Р Е Ш Е Н И Е № 381 гр. София, 29.09.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1949 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. П. И. срещу решение № 62/ 18.05.2011 г. по внохд № 64/2011 г. на Бургаския апелативен съд. Оплакването е за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК и се иска намаляването му по размер. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и развива съображения за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, даващи възможност за намаляване размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК установи следното: С решението си Бургаският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 67/ 16.02.2011 г. по нохд № 33/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с която подсъдимият И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.5 и т.6 пр.2 и 3 вр. чл.115 от НК и във вр. чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.3 от НК е осъден на осемнадесет години лишаване от свобода. Жалбата е основателна. Бургаският апелативен съд, по повод въззивната жалба на подсъдимия и оплакването за явна несправедливост на наказанието, е извършил проверка на присъдата и се е солидаризирал със становището на първата инстанция, че наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, в размер от 18 години лишаване от свобода. Нещо повече, счел е възрастта на подсъдимия за обстоятелство, изключващо реализирането на поправителния и превантивен по отношение на него ефект на наказанието и се е фокусирал върху генералната превенция, която то цели, приемайки, че с това наказание поне тя ще бъде постигната. Върховният касационен съд не споделя изложените от въззивната инстанция съображения. Подсъдимият е на преклонната възраст от 86 години, която сама по себе представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство. За този подсъдим, наложеното от първата инстанция и потвърдено от въззивната инстанция наказание е равнозначно на смъртно наказание, защото вероятността то да бъде изтърпяно /дори и при реализиране на процедурата по предсрочно условно освобождаване/ е практически нулева. Самото деяние не разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с другите престъпления от същия вид и не е обществено оправдано да бъде санкционирано с наказание, обричащо подсъдимия на престой в затвора до смъртта му. Настоящата инстанция счита, че и най-лекото наказание, предвидено в нормата на чл.116 от НК се явява несъразмерно тежко с оглед възрастта на И.. Налице са основания за приложението на чл.55 от НК, поради което този съд прие, че наказанието следва да бъде определено под минимума на предвиденото в закона, а именно в размер от десет години лишаване от свобода. При тези съображения и на основание чл. 354 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 62/18.05.2011 г. по внохд № 64/2011 година на Бургаския апелативен съд в частта по наказанието, като на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК определя на подсъдимия И. П. И. наказание от ДЕСЕТ години лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.5 и т.6 от НК. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: