Р Е Ш Е Н И Е № 239 София, 13 декември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми октомври ........ 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Красимир Шекерджиев ………….... при секретар .. Невена Пелова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев …......., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 945 .. / .. 2016.... г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени в срок касационни жалби от страна на подсъдимия Н. П. А.. Обжалва се решение № 187 от 14.07.16 г., постановено по ВНОХД № 325/16 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 42 от 10.05.16 г. по НОХД № 1044/16 г. на Пловдивския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на А. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. В жалбите се сочат всички касационни основания. Развиват се доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното с присъдата наказание за извършеното престъпление. Иска се връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Жалбата, подадена от защитата, се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът развива доводи за неоснователност на жалбите. Пледира обжалваното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите в подкрепа на касационните жалби, изразените становища в съдебно заседание и постановените съдебни актове, намира следното: По изрично искане от страна на защитата и подсъдимия А. (л. 49, НОХД) производството по делото е развито по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, давайки информирано съгласие за последиците от самопризнанието. При този развой на делото А. се е признал за виновен в това, че на 06.11.15 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел вещи и пари на обща стойност 1 200,56 лв. от владението на Я. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ б. „б“ от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода, търпими в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските, направени по делото. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Фактите по делото са правилно възприети, съгласно събраните доказателства и подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, поради което съкратената процедура е приложена съобразно изискванията на процесуалния закон. По никакъв начин настоящата инстанция не може да възприеме довода, че направеното от А. самопризнание в съдебното производство може да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието за извършеното престъплене, в контекста на т. 7 от ТР № 1 от 06.04.09 г. по т. д. № 1 за 2008 г. на ОСНК на ВКС, доколкото не съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на реализираното престъпление спрямо пострадалата и неговия извършител. В процеса на досъдебното производство А. не е направил самопризнания, а е отказал да дава обяснения. След осъществени от органите на досъдебното производство процесуални действия, спомогнали чрез доброволно предадените с протокол ВД – дискове от охранителни камери да се установи първоначално самоличността на свидетеля С. М., който разкрива извършителя в лицето на А., последният да бъде задържан и разпознат от свидетелката Г., като лицето, което е отнело чрез издърпване от рамото дамската и чанта. Авторството е установено и чрез свидетелските показания на М. и М.. Във връзка с посочените действия по разследването и без осъществено признание от А., органите на досъдебното производство са били в обективната възможност да разкрият авторството на извършеното престъпление. При това, направеното признание на фактите по обвинителния акт, разкаянието, изразеното съжаление и „съгласието за провеждане на съкратено съдебно следствие“ не са определящи за наказанието и не са в състояние да се противопоставят на възприетите от инстанциите по фактите отегчаващи отговорността обстоятелства от значение за санкционната част на присъдата и, най-вече, съдебното минало на А., който преди настоящата присъда е бил осъждан седем пъти (пет пъти за грабежи), които осъждания не са оказали превантивна роля спрямо жалбоподателя. Посоченото изолира като недостоверно твърдението на А. пред настоящата инстанция, че не е извършител на деянието. Относно размера на определеното наказание предходните инстанции в достатъчна степен са отчели като смекчаващи отговорността обстоятелства: анонимното връщане на вещите на пострадалата, с изключение на мобилния телефон, възрастта и социалния статус на А., довели до наказание от девет години лишаване от свобода, определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирано на шест години. Посоченото води до извод, че при разглеждане на делото не е допуснато съществено процесуално нарушение, същото е законосъобразно решено, а постановеното решение, с което е потвърдена присъдата, е справедливо, поради което жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187 от 14.07.16 г., постановено по ВНОХД № 325/16 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................