Р Е Ш Е Н И Е № 546 гр.София, 19 декември 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА с участието на прокурора от ВКП ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1886/2012г., по описа на ВКС, ІІІ, н.о. Производство пред ВКС е по реда на чл. 423, ал. 1 НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Е. М.С. за възобновяване на нохд № 2180/2010 г. на Русенския районен съд, отмяна на постановената по него присъда №259/06.12.2010 год. и връщане на делото за ново разглеждане в съдебната фаза с оглед упражняване правото му на лично участие в съдебното разглеждане на делото. В искането, поддържано лично от явилият се пред ВКС в с.з. осъден С. и от назначеният му служебен защитник адвокат Х. Б. , се излагат доводи, че осъденият не е участвал в провежданото срещу него наказателно съдебно преследване и не е знаел за задочно постановената присъда по горното дело. Твърди, че е категорично установено незнанието му за съдебното производство и влязлата в сила присъда, за която е узнал при задържането му за изпълнението й от 30.03. до 27.04. 2012 год., след което е екстрадиран от Германия за България. Претендира се отмяната на присъдата и връщане на делото на Русенския районен съд за ново разглеждане. Претендира още, че правното основание за възобновяване на делото е и по чл. 422, ал. 5 НПК, поради екстрадирането му съгласно ЕЗА от 12.07.2011 год. на РП гр.Русе, където са посочени правните гаранции за възобновяване на делото съгласно българското законодателство. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост и основателност на искането за възобновяване като счита, че то е по чл. 423, ал. 5 НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ДОПУСТИМОСТТА И ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ ПО ЧЛ. 423 И СЛ. ОТ НПК И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо. ВКС в настоящият му състав приема, че датата на узнаване от осъдения на постановената спрямо него задочна присъда е датата на неговото задържане с оглед изпълнение на наказанието лишаване от свобода, което е станало на 30.03.2012 год. Искането за възобновяване на производството е в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК, тъй като е подадено на 28.09.2012 год., поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. Осъденият Е. М. С. е бил предаден на съд на 10.09.2010 год. с внесен срещу него обвинителен акт , изготвен от Русенската районна прокуратура , за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал.1 НК и за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК . Видно от приложена призовка на л.14 от първоинстанционното производство по НОХД № 2180/2010 г. по описа на РРС, подс. С. е бил надлежно редовно призован (призовката му е връчена лично) за първото по делото заседание на 18.10.2010 год. от 10.00 часа и е получил препис от внесения в съда обвинителен акт. Той е взел лично участие в първото по делото заседание, което е било отложено за 18.11.12 год. ,но е бил уведомен лично за датата на отлагането на заседанието. В следващото съдебно заседание и до приключването на делото с присъда подсъдимият не се е явявал. Данните, събрани от съда са, че е напуснал адреса на който е бил призоваван, без да посочи уважителна причина за неявяването си и без да уведоми съда за новото си местонахождение. В резултат на това поведение на подсъдимия съдът е изменил мярката му за неотклонение в задържане под стража. Фактите по делото сочат още, че осъденият С. е бил обявен за местно и общодържавно издирване, видно от телеграма на ОД на МВР, Сектор ”Издирване” № 51505/24.11.2010 год. ( л.32-л.33 по делото) и от справка на ОД на МВР, че на 06.11.2010 год. е напуснал страната през ГКПП”Дунав мост”. Тези фактически данни и въз основа на преценката, че отсъствието му няма да се попречи на разкриване обективната истина, са формирали правното основание за даване ход на делото от първостепенния съд в отсъствие на С., съгласно чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК. Съдебното следствие е проведено, както и обявяването на присъдата при участието на назначен на осъдения служебен защитник . Изложените обстоятелства ясно определят, че С. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване както в досъдебната, така и в съдебната фаза на наказателния процес. Видно от проведеното първоинстанционно производство, след като е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, той не се е явил в съдебно заседание, без уважителна причина. На С. е бил връчен препис от обвинителния акт на 18.10.2010 год. и той се е явил на тази дата, а на 18.11.12 год. не се е явил, редовно призован за съдебно заседание пред Русенския окръжен съд, без да сочи уважителна причина за това. Останалата част от съдебната фаза на процеса за него е протекла задочно, тъй като той не се е явявал на съдебните заседания, нередовно призован, с неизвестен в страната и в чужбина адрес, след съзнателното й напускане и установяване в чужбина с неизвестен за съда адрес. Несъмнено е, че като се е отклонил от местоживеенето си и е заминал за чужбина, при знанието, че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес, осъденият е бил запознат и с последиците за него при неупражняване на правото му на лично участие в наказателното производство в съдебната фаза. Логиката на фактите сочи, че той доброволно се е отказал от правото си да се яви в съдебно заседание и сам, в личното си качество да се яви и се защитава, като е разчитал само на служебно назначеният му защитник. Следователно, неучастието на осъденият С. в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение, от което законът не му предоставя черпенето на допълнителни права, каквито са предвидени в чл. 423, ал. 1 НПК, поради диспозитивният характер на това право. Е. С. не може да черпи права и по чл. 423, ал. 5 НПК . Предаването му от друга държава с ЕЗА (Европейска заповед за арест) за изпълнение на процесната влязла в сила присъда не е скрепено с предоставени правни гаранции от представителя на съдебната институция на молещата страна - Република България за възобновяване на делото. Формалното описание в бланковия текст на Е. на съдържанието на националното ни законодателство за правната възможност за възобновяване на наказателното дело при задочно осъждане, както е в настоящият случай, не води автоматично до настъпването за лицето - задочно осъден, на визираните в чл.423, ал.5 НПК правни последици. На С. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при зачитане на всички негови процесуални права по НПК. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда. Не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК, поради което Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на задочно осъдения Е. М. С. за възобновяване на производството по НОХД №2180/2010 г. на Русенския районен съд и за отмяна на постановената по него присъда № 259/ 06.12.2010 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :