Ключови фрази
Предоставяне на семейното жилище след развода * интерес на детето * доказателства * споразумение при развод поради разстройство на брака * ползване на семейно жилище

Р Е Ш Е Н И Е


№ 407


София, 24.08. 2010г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
Б. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Б. Л., изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1478 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на З. Р. З. от София, приподписана от адвокат З., срещу въззивното решение на СГС от 17.ІV.2009г. по гр.д № 729/2008г. в частта, с която е оставено в сила решението на СРС по гр.д. № 3848/2006г. в частта, с която ползването след прекратяването на брака на семейното жилище, находящо се в София, ж.к. „Д.” бл.42 вх. Д ет.5 ап.87, собственост на трето лице, е предоставено на Д. Х. К. от гр.Ихтиман до навършване на пълнолетие на малолетното дете на страните, родено през 2006г. Касационната жалба съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непреценка на всички събрани по делото доказателства, за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 29 от 11.І.2009г. по процесуалноправния въпрос по приложението на чл.188 от ГПК /отм./.
Ответницата по касационната жалба Д. Х. К. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в интерес на детето е то да се отглежда в подходяща среда. Ответницата, на която е предоставено упражняването на родителските права върху него, живее при своята майка, където няма подходящи условия за отглеждането му, тъй като в това жилище освен нейната майка живее и семейството на сестра й с две деца, а жилището се състои от стая, салонче и кухня. Ответницата не притежава други жилища и имоти. При предоставяне на семейното жилище първоинстанционният съд е съобразил, че то е собственост на трето лице, поради което правилно е определил срок за ползването. От друга страна, няма осъдителен диспозитив за осъждане на З. да го напусне.
В противоречие с постоянната практика на съдилищата, която настоящият състав на касационния съд намира за правилна, при постановяване на решението въззивният съд не е подложил на преценка и не е взел предвид всички представени по делото доказателства, които са от значение за изхода на делото.
Не са взети предвид установените по делото обстоятелства, че семейното жилище на страните представлява една стая /спалнята/ от апартамент с площ 61 кв.м /виж изявленията им по реда на чл.109 от ГПК /отм./ в с. на 31.ІІІ.2009г./, че в апартамента живеят ищецът с приятелката си и детето им, майка му и приятеля й, че последната страда от заболявания ИБС и захарен диабет, че в показанията на св.Шуманова се съдържат данни за недобри отношения между последната и ответницата, че в представеното по делото споразумение по чл.99 ал.3 от СК /отм./ К. е заявила съгласие семейното жилище да се предостави на ищеца, че в с.з. на 29.І.2008г. е заявила, че не поддържа споразумението само в частта относно режима на свиждане с детето, че според социалния доклад, с който тя писмено се е съгласила, майка й й е предоставила необходимите битови условия за отглеждане на детето и че то е емоционално привързано към близките й. Преценката на всички тези обстоятелства налага извод, че е в интерес на детето семейното жилище да бъде предоставено на З.. Това е така, тъй като на детето следва да се осигури спокойна обстановка за отглеждане, каквато е създадена и е налице в дома на майката на ответницата и каквато при събраните по делото доказателства не би могла да съществува в семейното жилище.
Изложените съображения налагат извод, че въззивното решение в атакуваната му част е неправилно, поради което и на основание чл.293 ал.2 от ГПК то следва да бъде отменено и спорът да се реши по същество с предоставяне ползването на семейното жилище на З. З. и с отхвърляне на тази претенция на ответницата.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд, Брачно отделение, І ВС, № 98 от 17.ІV.2009г. по гр.д. № 729/2008г. в частта, с която е оставено в сила решението на Софийския РС от 19.І.2008г. по гр.д № 3848/2006г. в частта относно ползването на семейното жилище, и ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо една стая /спалня/ от апартамент № 87, находящ се в София, ж.к. „Д.” бл.42 вх. Д ет.5, на З. Р. З. от София.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. Х. К. от гр.Ихтиман да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, представляващо една стая /спалня/ от апартамент № 87, находящ се в София, ж.к. „Д.” бл.42 вх. Д ет.5, собственост на трето лице, до навършване на пълнолетие на детето Х. З. З., родено на 25.ІV.2006г.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: