окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени исковете срещу [фирма] и В. Д. П. и е прекратил производството в тази част. Изложил е съображения, че този спор е вече разрешен със сила на присъдено нещо - с влязло в сила на 06.07.2011г. решение по гр.д.№ 1274/2005г. на Районен съд [населено място] са отхвърлени предявените от М. П.-М. срещу [фирма] и В. П. искове, които са идентични по предмет и страни - за същия имот и при същото основание за собственост, претендирано от ищцата, а именно наследствено правоприемство. В останалата част, с която исковете срещу С. Л. и Д. Р. са отхвърлени, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е за установено, че ищцата М. П.-М. е наследник на Е. И. В., починала 1957г., но счел за недоказано в процеса, че наследодателката е била собственик на имота. Обсъдил е приложените извлечения от данъчните книги на [населено място] в периода 1933-1952г., където на наследници на И. К. Х.В. е записан имот на [улица] - къща на два етажа и дворно място от 460 кв.м. и е намерил, че това описание на имота не е достатъчно конкретно, за да се направи извод за идентичност между декларирания имот и процесния. Освен това, не е доказана родствената връзка между наследодателката на ищцата Е. В. и лицето, на което са записани имотите - И. К. Х.В.. С определение № 518 от 25.06.2012г. по гр.д. № 478/2012г. на І г.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на Благоевградски окръжен съд. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. На първо място следва да се посочи, че в случая новите писмени доказателства, на които се позовава молителя, биха имали значение единствено за исковете спрямо ответниците С. Л. и Д. Р.. По исковете спрямо другите ответници първоинстанционното решение е обезсилено и производството е прекратено поради разрешаването на спора със сила на присъдено нещо. Затова нови писмени доказателства, касаещи основателността на предявения иск, не могат да послужат за отмяната му, тъй като съдът не е разглеждал спора в тази част по същество. Първата група доказателства, представени от молителя М. са скици на имота и сградите в него съгласно одобрената кадастрална карта, както и скици, отразяващи положението на имота по отменените планове /от 1926г. и от 1958г./. Въпросът за регулационния статут на имота по различните планове е разгледан и изяснен от съда с помощта на няколко заключения на техническа експертиза, към които са приложени и скици /л.71, 73, 201, 375, 376 от първоинстанционното дело/ и сега представените скици не установяват различни обстоятелства. Освен това, не е имало пречка при проявена добра грижа по водене на процеса молителят /съотв. наследодателката му/ да представи своевременно скиците по плановете от 1926г. и от 1958г., както и извадката от списъка на стопаните към първия план и заповедта за изменение на регулацията от 1963г. Що се отнася до скиците на имота и сградите по действащата кадастрална карта, такива действително не са приложени по делото. Видно, че кадастралната карта и кадастралните регистри на града са одобрени със Заповед от 10.12.2009г., т.е. по време на разглеждането на спора. Н. на тези скици като доказателства по делото няма отношение към изхода на спора предвид изложените основания за отхвърляне на иска. Удостоверението за наследници на И. К. В. е доказателство, което е относимо към част от решаващите изводи на съда, а именно за неустановяване родствената връзка между Е. В. и И. В.. В първоинстанционното решение съдът е изтъкнал липсата на доказателства за това кои са наследниците на И. В., но ищцата не е предприела действия по представянето им пред въззивната инстанция /което е било допустимо, тъй като производството се развива по отменения ГПК/, нито е изтъкнала някакви пречки по снабдяването с необходимия документ. Ето защо, след като делото е останало непопълнено с това доказателство поради пропуск на страната, то молбата за отмяна не може да бъде уважена. Отделно от това, не може да се приеме, че това доказателство е от съществено значение за изхода на спора предвид основните решаващи мотиви на съда за липсата на доказателства за осъществено придобивно основание и за идентичност на декларирания от И. В. имот с процесния. Съобразно изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Ответникът по молбата Д. Р. има право да получи направените разноски по делото, които са 1000лв. за адвокатско възнаграждение. Наведено е от страна на молителя възражение за прекомерност на възнаграждението, но предвид цената на обективно съединените искове заплатеното възнаграждение не надвишава минималния размер на възнаграждението съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Г. М. от [населено място], [улица] за отмяна на влязло в сила решение № 497 от 11.11.2011г. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 875/2010г. на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. ОСЪЖДА Н. Г. М. да заплати на Д. К. Р. от [населено място], [улица] сумата 1000/хиляда/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: